Решение № 322 от 17.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002900449 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, гр. София /НАП/ срещу решение № 385 от 15.11.2023 г. по в. т. д.

№ 710/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260031 от 8.07.2022 г. по т. д. № 209/2020 г. на Хасковски окръжен съд е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Ерато холдинг“ АД /н./ иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за установено съществуването на публични вземания към „Ерато холдинг“ АД /н./ за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г., дължими от дружеството за притежаваните от него имоти и моторни превозни средства, декларирани с декларации по чл. 14 и чл. 54 ЗМДТ, възлизащи на общата сума от 33836,11 лв. В останалите му части въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на закона. Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че липсата на акт за установяване на публичните вземания е 1 достатъчно основание за отхвърляне на иска по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ.

Мотивира становище, че предвиденият в чл. 107, ал. 3 ДОПК акт за установяване на задължения има само декларативно действие, с което се признава едно вече съществуващо право на държавата да получи своето публично вземане. Излага доводи, че вземанията по ЗМДТ за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства са предварително установени в ЗМДТ и са дължими за имотите и превозните средства, декларирани от съответния субект в подадените от него декларации по ЗМДТ до отпадане на обстоятелствата за това, което е свързано с промяна на собствеността или унищожаване на вещта. Поддържа, че в императивната разпоредба на чл. 107, ал. 3 ДОПК се сочи, че нарочен акт за установяване на задължението се издава само при подадено искане на задълженото лице, с оглед гарантиране правото му на обжалване по административен ред, в случай, че то не е съгласно с определения размер /ал. 4 на същия член/. При наличие на други хипотези - при констатация за несъответствие между декларираните данни и служебно известни такива на органа по приходите или когато не е подадена декларация, или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия законодателят е предвидил възможност, но не и задължение на органа по приходите да състави отделен акт за установяване на публичното задължение /чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК/.

Касаторът счита, че решаващият аргумент на въззивния съд за отхвърляне на иска за установяване на публичните вземания към длъжника за данъци върху недвижимите имоти, такси за битови отпадъци и данъци върху превозните средства за 2019 г. не съответства на разпоредбата на чл. 107 ДОПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът „Ерато холдинг“ АД /н./ и синдикът на длъжника в несъстоятелност В. И. Г. не са депозирали отговори на касационната жалба и не изразяват становище.

С определение № 2362 от 02.09.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса относно доказването на публични вземания за данъци върху недвижимите имоти, данъци върху превозните средства и такси за битови отпадъци при предявяването им в производството по несъстоятелност и в производството по иск по чл. 694 ТЗ.

2

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че декларациите, които се подават от данъчно задължените лица, са основание за предварително установяване на публичните вземания, като процедурите, установени в глава ХІV, раздел І от ДОПК са две: едната е базирана на декларациите, в които задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, а втората е базирана на декларациите, в които задълженото лице не определя/установява само размера на данъка или осигурителната вноска, а това става от органа по приходите въз основа на подадена от задълженото лице декларация. По отношение на втората процедура при позоваване на чл. 107 ДОПК съдът е изтъкнал, че съществува задължение за съобщаване на размера на вземането на задълженото лице и е предвидено право на лицето да поиска и получи справка за начина, по който е изчислено задължението, както и да подаде искане за издаване от органа по приходите на акт за установяване на задължението, който пък е задължен да стори това в 30-дневен срок от подаване на искането.

Посочил е, че в чл. 107 ДОПК е установена и възможност за служебното издаване на акт за установяване на задължението при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Решаващият състав е приел, че именно актът за установяване на задължението е и основанието по чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК за предприемане на принудително изпълнение на публични вземания. Въз основа на анализа на посочените разпоредби съдът е намерил, че за установено публично задължение от този тип може да се говори само при наличие на акт за установяване на публичното задължение. Изразил е разбиране, че не съществува възможност при липсата на установяване по предвидения в специалните закони ред на публично вземане същото да се извършва от синдика, респ. от гражданския съд в производството по чл. 694 ТЗ. По тези съображения и като е отчел, че производството по несъстоятелност е способ за универсално принудително изпълнение, съставът 3 на Пловдивския апелативен съд е направил извод, че в производството по несъстоятелност предявените публични вземания следва да са установени с актове от посочения вид.

По отношение на данъка върху недвижимите имоти съдът се е позовал на чл. 23 ЗМДТ, според който този данък се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице или на негов законен представител.

Посочил е, че подобно е предвиждането в чл. 54 ЗМДТ относно данъка върху превозните средства и в чл. 67 и 69 ЗМДТ относно таксата за битови отпадъци. Възпроизвел е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, според която установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. По тези съображения съдът е приел, че спрямо посочените публични вземания по ЗМДТ е приложимо разрешението, че те се установяват по реда по чл. 107 ДОПК. Направил е извод, че за да бъдат приети в производството по несъстоятелност е нужно тези публични вземания да са установени с акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК и да няма данни за погасяване на същите след издаването му.

Досежно спорните публични вземания за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2019 г. въззивният съд е посочил, че въпреки дадените указания ищецът не е представил акт за установяване на вземанията, което е достатъчно основание да се достигне до извод, че за нуждите на производството по иска по чл. 694 ТЗ същите не са установени по предвидения в ДОПК ред и следва да се признаят за несъществуващи.

Установил е, че в представеното по делото решение от 25.03.2021 г. на Директора на Общинска данъчна дирекция при Община Хасково се споменава акт за установяване на задължения по декларации от 5.02.2021 г., с който са установени неплатени от ответника задължения за данък за недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2019 и 2020 г., но липсва конкретизация на съдържанието на акта, а именно установените с него размери на дължимите публични вземания по партидни номера на имотите и подадени за тях данъчни декларации. Същите съображения – за липсата на представен акт за установяване на вземанията са изложени от съда и по отношение на данъците върху превозните средства за 2019 г., поради което и установителният иск с предмет тези вземания е счетен за неоснователен.

4

По правния въпрос, по който е било допуснато касационното обжалване:

В решение № 172 от 19.03.2021 г. по т. д. № 2504/2019 г. на ВКС, II т. о. е изяснено, че възникването на публичноправните вземания е обусловено от осъществяване на предвиден в закона фактически състав. Публичноправното вземане може да възникне по силата на закона като последица от осъществяването на предвидените в него факти или се поражда от издаден индивидуален административен акт. В първата хипотеза публичноправното вземане възниква поради настъпването на предвидените в закона факти, а актът за установяването му само констатира наличието на вече възникнало по силата на закона вземане. В този случай фактическият състав не предвижда издаването на акт с конститутивно действие, за да възникне публичноправното вземане, а властническото правомощие, обективирано в индивидуалния административен акт, е насочено към признаване на настъпилите преди неговото издаване задължения. По този начин с акта се декларира, признава пораждането на задълженията на конкретния субект, с оглед на което издаването му се предшества от предварителен етап, чиято цел е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. Във втората хипотеза фактическият състав, от който възниква публичноправното вземане, включва и издаването на индивидуален административен акт с конститутивно действие. В този случай властническото правомощие е насочено към пораждане на несъществувало до този момент вземане /напр. вземания за наложени санкции и глоби/. Когато публичноправно вземане се установява по специалния ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност.

Задълженията за данък върху недвижимите имоти, за данък върху превозните средства и за такса за битови отпадъци са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 ДОПК от първата категория - тяхното възникване не е обусловено от издаването на конститутивен административен акт. Обсъжданите вземания възникват при осъществяване на предвидените в закона материалноправни предпоставки. За данъците това са качеството на облагаем обект по чл. 10 ЗМДТ на съответния имот и по смисъла на чл. 52, т. 1 ЗМДТ на съответното превозно средство, качеството на задължено лице по смисъла на чл. 11 ЗМДТ и на чл. 53 ЗМДТ на правния субект и правната 5 връзка между тях. От значение за пораждане на задължението за такса битови отпадъци са качеството на задължено лице според чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, качеството на обект според чл. 63 ЗМДТ, наличието на правната връзка между субекта и обекта, по отношение на който се предоставят услугите, както и вида и предоставянето на услугата според чл. 62 ЗМДТ. Възникването и изпълнението на задълженията за заплащане на данъците върху недвижимите имоти, данъците върху превозните средства и таксите за битови отпадъци не са обвързани от издаването на нарочен акт от общинската администрация, който да подлежи на връчване на задълженото лице. Обстоятелството, че съгласно разпоредбите на чл. 23, чл. 54 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общинската администрация има задължение да съобщи на задълженото лице конкретния размер на данъка и на таксата, няма правопораждащо значение за тези задължения и не ги прави изискуеми. Визираните актовете по чл. 23, чл. 54 и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не са индивидуални административни актове за установяване на размера на задълженията. Те имат само уведомителен характер и целят улесняване на задължените лица. Това следва от императивната разпоредба на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ, според която невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.