Решение № 609 от 28.04.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1748/2021
- Вид
- Решение № 609
- Подписан
- 28.04.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Катерина Рачева, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 211, пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 413 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 421, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 609 гр. София, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20211000501748 по описа за 2021 година при участието на секретар Елеонора Михайлова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение 261704 от 08.12.2020 г. по гр.д. 3610/2017 г. на Софийски градски съд, I ГО, 17 състав е уважен предявен от С. А. М. и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е осъдена на основание чл.57 от ЗПУПС (отм.) да заплати на ищеца сумата от 301 936 евро, представляваща стойността на извършена на 23.03.2012 г. неразрешена платежна операция ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане. Решението е постановено при участието на трети лица, помагачи на банката Д. С. И. и Т. И. М..
Срещу решението е подадена въззивна жалба на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД чрез адв. П. Ст., като се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост.
Съдът анализирал фактите при изначално погрешното приемане, че като доставчик на платежни услуги ответникът е задължен да приеме процедури, които да елиминират всякаква възможност за неправомерно използване на платежен инструмент и за реализиране на неразрешени платежни операции, какъвто доставчик не съществува в света.
Първоначалната квалификация на иска в доклада по делото по чл. 421, ал. 1 ТЗ е лишила от възможност ответника да се защитава по иска, по който съдът се е произнесъл – с правно основание чл. 57 от ЗПУПС (отм.), като съобразно с това не е разпределена и доказателствената тежест. В доклада по делото не били включени голяма част от възраженията от отговора на исковата молба. Необосновано не били допуснати доказателствени искания на ответника, които се поддържат и пред въззивната инстанция.
Приети били за доказани твърденията на ищеца за уведомяване на банката от ищеца в 13месечен срок от операцията, без за тях да са ангажирани доказателства. При постановяване на решението не било съобразено, че банката не носи отговорност на следните основания: ищецът не е я уведомил в 13-месечния срок; налице са основание по чл. 73 ЗПУПС (отм.) за освобождаване от отговорност – извършването на измама и използването на неистински документи са извънредни и непредвидени обстоятелства; налице са основания по чл. 75, ал.
2 ЗЗД, тъй като пълномощното изглежда редовно от външна страна; има съмнения, че 1 ищецът може да е действал с измама и да се е възползвал от платежната операция.
Поддържа направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на иска, тъй като търсеното обезщетение е за неизпълнен договор.
На въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца чрез адв. А., в който се поддържа неоснователност на оплакванията. Правилно било прието, че операцията е неразрешена от титуляра на банковата сметка и че банката не е извършила всички дължими действия и проверки по установяване на волята на титуляря на сметката. Оспорва, че е имало опит от страна на банката да се свърже по телефона с него и възразява срещу искането да бъде разпитан свидетел за това обстоятелство. Правилно било прието, че ищецът е уведомил банката за неразрешената транзакция. Оспорва и останалите доказателствени искания на въззивника като недопустими и неоснователни. Иска приобщаване към делото на НОХД 5105/2017 г. на 21 с-в на СРС.
На въззивната жалба е постъпил отговор от третото лице помагач на страната на ответника Т. И. М. чрез адвокат, предоставящ правна помощ, А. Б., в който се поддържа основателност на жалбата с наведените в нея оплаквания и на доказателствените искания.
Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от третото лице помагач на страната на ответника Д. С. И. чрез адв. М. С. Г.. Поддържа се недопустимост на решението поради сменената правна квалификация на иска. Твърди се е и неправилност поради приетото, че присъдата срещу третите лица-помагачи по НОХД 5105/2017 г. на 21 с-в на СРС е задължителна на основание чл. 300 ГПК.
И на тази жалба е постъпил отговор от ищеца чрез адв. А., като се поддържа неоснователност на оплакването за недопустимост. Правилно СГС е приел, че изводите на наказателния съд са задължителни. Изводът за неавтентичност на пълномощното е правилен.
Двете въззивни жалби са допустими и са разгледани в о.с.з. По направените с въззивната жалба на ответника оплаквания за непълен доклад и доказателствени искания съдът е изложил следното. Основателно е оплакването, че поради различната правна квалификация на иска в доклада и в решението страните са били лишени от възможността да ангажират доказателства. Съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.57 от ЗПУПС (отм.) за възстановяване на стойността на неразрешена от ищеца платежна операция, извършена от ответника на 23.03.2012 г. Ищецът носи тежестта да докаже, че е сключил договор за платежни услуги с ответника, както и е уведомил ответника, че не е разрешавал операцията в 13-месечен срок от извършването й. Ответникът следва да докаже, че операцията е разрешена или възраженията си за наличие на извънредни и непредвидени обстоятелства извън неговия контрол, последиците от които неизбежно биха настъпили въпреки положените усилия за тяхното предотвратяване. В тежест на ответника е и доказването на твърдението, че ищецът се е възползвал от неразрешената транзакция, както и че е налице измама от негова страна.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест съдът е приел за допустимо на основание чл. 266, ал. 3 ГПК и основателно искането за разпит на свидетеля Е.С. К. и на още един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, при които са извършени платежните операции, проверките от служителите на банката и опитите за свързване с ищеца по телефона. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК е приета представена от банката кореспонденция между нейни служители от 23.03.2012 г. Приети са и мотиви от 14.08.2019 г. и присъда от 05.06.2019 г. по НОХД 5105/2017 г. на 21 с-в на СРС. Искането да бъде задължен ищецът да се яви в с.з. и да отговори на въпроси на ответника по иска е преценено като допустимо пред въззивната инстанция и ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК в с.з. от 03.02.2022 г. В същото с.з. са разпитани Е.С. К., касиер в „СИбанк” АД, пред когото е представено процесното пълномощно и П. Х. М., главен експерт в отдел „Съответствие“ в банката към момента и към 23.03.2012 г. Във връзка с разпределената доказателствена тежест и предоставената възможност на страните за представяне на доказателства от настоящия състав са приети със съответния превод на български език и представени от ищеца имейли и писма от и до СИБАНК АД и извлечения от сметка от 2012 г. и 2013 г.
2
В съдебно заседание от 24.03.2022 г. страните чрез процесуалните си представители излагат съображения за уважаване, респ. отхвърляне на жалбата и претендират заплащане на разноски, а главните страни излагат аргументите си и в писмени защити.
При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.
По делото не е спорно, че между С. А. М. и праводателя на „Обединена Българска Банка“ АД („Сибанк“ ЕАД) е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги на физически лица от 29.09.2011 г. По силата на сключения договор С. А. М. има открита спестовна сметка за извършване на платежни операции в банката. М. се е съгласил банката да му предоставя извлечения от сметката по избран от него канал и честота. На същата дата е сключен и договор за ползване на СИБАНК онлайн, като за упълномощен потребител и сметки са посочени данни единствено на ищеца - ЕГН, номер, място и дата на издаване на лична карта, адрес, мобилен телефон и електронен адрес.
С влязла в сила на 12.05.2020 г. присъда по НОХД № 5105/2017 г. по описа на СРС, 21 състав Д. С. И. е призната за виновна в това, че на 23.03.2012 г., в гр. София, на бул. „Ал.
Стамболийски” № 239, в клон на „СИбанк” АД, в условията на съучастие, като помагач, с цел да набави за Т. И. М. имотна облага, възбудила заблуждение у Е.С. К.- касиер на клон на „СИбанк” АД, че е упълномощена от С. А. М. да открие от негово име и за негова сметка, разплащателна сметка в лева в „СИбанк“ АД , като открила сметка в лева посочен IBAN С.
А. М., по която била преведена сума в размер на 301 936 евро, като сумата била превалутирана в левовата й равностойност в размер на 589 364.07 лева и преведена в „Инвестбанк“АД, клон София - Витоша по сметка с посочен IBAN Т. И. М., чрез което умишлено улеснила извършителя Т. И. М. да получи без правно основание сумата от 589 364.07 лева, в резултат на което причинила на С. А. М. имотна вреда в размер на 589 364.07 лева, представляваща особено големи размери и особено тежък случай - престъпление по чл.
211, пр.1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 2 от НК. Със същата присъда Т. И. М. е признат за виновен в това, че на 23.03.2012 г., в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски” № 239, в клон на „СИбанк” АД, в условията на съучастие, като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, бил спомогнат от Д. С. И., която възбудила заблуждение у Е.С. К.касиер на клон на „СИбанк” АД, че е упълномощена от С. А. М. да открие от негово име и за негова сметка, разплащателна сметка в лева в „СИбанк“ АД, като открила сметка в лева с посочен IBAN С. А. М., по която била преведена сума в размер на 301 936 евро, като сумата била превалутирана в левовата й равностойност в размер на 589 364.07 лева и преведена в „Инвестбанк“АД, клон София - Витоша по сметка с посочен IBAN Т. И. М. да получи без правно основание чуждо движимо имущество сумата от 589 364.07 лева, в резултат на което причинил на С. А. М. имотна вреда в размер на 589 364.07 лева, представляваща особено големи размери и особено тежък случай - престъпление по чл. 211, пр. 1 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
От ССЕ и допълнителна ССЕ, изготвени от ВЛ П. Д., се установява, че с представеното от И. пълномощно на името на М. е открита разплащателна сметка в лева „Сибанк“ ЕАД.
Натрупаната до 23.03.2012 г. сума на обща стойност 301 936 евро по сметката на М. е превалутирана в лева – 589 379.07 лева, след което с платежно нареждане за кредитен превод от новооткритата сметка е преведена по сметка на Т.М. в „Инвестбанк“ АД.
Посоченото в платежното нареждане основание е „покупка на имот“. След като в 12.24 часа на 23.03.2012 г. сумата постъпила по сметката на М. в „Инвестбанк“ АД, в 13.22 часа на същата дата М. я изтеглил в брой, заплащайки такса на банката за незаявено изтегляне в размер на 2 640.15 лева.
Не е спорно предвид влязлата в сила присъда и не се оспорва от ответника, сега въззивен жалбоподател, че Д. С. И. не е била упълномощена от ищеца да извърши от негово име описаните действия на 23.03.2012 г. откриване на нова сметка, прехвърляне на средствата, натрупани по съществуващата до момента сметка по новата сметка и превода им към трето 3 лице – Т.М..
Осъщественото от пълномощника на ищеца правно действие представлява платежно нареждане по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ЗПУПС /отм./, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. Извършеният превод е неразрешена от титуляря платежна операция по смисъла на чл. 51, ал. 1 от ЗПУПС /отм./, който предвижда, че платежна операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на СГС за липса на положена от банката дължима грижа на добрия търговец, а също има предвид, че банката следва да бъде отговорна за полагането и на квалифицирана грижа, грижата на добрия банкер – да извърши платежна операция само по нареждане или с предварително съгласие на титуляря до размера и при условията, поставени от титуляря на сметката - чл. 2, ал. 2 от Наредба № 3/16.07.2009 г. - съответно да откаже извършването на платежна операция в случай на ограничения съгласно действащото законодателство, приложимите правила за изпълнение на съответната платежна операция и договорените условия, при които се води сметката – чл. 11 от същата Наредба.