Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4143 от 31.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63346/2022
Вид
Определение № 4143
Подписан
31.01.2023
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.393 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.507а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.508 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.180 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.181 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.327 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4143 гр. София, 31.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110163346 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.389 и сл. ГПК.

„К.К.К.“ ЕООД е предявило срещу „Г.И.“ ООД искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 8049,94 лева – цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура № 32/02.07.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 1952,11 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 02.07.2020г. – 21.11.2022г., за сумата от 2135,99 лева – цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура № ***г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 501,36 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 30.07.2020г. – 21.11.2022г., за сумата от 2370,79 лева – цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура № **, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане, за сумата от 541,99 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 21.08.2020г. – 21.11.2022г., за сумата от 4320,02 лева – цена за доставени строителни материали, описани в проформа фактура № *** ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (21.11.2022г.) до окончателното плащане и за сумата от 811,20 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 02.07.2020г. – 21.11.2022г.

С молба с вх. № 20307/25.01.2023г. ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху вземания по банкови сметки на ответника.

След като взе предвид исковата молба и приложените към нея доказателства, по направеното искане за допускане на обезпечение, съдът намира следното:

За допускане на обезпечение предявените искове следва да са допустими, да са подкрепени с убедителни писмени доказателства, да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. При непредставяне на убедителни писмени доказателства обезпечение се допуска при условията на гаранция по чл.180 или чл.181 ЗЗД - арг.чл.391, ал.1, т.2 ГПК. Гаранция може да се определи и когато са представени убедителни писмени доказателства – арг.чл.391, ал.2 ГПК. Съдът следи и за пречки по чл.393 ГПК.

Съдът счита, че искането за допускане на обезпечение е неоснователно, тъй като не е конкретизирана предложената обезпечителна мярка. В молбата за допускане на обезпечение 1 чрез запор върху вземания по банкови сметки не са посочени банки – трети задължени лица (чл.507, ал.2 и чл.3 ГПК), при които върху вземания по открити сметки с титуляр ответникът се иска да се наложи запорът. Не е необходимо, разбира се, посочване на конкретни банкови сметки, но за да е надлежно направено искането за запор на сметки (чл.507а ГПК) и за да може да се наложи исканата обезпечителна мярка, следва да бъдат посочени банките като трети задължени лица по налагането на запора – арг. чл.400, ал.1, вр.507, ал.1 и чл.508 ГПК. Поради неконкретизиране на обезпечителна мярка молбата за допускане на обезпечение следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба от „К.К.К.“ ЕООД с вх. № 20307/25.01.2023г. за допускане на обезпечение на предявените искове срещу „Г.И.“ ООД.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2