Решение № 550 от 21.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Варна, 21.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Кожухарова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова в присъствието на прокурора И. Б. Б. като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело № 20223110110629 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от М. Г. Г., ЕГН ********** от * срещу П. на Р. Б., с административен адрес: * за осъждане на ответника да заплати сумата от 20000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени на ищеца за периода 26.11.*г.- 09.06.2022г., вследствие на повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, постановена по НОХД № 1339/*г. по описа на ВРС, потвърдена с решение №120/09.06.*г., постановено по ВНОХД № 111/ *г. на Варненски окръжен съд, ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.06.*г. – дата на влизане в сила на съдебното решение по ВНОХД №111/*г. на ВОС до окончателно изплащане на задължението.

В исковата молба се излагат твърдения, че с постановление на РП Варна от 26.11.*г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем, като му било повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК. Внесен е обвинителен акт от 07.07.*г., въз основа на който е образувано НОХД № 3207/*г. по описа на ВРС. В съдебното производство е постановена присъда № 398/02.11.*г., по НОХД № 3207 / *г. по описа на ВРС, с която ищецът е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК му е определено наказание „*" за срок от 2 години, което да бъде изтърпяно 1 ефективно при първоначален строг режим. Постановената осъдителна присъда е обжалвана пред Варненски окръжен съд, пред който е образувано ВНОХД № 1633 /*г. По така проведеното въззивно производство с решение № 12/26.01.*г., присъда № 398 /02.11.*г., постановена по НОХД № 3207 /*г. по описа на ВРС е отменена изцяло поради допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, като делото е върнато на ВРП за допълнително разследване. С оглед дадените указания на ВОС е образувано досъдебно производство №54/*г. по описа на ОСл.О при ОП - Варна. Разследването по същото е приключило с постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство от 14.01.*г. по реда на чл.

243, ал. 1, т. 1 от НПК.С определение №788/ 25.04.*г. по ЧНД № 881/ *г. по описа на ВРС, 45-ти с-в постановлението на ВРП е отменено и делото е върнато за допълнително разследване. С обвинителен акт от 13.03.*г. е повдигнато обвинение, като е образувано НОХД № 1339/*г. по описа на ВРС.

В така образуваното съдебно производство е постановена присъда № 260062 от 27.10.*г., с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по обвинението почл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК, по реда на чл.304 НПК.

Оправдателната присъда е обжалвана от частният обвинител и граждански ищец пред ВОС, с оглед на което е образувано ВНОХД № 111/*г. по описа на ВОС. С решение № 120 / 09.06.*г., постановено по ВНОХД №111/*г. на ВОС, първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Твърди, че за периода от повдигане на обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер до постановяване на решение от ВОС, с което е потвърдена оправдателната присъда, а именно за периода 26.11.*г. – 09.06.2022г., ищецът е претърпял неимуществени вреди с оглед повдигнатото и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. Ищецът се чувствал безсилен от действията на П., изпитвал чувство на страх, срам и обида. Изпитвал тревожност, напрегнатост от мисълта, че ще бъде осъден. В социалната среда, в която ищецът общувал се появили съмнения и недоверие към него, като той с болезненост понасял негативните коментари за себе си. За да избегне тези коментари се наложило да смени местоживеенето си, като се преместил да живее в село Доброглед.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск, като се сочи, че претендираната сума е завишена по размер. Излага възражения, като посочва, че по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка „*“, като мярката за неотклонение на 14.01.* г. е отменена. Излага, че ответникът е многократно осъждан за престъпления против собствеността, правосъдието и личността, по които към момента е реабилитиран. Посочва, че с присъда постановена по НОХД 3717/ 2007г. на ВРС, в сила от 25.04.2008г., ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 152, ал.2, т.1, вр. чл. 152, ал.1, т.2, за което му е наложено наказание „*“ за срок от 3 години, което на осн. чл. 66 НПК е отложено с изпитателен срок от 5 години. В насока тези възражения посочва, че процесното привличане на ответника в качеството му на обвиняем е 2 поредното такова, съответно предвид изложеното допуска, че в личната сфера на ответника не са настъпили посочените в исковата молба негативни за него последици. Намира претендираното обезщетение от 20000 лева за прекомерно и несъобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Счита, че наказателното производство в неговата досъдебна фаза е протекло в предвидените от закона срокове. Посочва, че ответника не носи отговорност за продължителността на съдения процес в неговата съдебна фаза. В тази фаза на процеса ответникът винаги е осигурявал представител, като не е ставал причина за неоснователно отлагане на съдебното производство. Посочва, че оправдателната присъда на първоинстанционния съд не е протестирана.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С постановление от 26.11.* год. по д. п. № 538/ * год. по описа на *, М.

Г. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК.

Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „*“.

Видно от обвинителен акт от 07.07.* г. на ВРП, М. Г. Г. е обвинен в това, че на 16.03.* г. в гр. Варна е причинил средна телесна повреда на В. К.

К., обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Обвинителният акт е внесен в съда на 08.07.* г.

С Присъда № 398/ 02.11.* г., постановено по НОХД № 3207 по описа на ВРС за * г., М. Г. Г. е признат за виновен за това, че на 16.03.* г. в гр. Варна е причинил средна телесна повреда на В. К. К., обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което му е наложено наказание „*“ за срок от две години, при първоначален строг режим, в условията на затвор.

С Решение № 12 от 26.01.* г., постановено по ВНОХД № 1633 по описа на ВОС за * г., е отменена присъдата на ВРС, постановена по НОХД № 3207/ * г., постановена на 02.11.* г., като делото е върнато на Варненска районна П. за допълнително доразследване.

С Постановление от 14.01.* г. на ВРП е прекратено наказателно производство по № 538/ * г., водено срещу М. Г. Г., за престъпление по чл.

129, ал. 1 НК.

Видно от съдържанието на коментираното постановление, взетата по отношение на М. Г. Г. мярка за неотклонение е отменена, с постановление от 10.06.* г.

С Определение № 788 от 25.04.* г., постановено по ч. н. д. № 881 по описа на ВРС за * г., е отменено Постановление от 14.01.* г. на ВРП, с което е 3 прекратено наказателно производство по № 538/ * г., водено срещу М. Г. Г., за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, като делото е върнато на РП – гр. Варна.

Видно от обвинителен акт от 13.03.* г. на ВРП, М. Г. Г. е обвинен в това, че на 16.03.* г. в гр. Варна е причинил средна телесна повреда на В. К.

К., обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Обвинителният акт е внесен в съда на 16.03.* г.

С Присъда № 260062 от 27.10.* г., М. Г. Г. е признат за невиновен за това, че на 16.03.* г. в гр. Варна е причинил средна телесна повреда на В. К.

К., обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота,, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, поради което е оправдан по така повдигнатото обвинение. Със същата присъда предявения от В. К. К. срещу М. Г. Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.03.* г. до окончателното изплащане на сумата.

С Решение № 120 от 09.06.* г., постановено по ВНОХД № 111 по описа на ВОС за * г., е потвърдена присъдата по НОХД № 1339/ * г. на ВРС, постановена на 27.10.* г., с която подсъдимият М. Г. Г. е признат за невиновен по обвинението да престъпление по чл. 129, ал. 1 НПК и е отхвърлен изцяло гражданския иск.

От заключението на вещото лице А. Ц., по изготвената в хода на процеса съдебно – психологична експертиза, се установява следното: повдигнатото обвинение е изиграло роля на стресогенно събитие до толкова, до колкото такова се явява всяка негативна промяна в житейските обстоятелства; подобни стресогенни събития са загубите на родителите му през * г. и * г.; не са налице данни относно промяна в емоционалното или психично функциониране при ищеца, през периода, в който е повдигнато обвинението; към настоящият момент, в своето ежедневие, личността функционира нормално в психологичен аспект, не се отчитат проблеми; тестовите данни сочат за по – висока тревожност, която не може категорично да се съотнесе с наказателното производство.

В съдебно заседание, експертът разяснява, че се касае за емоционално стабилна личност, при която е възможна лабилност при голям натиск или ситуация на уплаха. В обичайни ситуации личността е относително адаптивна. Към момента е налице слаба комуникативна връзка с другите, склонност към социална самоизолация, апатия и снижение на социалното функциониране.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Я. Х. Х. и П.

И. Ц..

В показанията си свид. Х. излага, че е бивша съпруга на ищеца, бракът им е прекратен през * г. Промяната в отношенията между съпрузите настъпва 4 след започване на наказателното производство. Негативните коментари и обвинения към ищеца са повод за напрежение между двамата. Постепенно приятелския кръг на Г. се стеснява, приятелите му започват да го избягват.

Ищецът става затворен, изпитва срам да излиза, да се събира с други хора, за разлика от периода преди обвинението, когато семейството е излизало с компания, ходило е на почивки. До известна степен, причина за изнасянето на ищеца от семейното жилище е нежеланието му децата да чуват отрицателни коментари за баща си. По време на наказателното производство ищецът е работил, но често сменял работата си, поради необходимостта да отсъства често, а и работодателите не били съгласни да наемат човек, срещу когото е заведено дело. Изпитвал е желание да започне работа в чужбина, но поради необходимостта от присъствието му в страната, това не се е осъществило.

В показанията си свид. Ц. излага, че ищецът е негов приятел. Известно му е, че Г. е поддържал отношения с жена, в резултат на което е заплашван от бившия и съпруг. Преди образуване на наказателното производство свидетелят помни ищеца като жизнерадостен, весел, приятен и спокоен човек.

След образуване на наказателното производство ищецът се отчуждава от приятелите си, изпитвал е притеснение. Изпитвал е желание да започне работа в чужбина.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Визираната норма регламентира отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П. или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: обвинение в извършване на престъпление, повдигнато и поддържано от П. на РБ, приключило с постановление за прекратяване, в резултат на което са претърпени твърдяните неимуществени вреди.