Определение № 854 от 31.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 854 гр. Ловеч, 31.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500640 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Кредито“ ООД, ЕИК **********, срещу Разпореждане № 2430/19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 669/2024 г. по описа на РС – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Й. Й. С., ЕГН **********, за сумата от 8,06 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 16.09.2024 г.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като неправилно районният съд е приел, че таксата за експерсно разглеждане следва да бъде включена в ГПР. Пояснява, че същата се начислява само при изявено желание от длъжника да използва услугата експресно разглеждане, която не е задълженителна. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане в частта, с която претенциите на заявителя са отхвърлени.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 410 ГПК от „Кредито“ ООД, за издаване на заповед за изпълнение против Й. Й. С. за сумите, както следва: 50 лв., представляваща главница по договор за 1 потребителски кредит №ОL0008****/14.06.2023, ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до изплащането й, и 8,06 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.07.2023 г. до 16.09.2024 г.

От представения към заявлението договор за потребителски кредит се установява, че заявителят е отпуснал на длъжника кредит в размер на сумата от 250 лв., платим на една вноска от 250 лв., при краен срок на издължаване 14.07.2023 г., при ГЛП 0%, ГПР 0%. Уговорена е и такса експресно разглеждане в размер на 60 лв., дължима заедно с погасителната вноска, видно от приложения погасителен план. От съдържанието на договора се изяснява, че процесната такса се дължи за експресна обработка на кандидатурата на длъжника за кредит, в срок до 20 мин. от постъпването при кредитора или приоритетното разглеждане на следващия работен ден.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, доколкото в договора не е посочен ГПР, поради което е отхвърлил претенцията на заявителя за сумата от 8,06 лв.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд споделя констатациите на заповедния съд.

Услугата по приоритетно разглеждане на искането на длъжника за получаване на кредит със съдържанието, посочено в договора, няма характер на допълнителна по см. на чл. 10а, ал.1 ЗПК, защото не е услуга, предлагана при действието на договора, а е за действия, предхождащи самото сключване на договора. Посочената клауза, уреждаща възнаграждение за услуга, която не е сред допустимите по договора за потребителския кредит, противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съдът намира, че с начисляването на същата се цели заобикаляне на правилата на ЗПК и получаване на допълнително възнаграждение за кредитора.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че от представените доказателства се установява, че процесната такса представлява задължеително условие за сключване на договора за потребителски кредит – същата е посочена в погасителния план, както и в СЕФ, предоставен на длъжника.

Предвид изложеното, процесната такса е следвало да бъде взета предвид при изчисляването на ГПР. Това обаче не е сторено, доколкото в договора като стойност на ГПР е посочено 0%. При отчитането на тази сума като несъмнен разход действителният ГПР би бил различен, т. е. по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него 2 задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето, съгласно чл. 22 ЗПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира преценката на заповедния съд по отношение на валидността на кредитното правоотношение за правилна, поради което правилно на основание чл. 23 ЗПК районният съд е отхвърлил заявлението за претендираната лихва за забава. С оглед на това, съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2430/19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 669/2024 г. по описа на РС – Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Кредито“ ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Й. Й. С., ЕГН **********, за сумата от 8,06 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 16.09.2024 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3