Решение № 150 от 31.03.2023, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Перник, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500021 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 15000/21.07.2022 г., уточнена с жалба с вх. № 16431/11.08.2022 г., молба от 09.08.2022 г., 29.08.2022 г. и 01.12.2022 г. от К. М. М. , ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Решение № 757/11.07.2022 г. по гр.д. № 4991 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник, в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от К. М.

М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, искане за осъждане на А. Г. Д. да върне на К. М. М. на основание чл. 108 ЗС владението върху ½ идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер *** в кв. *** по плана на гр. ***, кв. ***, с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. ***, с площ на имота 402 кв.м., с административен адрес ***, при съседи на поземления имот- имот с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № ***, с площ от 10 кв. м. и е ОТХВЪРЛ ЕН предявеният от К. М. М., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу А. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на А. Г. Д. да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на К. М. М., да упражнява пълноценно правото си на собственост върху 1/ 2 идеална част от поземлен имот, представляващ УПИ *** в кв. *** по силата на Заповед № 2454/31.10.2007 г., стар номер *** в кв. *** по плана на гр. ***, кв. ***, с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. ***, с площ на имота 402 кв.м., с административен адрес ***, при съседи на поземления имот - имот с идентификатори № 1

***, № ***, № ***, № ***, № ***, №

***, № ***, заедно с построената в имота СГРАДА с идентификатор № ***, с площ от 10 кв. м., к а т о премахне циментови колове и телена оградна мрежа, намиращи се на североизточната част от имота, започваща от началото на уличната регулация с ул. „***“ и продължаващи по протежението на цялата дворищна регулация по цялата дължина на границата на имотите на страните, отбелязани по букви Б-Д-Е-Ж-З-К по представляващата неразделна част от настоящото решение комбинирана скица на вещото лице към заключение с рег. № 11055/31.05.2022 г., на лист 228 от гр.д. № 04991 по описа на Пернишкия районен съд за 2020 година.

Жалбоподателката излага съображения, че е собственик на процесния имот, който е заграден от ответната страна и няма как да бъде освободен, тъй като той не е осъден за това. С оглед изложеното, счита, че решението е незаконосъобразно в отхвърлителната му част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.

Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата и уточняващите молби са изложени твърдения, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. ***, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, с площ на целия имот 402 кв.м. с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, стар номер ***, парцел ***, по силата на Заповед № 4254/31.10.2007 г., кв. ***, по плана на гр.

***, кв. „***“, с административен адрес: ***, при съседи: ***; ***;

***; ***; ***; ***; ***, заедно с построената в имота сграда с идентификатор № ***. Твърди се, че част от терена, предвиден за достъп до имота й, е ограден от ответника, както и че част от старата къща на ответника попада в имота й, поради което моли ищцата да бъде призната за собственик на ½ ид.ч. от имота и ответникът да бъде осъден да й предаде владението върху същата, както и да премахне посочените насаждения.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. А., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Излага, че е собственик на УПИ ***-***, в кв. *** по плана за регулация на гр. ***, който съгласно КККР на гр. *** е поземлен имот с идентификатор № ***, като оградата е поставена по регулационните линии на имота съгласно действащия план за регулация на гр. ***. Твърди, че при отразяване на имота в КККР на гр. *** е допусната грешка, изразяваща се в това, че не е отразена улицата-тупик, а същата погрешно е отразена в имот с идентификатор № ***, което е породило претенциите на ищцата ответникът да не я ползва. Навежда довод, че допуснатата непълнота или грешка в кадастралната карта не създава права, поради което моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да бъде осъдена ищцата да му заплати сторените разноски за производството по делото.

Установено по делото е следното:

С доклада на първоинстанционния съд е прието като безспорно между страните обстоятелството, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. ***.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № **, том **, дело № 1805/1972 г., на 21.12.1972 г. Д.М.И. и О.М.И. са признати за собственици по давност и наследство на дворно място, съставляващо парцел ***, планоснимачен номер *** в кр. *** по плана на гр. *** от 444 кв.м. без придаваемите се места от 386 кв.м. с построените върху него две къщи.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак, че на *** К. М. Ш. е сключила 2 граждански брак с Б.О.М., като е приела фамилно име М..

Съгласно удостоверение за наследници на Б.О.М., починал на ***, същият е оставил за единствен наследник съпругата си К. М. М., като синът му Ц.Б.М. е починал на *** Представено е саморъчно завещание от 05.07.2016 г., с което Б.О.М. е завещал на К. М.

М. цялото си имущество, което притежава по времето на неговата смърт, всички недвижими имоти и къщата, в която живее и притежава, както и Протокол по нот. дело № 3/2019 г., рег.

№ 1337/17.09.2019 г., съгласно който на 17.09.2019 г. К. М. М. е предала на нотариус П.П. съставеното от Б.О.М. завещание.

Приета по делото е молба-декларация от К. М. М. чрез кмета на Община Перник до нотариус М.М., с която е отправено искане да бъде извършена обстоятелствена проверка и да се издаде нотариален акт, с който да бъде призната за собственик на основание давностно владение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. ***. На гърба на молбата-декларация е обективирано удостоверение, издадено от сектор „ОСКТТЗ“ при Община Перник, съгласно което за посочения недвижим имот няма съставен акт за общинска собственост, но същият попада в обхвата на чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. чл. 56, ал. 2 ЗОС и чл. 8, т. 7 ЗУТ като част от ПИ, представляващ „задънена улица (тупик)“ с площ 76 кв.м.

В писмо изх. № 18/ТР-2139-7 от 05.09.2018 г. от кмета на Община Перник до ищцата е посочено, че с молба от 16.10.1985 г. до Председателя на Общински народен съвет гр.

Перник наследниците на Д.М.И. и О.М.И. са заявили желание да се извърши делба на общия им имот съгласно предложена скица проект. С протокол № 9 от 25.10.1985 г. на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при ОНС-Перник се одобрен внесеният проект, с който УПИ ***, кв. *** се разделя на два урегулирани поземлени имота и нова улица- тупик между парцели *** и ***. Посочено е още, че наследниците на двамата братя не са възразили срещу Заповед № 299/25.02.1986 г. на ОНСПерник, както и че Заповед № 2454/31.10.2007 г., УПИ *** в кв. *** се преномерова в УПИ *** в кв. ***.

С приетата като писмено доказателство Заповед № 299/25.02.1986 г. на председателя на ОНС-Перник въз основа на протокол № 9 от 25.10.1985 г. на Съвета за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура при ОНС-Перник по чл. 32, ал. 2 ЗТСУ е одобрено разделянето на парцел *** на два парцела *** и *** в кв. *** и създаването на тупикова улица межди парцели *** и ***. Не е представена описаната в заповедта скица.

С писмо изх. № 20/СЛУ-2723-4 от 20.07.2020 г. на заместник-кмета „Строителство, устройство на територията и сигурност“ на Община Перник Омбудсманът на РБ и ищцата са уведомени, че служители от отдел „Инвестиционно проектиране и контрол на строителството“ при Община Перник са извършили на 07.07.2020 г. проверка на място и по документи и са установили, че въпросният път-тупик до УПИ *** в кв. *** по плана на гр.

***, кв. *** е заграден от К. М. М., ползваща имота в качеството на наследник на Б. М., с метална порта-врата с ширина около 3, 5 м.- 4 м., а пространството, предвидено за тупик, е усвоено като градина с цветя и стълби, водещи до основното застрояване в имота. В писмото е посочено още, че съгласно чл. 14, ал. 4 ЗУТ всеки УПИ има задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк и в тази връзка портата и стълбите, попадащи в обхвата на пътя, определен по регулационния план на гр. ***, кв. ***, следва да бъдат премахнати.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот № ***, том ***, дело № 652/1996 г., издаден на 27.03.1996 г., А. Г. Д., Е.М.К., Н. Д. Т. и М.К.М. са признати за собственици по наследство и давностно владение на дворно място, образуващо парцел *** в кв. *** по плана на гр. ***, с площ 395 кв.м., с неуредени сметки за 36 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 30 кв.м., при граници на парцела улица „***“, улица тупик, В.А.Н., Наследници на О.М.И. и наследници на С.Х.Н..

3

По делото е приет и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № 858/96, с който на 18.04.1996 г. Е.М.К., Т. Д. К., Н. Д. Т., А.С.Т. и М.К.М. са продали на А. Г. Д. притежаваните от 3 тях ¾ идеални части от гореописаното дворно място, образуващо парцел *** в кв. *** по плана на гр. ***, ведно с ¾ идеални части от построената в него жилищна сграда.

По делото са представени още писма, жалби, отговори на писма, копия на съдебни актове, съдебни протоколи, удостоверения за данъчни оценки, скици на имоти, различни от процесния поземлен имот и др., които са ирелевантни за предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Д. В. – втори братовчед на А. Г. Д. и П.В.П. – без родство със страните по делото.

От показанията на свидетеля В. Д. В. се установява, че имотът на ответника има лека денивелация и изградена подпорна стена от около 1 м. Имотът бил ограден още от периода 1970 г.- 1972 г., а сега е заграден с мрежа. В имота на ответника са изградени две къщи, като имотът на ищцата се намира над старата къща на ответника. Границите не са променяни, от както свидетелят знае имота и същият не е виждал ответникът да загражда имота на ищцата.

Ответникът живее в този имот от дете.

От показанията на свидетеля П.В.П. се установява, че имотът на ответника е ограден и има входна врата откъм ул.“***“, както и подпорна стена откъм същата улица. Между имота на ответника и имота на съседа му Г. има пътека, която е заградена с желязна врата около 4 метра. През тази врата минава само ищцата К. М. и само тя ползва пътеката. Пътеката не се ползва от ответника и от съседа му Г.. Когато свидетелят П. и ответникът А. Д. са били деца, имотът на ответника е бил ограден с дървена ограда, а сега оградата е от мрежа.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни, последователни и логични, като показанията на свидетеля В. Д. В. цени съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички данни по делото, съобразявайки неговата възможна заинтересованост от изхода на делото предвид роднинската му връзка с ответника.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е приета като неоспорена.