Определение № 412 от 15.02.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 412 гр. София, 15.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен В. като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500348 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е по частна жалба от А. В. А. срещу определение от 12.12.2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 29 състав, с което се прекратява производството по гр. дело № 13152/23 г. , поради недопустимост на предявения иск.

Недоволен от горното определение е останал ищецът в първоинстанционното производство А. В. А. , който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на извода на първоинстанционния съд за недопустимост на иска, поради неосъществяване на установеното в разпоредбата на чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ процесуално условие за допустимост на иска, а именно поради неизчерпване на административната процедура по глава 3 от ЗСВ , което е абсолютна предпоставка за допустимост на иска с правно основание чл. 2б ал.1 от ЗОДОВ . Сочи, че съдът, в нарушение на задължението си по чл. 164 от ГПК не е дал собствена и правилна правна квалификация на преядения иск, тъй като изложените в исковата молба факти и обстоятелства, както и заявеният петитум сочат на извода , че претенцията намира правното си основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Поддържа, че обезщетение за вреди, претърпени от нарушение на установеното от Конституцията и ЕКПЧОС право на разглеждане на делото в разумен срок може да бъде претендирано освен по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, така и по общия ред на чл. 49 от ЗЗД, за което се позовава на съдебна практика. Моли съда да отмени атакуваното прекратително определение и да върне делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна.

Производството пред Софийски градски съд е образувано въз основа на искова молба от А. В. А. срещу Софийски районен съд за заплащане на сумата 70 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неразумно просрочено наказателно производство, водено по н.о.х.д № 12642/2009 г. нпо описа на СРС, което е прекратено на 27.11.2018 г., ведно със законната лихва. Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от ЗОДОВ , гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от същия закон по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение. Наказателното производство, чиято прекомерна продължителност е посочена като основание за претърпените от частния жалбоподател вреди е приключило на 27.11.2018 г., - след датата на влизане в сила на горната разпоредба / Държавен вестник, бр. 98 от 2012 г./ поради което същата намира приложение към процесните отношения. С оглед на горното започването и приключването на регламентирана в Глава 3а на ЗСВ административна процедура абсолютна предпоставка за допустимост на предявения иск. В този смисъл е задължителната за настоящия състав съдебна практика - Определение № 4265 от 22.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4098/2022 г., III г. о., ГК,. В исковата молба се съдържа изрично признание на ищеца, че същият не е започвал тази административна процедура, поради което предявеният иск се явява недопустим.

Твърденията на ищеца за неправилност на дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, тъй като предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл. 49 от ЗЗД се явяват неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията , а съгласно разпоредбата на чл. 8 ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал. 1 и 2, чл. 2а и чл. 2б, ал. 1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Горното обосновава извод за недопустимост и на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, а сочената от частния жалбоподател съдебна практика - Решение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2015 г., IV г. о., ГК, е неотносима към процесния случай, тъй като същата касае претенции за обезщетение за вреди от наказателни производства , приключили преди влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ, и необхватни от шестмесечния срок по § 9 от ПРЗ на ЗИД ЗОДОВ за предприемане на административната процедура по Глава 3а от ЗСВ. Наказателното производство, на което се основава претенцията за вреди на ищеца е приключило при действието на чл. 2б ал. 1 от ЗОДОВ, поради което за ищеца е липсвала пречка да отпочне посочената в чл. 8 ал.2 от ЗОДОВ административна процедура.

2

С оглед на гореизложеното атакуваното определение се явява законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.12.2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 29 състав , с което се прекратява производството по гр. дело № 13152/23 г. , поради недопустимост на предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател при условията на чл. 280 от ГПК пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3