Протокол № 166 от 20.10.2026, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 166 гр. Смолян, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Боряна Д. Иброва

Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20265400600134 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателите/частни тъжители/ З. А. Ю. и Г. Н. Ю. , редовно призовани, не се явяват. Вместо тях се явява адв. М. А., редовно упълномощена.

Жалбоподателката/подсъдима/ Г. Т. Х., редовно призована, се явява лично и с защитника си адв. М. О., редовно упълномощена.

Адв. А. – Няма процесуални пречки за даване ход на делото.

Адв. О. – Също моля да бъде даден ход на делото.

Подсъдимата Х. – Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото. Поради изложеното

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и чл. 275 от НК.

ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА.

Съдът намира, че няма пречки да се открие съдебното следствие с изготвяне на доклад по делото. Поради изложеното

1

О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА фазата на съдебното следствие с изготвяне на доклад по делото:

Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от Г. Х., чрез адв. О. срещу постановена присъда в осъдителната й част от 23.04.2026 г. по НЧХД № 79/2025 г. по описа на Районен съд – Чепеларе. Към първоначално подадената бланкетна въззивна жалба е подадено допълнение към въззивната жалба, заверено на 21.09.2026 г. като в допълнението подробно са изложени доводи относно неправилността и незаконосъобразността на постановената присъда в осъдителната й част. Поискано е съдът да постанови нова присъда, по силата на която да оправдае подсъдимата по повдигнатото й обвинение. Да се отхвърлят гражданските искове, да се отмени присъдата в частта за присъдените разноски и държавни такси. В допълнението са изложени доводи, касаещи Приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК. Изложени са доводи, че подсъдимата е провокирана от З. Ю. и Г. Ю., чрез посочени думи и изрази. Изложени са доводи, че съдът не е направил доказателствен анализ на събраните доказателства в хода на съдебното производство, поради което са направени доказателствени искания за извършване на оглед, повторен разпит на четирима свидетели, изискване на писмени доказателства от ОДБХ -С..

По делото е постъпила и въззивна жалба от адв. А. в качеството й на повереник на З. Ю. и Г. Ю. срещу оправдателната част от присъдата. Във въззивната жалба са изложени доводи, че постановената присъда в оправдателната й част е незаконосъобразна, поради което е поискано съдът да отмени присъдата в тази част. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на присъдата в частта, касаеща отхвърлената претенция по граждански искове.

Адв. А . – По доказателствените искания, в допълнението към подадената въззивна жалба, считам същите за неоснователни, но в допълнението на жалбата не са посочени процесуални нарушения при събиране на доказателства или съществени процесуални нарушения, които да налагат повторното разглеждане на вече извършени огледи, повторен преразпит. Считам, че неправилното възприемане, каквото е твърдяно от процесуалния представител на подсъдимата, не би могло да бъде преодоляно, 2 чрез повторно събиране на едни и същи доказателства. В теорията и практиката несъмнено се поддържа, че такова нещо е допустимо, ако са налице процесуални нарушения и то от категорията на съществените такива, като например присъствие на свидетел, който е по време на съдебно заседание, при разпита на друг свидетел, данни за прекъсване или за недаване възможност на даване на обяснения или пък оспорване, заинтересованост на вещи лица, нарушения в процедурата при събиране на доказателствата. Нито едно от тези обстоятелства не е налице, нито се твърди такова в подадената въззивна жалба, поради което считам, че всъщност може би искат да бъдат събрани други доказателства или да бъдат събрани други свидетелски показания, но при разпит на свидетели, особено след още повече време, минало след събитието, абсолютно по никакъв начин няма да допринесе за изясняване на обективната истина. Напротив, дори в първата инстанция са разпитани доста повече свидетели отколкото бяха необходими за установяване на обстоятелствата, така че моля да оставите всички направени доказателствени искания без уважение.

Адв. О. – Уважаеми окръжни съдии, мисля, че сме изложили в допълнението на въззивната жалба, защо искаме събирането на посочените доказателства. На първо място, изискването на информация от Областна дирекция по безопасност на храните – гр. С., относно това дали Г. Н. Ю. лично или чрез представляваното от него юридическо лице „Б. Ж.“ ЕООД е предавал животни за умъртвяване в кланица, не беше уважено от първоинстанционния съд в Ч. като неотносимо, а считам, че същото е особено съществено, доколкото едно от обвиненията е, че доверителката ми и подзащитната ми е изрекла думите: „убиец на животни“, което тя неколкократно поясни пред Районен съд – Чепеларе, че е имала предвид именно информация, с която разполага, че понеже дружеството „Б. Ж.“ ЕООД развива конна, част от дейностите е конна езда, отглеждане на коне. На нея и е станало известно, че той всъщност е давал коне за умъртвяване в кланица и доказателства за това се съдържат в Областна дирекция по безопасност на храните и тъй като това доказателствено искане не беше уважено от Районен съд – Чепеларе, то ние го повтаряме, искаме да бъде събрано от въззивната инстанция, за каквото не съществува, каквато и да е била пречка. Относно огледа на веществените доказателства - диск и събирането на свидетелски показания, целта е Окръжния съд като въззивна инстанция да събере 3 непосредствени впечатления и да се убеди в изложеното във въззивната жалба и допълнението ни, че всъщност човекът, който изрича обидните за частните тъжители думи „мърла“ и „убиец на животни“ е именно Г. Ю. и той, така да кажа, преследва, следва Г. Х., докато тя се отдалечава и казва думите: „жена ми ли е мърла, аз ли съм убиец“, на което тя отговаря: „Да“, т. е думите са сложени в устата на подзащитната ми и в ефекта, в който се е намирала тя поради случката с кучето Б., дори считам, че същата се е въздържала повече от очакваното, предвид силно влошените отношения между страните. За това искаме въззивната инстанция да събере и тези доказателства, за да се произнесе по окончателното, каквото ще бъде нейното решение по предмета на спора. Оглед на диска е правен, но искаме Вие да го видите.

Адв. Ариглашка – В описаното допълнение, че въззивната инстанция, като инстанция по същество, разглежда всички събрани от първоинстанционното производство доказателства, което всъщност не налага повторното им разглеждане, само за да ги види лично Окръжен съд – Смолян, напротив това е част от дейността при постановяването на решението. Би се налагало, ако се твърдят процесуални нарушения или ако има данни, че някакво друго доказателственото искане не е уважено. А относно, да допълня искането за събиране на информация от ОДБХ, категорично поддържам становището, че такова не е относимо изобщо към предмета на делото.

Съдът се оттегли на съвещание.

След проведено съвещание съдът намира, че направените нови доказателствени искания от страна на адв. О., следва да се оставят без уважение, предвид на следното:

От страна на защитника се прави опит за повторно събиране на доказателства без да са изложени причини, които налагат преповтаряне на действията от страна на първоинстанционния съд за разпит на свидетели, извършване на оглед на веществени доказателства. Що се касае до искането за представяне на писмени доказателства от ОДБХ, съдът намира, че същото е неотносимо , доколкото предмет на повдигнато обвинение с частната тъжба е обвинение за извършено престъпление - обида, а не за клевета, като по делото е неотносим факта, дали подсъдимият действително е предавал животни за клане. Поради изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от адв. О. доказателствени искания, съдържащи се в допълнението към въззивната жалба.

Съдът даде възможност на подсъдимата да даде обяснения:

Подсъдимата Х. – Уважаеми съдии, наложената ми присъда е несправедлива, защото твърденията на тъжителите не са истина. Няма връзка и логика между събитията, които описват. Конфликтът продължи по малко от 5 минути. Аз изкарах кучето Б. на разходка. Той потича, пресече кръстовището и отиде до контейнерите. То е всъщност куче на една съседка, която е трудноподвижна. В това време видях, че колата на Ю.и завива и нарочно блъска кучето. От дясното платно отива в лявото, блъска го и си продължава все едно, че нищо не се е случило. Кучето излая, след това започна да описва кръгове на улицата. Това ме притесни и аз опитах, забързах се, затичах се да мога да помогна, ако има нещо за кучето. Обаче семейство Ю.и, З. и Г. Ю.и, пристигнаха с телефон за снимки, за снимане, а той ме издърпа на другия тротоар. Това е видяното от мен и физическото възпрепятстване от Ю.. Аз изпаднах в стресово състояние, защото изобщо не очаквах такова поведение от Ю.. Като погледнете възрастта неговата и моята и от това, че аз съм жена, а пъктой мъж, какво можех да направя? Изблъсква на другия тротоар. И това, което бях видяла, той не ми разреши да отида да видя животното. Просто все едно улицата беше негова собственост. Значи гласната дума тука е самозащита. Аз с какво можех да се защитя срещу него, освен вербално. По никакъв друг начин. И казах наистина обидните думи, казах му и не се гордея с това, но бях в режим на самозащита. Просто беше някакъв ужас за мен тогава. Не очаквах, че това ще ми се случи. Те представят запис от 3 части. На Г. Ю. му казах: „убиец на животни“ и понеже видях, че кучето е ударено, и „мръсна гад“, защото ме натискаше там, това какво е сега? На жена му казах: „мърла“, защото ме снима. Това беше моята реакция срещу нея.

Тръгна срещу мен с телефона. В първата част на техните записи не се вижда началото на конфликта. Нищо не се вижда. Те просто са го изтрили, махнали са го. Не се вижда и това, че той прилага физическо насилие върху мен. Те са си взели това, което на тях им харесва. В три части е, не е един цял запис, а в три части. Във втората част се вижда, че вече аз съм, той не ми разреши, не ми разреши да мина по улицата. Аз съм вече до нашата врата. Аз от тях се 5 страхувам, защото междусъседските отношения не са добри и не разговарям с тях, гледам да ги избягвам. А те пишат, че тръгват за кучето да видят, а не отиват към кучето, в противоположна посока към мен, за да създадат конфликт. Те просто искат да съберат доказателства, да ме вкарат в съда. Той десетки пъти ми е казвал: „Аз ще те вкарам в съда“ и наистина успяха този път. Това беше една постановка от тях, измислена, защото с каква цел те идват при мен? Ужким тръгват за кучето, а идват при мен. Това не е за първи път тази постановка. Това е втора постановка. Първия път направиха, предизвикаха ПТП все едно, той се хвърли пред колата на съпруга ми. И това е втората постановка. Чудят се по какъв начин да ме вкарат в съда. Те се прибраха, няколко минути продължи, а ние тука дни описваме и пишем, какво се е случвало, просто няколко минути. Те се прибраха и аз отидох да видя какво става с кучето. Отидох около контейнерите, където беше то. Жената, която го беше гледала, то всъщност не е мое това куче, на една възрастна жена е, която е трудноподвижна. Гледах, никъде не намерих кучето. Върнах се в двора, отново погледнах, върнах се обратно при кучето, там при контейнерите и бях стигнала до двора на Й. П.. Погледнах, нямаше го Й. П., нямаше и колата, който е свидетел. Той е техен свидетел. Попитах Я., тази, която е собственичката на кучето: „И. тук ли е?“ и тя каза, че е заминал още предния ден някъде. Не знам, сега къде е заминал. Върнах се вкъщи без кучето. Мъжа ми през това време е излязъл, видял и е взел кучето, но то беше в много лошо състояние – повръщаше, трепереше, беше го вкарал вкъщи. Беше се обадил на ветеринар. Но в общи линии, вече година и 3 месеца от инцидента минават, кучето е съвсем глухо и сляпо. Не вижда нищо, аз се грижа за него, защото се чувствам виновна, че заради това, че те искат да ме вкарат в съда, пострада животното. Нося го на ръце. Никой от тях не прояви интерес и не дойде да види, или да попита за кучето. Просто това беше една постановка, за да могат да ме накарат да изляза. Те знаят, че аз обичам животните и се грижа за животните, и недобросъвестно използваха моята слабост към животните. 35 години съм била учителка по математика в гр. Пловдив, в гимназия, в горен курс. Мислехме си с мъжа ми тогава, като се пенсионираме, ще си вземем някаква къща на село, да си живеем спокойно. Няма никакво спокойствие. Те просто не ни дават да живеем там. И така ме докараха до съда. Не бях влизал в съд. Много съм притеснена. Искам и друго да кажа. След инцидента, дъщеря ми пусна клипа с удар на животното в социалните мрежи за животни и 6 коментарите бяха всички от този вид: убиец, изрод, гад. Имаше клетви, имаше и закани и т. н. Но правилно би било аз да съдя Б., заради това, че той нарочно предумишлено удари животното, а не те да ме съдят за обиди. Кое е по-опасно, не знам защо се измести центъра на събитието? Измести се до обиди, до 2-3 обиди, а пък че кучето вече не може да мръдне, кое е по важното, аз не знам. Надявам се на справедливост. Защото смятам, че това не е справедливо.