Решение № 9834 от 23.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 71197/2022
- Вид
- Решение № 9834
- Подписан
- 23.05.2026
- Състав
- СТАНИМИР НИКОЛОВ ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 302 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 3, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 5 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 9834 гр. ***, 23.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: С. Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от С. Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20221110171197 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. А. М., ЕГН: ********** и М. А. Г., ЕГН: **********, срещу ***, седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата Р. А. М. сумата от 1000,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 50000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата като пътник в лек автомобил ***, управляван от Г. В. Г., ЕГН: **********, без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2021 г. в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното плащане на вземането; иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата Р. А. М. сумата от 1000,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 5278,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи за лечение (операция и рехабилитация), претърпени от ищцата като пътник в лек автомобил ***, управляван от Г.
В. Г., ЕГН: **********, без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2021 г. в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното плащане на вземането; иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати 1 на ищцата М. А. Г. сумата от 500,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 10000,00 лв., представляваща обезщетение неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от ищцата като пътник в лек автомобил ***, управляван от Г. В. Г., ЕГН: **********, без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2021 г. в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.12.2021 г. в гр. ***, на ***“ срещу бензиностанция ***“ е настъпило ПТП между л.а. марка ***, в който са се возили ищците, и л.а. марка *** с рег. № ***, в резултат на което ищците получили телесни увреждания, което наложило да бъде потърсена спешна медицинска помощ. След пристигането на медиците било установено, че състоянието на ищците е тежко и се налага хоспитализация. Ищцата Р. М. била транспортирана във *** (***), а ищцата М. Г. – в **** При постъпването на ищцата Г. били констатирани различни телесни увреждания. Във *** ищцата М. била приета в Клиниката по ортопедия и тра***тология, където били установени следните увреждания – палпаторна болка в областта на дясната тазобедрена става, неспособност за активно движение на крайника, болка при пасивно положение на същия, скъсяване и външна ротация на крайника, както и положителен синдром на „закованата пета“. Освен това на ищцата М. били установени счувания на короните на 21, 22, 23 и 34 зъб. Твърди се, че поради фрактурата на крака, на ищцата М. било извършено оперативно лечение, включващо отваряне на става, резекция и луксация, последвани от римериране на ацетубуларна ямка до размер 48 и имплантиране на протеза, закрепена механично чрез три винта. След операцията ищцата получила указания да се придвижва с помощни средства в продължение на 45 дни, както и перорална антитромботична профилактика за 30 дни. Допълнително били предписани задължителни медицински указания за домашна терапия и консултация със специалист. На 12.01.2022 г. ищцата М. отново постъпила в медицинко заведение – „*** с оплаквания от болки в областта на дясната тазобедрена става, нарушена походка и ограничени движения, като по време на престоя й в болницата за периода от 12.01.2022 г. до 15.01.2022 г. била проведена терапевтична схема, включваща и обучение в ходене, обезболяващи и други медикаменти. Вследствие на настъпилото ПТП и последвалите медицински интервенции ищцата М. преминала през продължителен и болезнен възстановителен период. Към настоящия момент тя продължавала да има нарушена походка и ограничени движения на крака, като рехабилитацията продължава с цел предотвратяване на пълно инвалидизиране. Процесът бил изключително труден за нея поради възрастта, физическите ограничения и тежкото емоционално състояние след инцидента. Ищцата М. страдала от безсъние, изпитвала силен стрес при качване в автомобил и била лишена от възможността да води нормален социален живот. Освен физическите и психическите страдания, тя била напълно зависима от близките си при 2 извършване на ежедневни дейности. За лечението си направила разходи в общ размер на 5 278,00 лв., които били непосилни за нея. При проверката на място от дежурните полицаи било установено, че към момента на произшествието автомобилът ***, в който ищците са се возили с поставени предпазни колани, не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ето защо молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендират направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. ***. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове.
На първо място прави отвод за недопустимост на предявения от ищцата Г. иск поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника на основание чл. 557, ал. 3, т. 2 КЗ, тъй като ищцата Г. била съпруга на Г. Г. – водач на лек автомобил марка ***, по чиято вина се твърдяло, че е настъпило произшествието, като същите са знаели, че посоченото МПС, тяхна съпружеска имуществена общност, няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Ето защо моли съда да прекрати производството по предявения от ищцата Г. иск. На следващо място твърди, че във връзка с процесното ПТП ищците били отправили до ответника извънсъдебни пртенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, заведени под щета № **** г. и щета № *** г., като ответникът вече се бил произнесъл по искането на им, като отказал да ги уважи. В тази връзка сочи, че от представените с исковата молба писмени доказателства не следва различен извод. Твърди, че не са налице основания за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като с влязло в сила решение № 2303/23.06.2022 г. по а.н.д № 4727/2022 г. по описа на СРС било прието, че процесното събитие представлява „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 НК и водачът на лек автомобил *** бил в невъзможност да предвиди спукването на предна дясна гума на автомобила му, довело до последваща загуба на контрола над управлението на автомобила, поради което липсвал съществен елемент от отговорността на ***, която била фукционално обусловена от отговорността на делинквента. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Твърди, че не били представени доказателства относно виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил ***, механизма, причините и обстоятелствата, при които настъпило процесното произшествие, както и поведението на участниците в него. Оспорва и размера на предявените искове като изключително завишени. Отделно от това твърди, че обезщетението не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило произшествието. Твърди, че не били представени доказателства относно това, че сумата от 900 лв. за медицинско лечение е заплатена именно от ищците. Не ставало ясно какво точно било закупено, от кого и на какво основание. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищците, като твърди, че същите са допринесли за настъпването на вредите, 3 тъй като се возили без поставени предпазни колани, като техният принос бил поне 50 %. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
По искане на ответника *** като трето лице помагач на негова страна е конституиран Г. В. Г., като са приети за съвместно разглеждане предявените от ответника срещу него обратни искове по чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за осъждането му да заплати на *** следните суми: сумата от 1000,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 50000,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено на Р. А. М. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от нея като пътник в лек автомобил ***, управляван от Г. В. Г. без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2021 г. в гр.
***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 1000,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 5278,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено на Р. А. М. застрахователно обезщетение за имуществени вреди – медицински разходи за лечение (операция и рехабилитация), претърпени от нея като пътник в лек автомобил ***, управляван от Г. В. Г. без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2021 г. в гр. ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 500,00 лв. – частично от сумата в общ размер на 10000,00 лв., представляваща регресно вземане за изплатено на М. А. Г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, , претърпени от нея като пътник в лек автомобил ***, управляван от Г. В. Г. без валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, в резултат на ПТП, настъпило на 14.12.2021 г. в гр.
***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.12.2022 г., до окончателното плащане на вземането.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на третото лице помагач -Г. В. Г. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.
Исковата молба по предявените обратни искове и приложенията към нея са изпратени на ответника по обратните искове Г. В. Г. за отговор, като е постъпило становище по тях извън срока по чл. 131 ГПК. Ответникът оспорва изцяло предявените обратни искове. Твърди, че няма вина за случилото се. С влязло в сила решение № 2303/23.06.2022 г. по а.н.д. № 20221110204727/2022 г. на СРС, 95 състав, било прието, че процесното ПТП е настъпило в резултат на случайно деяние. Поддържа, че *** би могъл да предяви искове срещу него единствено ако има вина за случилото се, което не било така. Твърди, че 4 управляваният от него автомобил бил придобит от него преди сключването на брака му с ищцата Г., поради което бил негова лична собственост и ищцата нямала задължение да проверява дали за автомобила има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че причината, поради която към датата на процесното ПТП автомобилът бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е била, че застрахователният брокер, чрез който сключвал застраховката и на когото сумата за плащане на застрахователната премия била предадена 14 дни преди изтичане на срока на застраховката, е забравил да я плати на застрахователя.
По тези причини счита, че не носи отговорност за последиците от произшествието.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ:
По допустимостта на исковете:
Съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако *** не е платил в срока по чл.