Решение № 5609 от 11.09.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 55/2025
- Вид
- Решение № 5609
- Подписан
- 11.09.2025
- В сила
- 11.09.2025
- Състав
- Георги Стоянов Чехларов, Димитър Куртев Демирев, Мила Гочева Димова
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.419 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5609 гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Георги Ст. Чехларов
Членове:
Димитър К. Демирев
Мила Г. Димова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100500055 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 18303/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 35937/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 163 с-в, са отхвърлени изцяло предявените от ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ, с рег.номер №********, със седалище и адрес на управление в Германия, гр. Хамбург, ул. „Гросе Елбщрасе“ № 39, срещу ВЕНЕЦИЯ 016 ЕООД, ЕИК: 204355805, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул.Варна № 19, осъдителни искове на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. чл.419 КЗ, във вр. с чл.17, §1 и чл.29 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл.86, и чл.99 ЗЗД за сумата от 2240,11 евро /EUR/, представляваща обезщетение за липсваща стока по превоз от Испания до България от натоварване на 15.3.2022г. до разтоварване на 21.3.2022г., като превозът е извършен с камион и ремарке с рег.№ ********, ведно с законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба / ИМ/ в съда на 28.6.2023г., до пълното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава за периода 14.6.2022-28.6.2023г. върху сумата на обезщетението в размер от 117,80 евро /EUR/, като ищецът е осъден да плати на ответника разноски в общ размер на 1
2140.00лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В.М.
Андъррайтинг ГмбХ, Германия, учредено и действащо съгласно законите на Германия и регистрирано в Търговския регистър при Окръжен съд – Хамбург под № HRB 173362, с ДДС № DE368889236, със седалище и адрес на управление: Германия, гр.Хамбург 22767, ул. Гросе Елбщрасе № 39, като универсален правоприемник на ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ след извършено вливане, съответно ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ било заличено в Търговския регистър към Районен съд – Хамбург, считано от 02.09.2024г. поради преобразуването му чрез вливане във В.М.
Андъррайтинг ГмбХ. Решението се атакува изцяло по съображения, че същото е произнесено при допуснато съществено нарушение на процесуалния закон касателно изключване на документ по чл.185 ГПК без даване на указания в този смисъл, така и поради незаконосъобразност и необоснованост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ответник „ВЕНЕЦИЯ 016“ ЕООД, в който се оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, съответно бъде потвърдено постановеното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна - конституиран от въззивния съд универсален правоприемник на заличения като търговец първоначален ищец, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Съдът намира, че атакуваното решение е НЕДОПУСТИМО по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ. Последното проведеното открито съдебно заседание е от 27.09.2024г., на която дата е даден ход на устните състезания. С обжалваното решение районният съд се произнесъл по исковете по отношение 2 на първоначалния ищец. Атакуваното решение е валидно, но е процесуално недопустимо като постановено по отношение на неправосубектна страна. С въззивната жалба са представени доказателства, че първоначалният ищец ДАБЪЛЮ.ДРЬОГЕ АСЕКУРАДЬОР ГМБХ е бил заличен в Търговския регистър към Районен съд – Хамбург, считано от 02.09.2024г. /с оглед вливане във В.М. ЪНДЪРРАЙТИНГ ГМБХ/, видно и от представените към въззивната жалба доказателства (л.116 и л 123).
В хипотезата на чл. 227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемникът става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност, респ. правосубектност за юридическото лице на своя праводател, независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба. Решението, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, респ. правосубектността си вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК. При атакуване на порочното решение инстанцията, разглеждаща жалбата, следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане /Вж.
Решение № 217 от 25.07.2025 г. по т. д. № 1538 / 2024 г. на ВКС / В случая първоначалният ищец е бил заличен като търговец на 02.09.2024г., преди провеждане на откритото съдебно заседание на 27.09.2024г., в което е даден и ход на устните състезания.
Районният съд НЕ Е бил уведомен за това обстоятелство преди даване ход на делото, съответно и не е и конституирал по реда на чл. 227 ГПК универсалния правоприемник на изгубилия правосубектността си и заличен като търговец ответник, разгледал е делото и е постановил решението си по отношение на неправосубектна страна. Поради това въззивният съд намира, че атакуваното решение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото - върнато на СРС за ново разглеждане с участието на надлежната страна - ответник в процеса (която вече е конституирана в производството), като при новото разглеждане следва да се повторят всички процесуални действия, извършени след 02.09.2024г., вкл. съобрази определение № 1610/27.01.2025г. на настоящата инстанция, в която съдът е конституирал В.М. АНДЪРРАЙТИНГ ГМБХ и е допуснал събирането на 3 представените писмени доказателства с превод на чужд език, доколкото в последователната практика на ВКС /Вж. Решение № 84 от 03.06.2013 г. по търг. д. № 1300/2011 г. на ВКС, Решение № 185 от 10.05.2016 г. по т. д. № 2028 / 2014 г. на ВКС, Решение № 129 от 07.07.2016 г. по гр. д. № 3736 / 2015 г. на ВКС, Решение № 106 от 20.07.2021 г. по гр. д. № 2885 / 2020 г. на ВКС и др./ вр прилагане на чл.185 ГПК се приема, че при неспазване на изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод на български, заверен от страната, съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и при неизпълнение на тези указания да откаже приобщаване на документа към доказателствата по делото и неговото обсъждане. В случая пред първата инстанция в исковата молба е било посочено, че се представя превод на представените документи на чужд език, липсата на който не е бил констатиран от първата инстанция, вкл. не са давани указания за отстраняване на това нередовно процесуално действие. Задължението на съда да даде на страната указания за представяне на точен превод на представения на чужд език документ следва от разпоредбата на чл.101, ал.1 ГПК, съобразно която съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката. Само при неизпълнение на указание за прилагане на точен превод на представен документ на чужд език, съдът може да откаже да го допусне като доказателство по делото.
При този изход, разноски за настоящото производство не следва да се присъждат. Същите ще следва да се присъдят от районния съд с оглед изхода на правния спор при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран Софийският градски съд:
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 18303/10.10.2024 г., постановено по гр.д. № 35937/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 163 с-в, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5