Определение № 12816 от 01.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12816 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110107741 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, заведена пред Районен съд - Пловдив, подадена от Т. П. К., чрез адв. И., срещу „М ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1126,77 евро (2203,78 лв.), представляваща недължимо платена без основание сума над чистата стойност по нищожен договор за кредит.

В исковата молба и уточнителните молби ищецът изрично е посочил, че между страните по делото е сключен договор за кредит от разстояние за сумата в размер на 2500 лв., който е нищожен, тъй като ответното дружество не е включило всички разходи по кредита в ГПР, включително начислената неустойка по договора. Уточнено е също така, че ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 4703,78 лв., поради което претендира сумата в размер на 2203,78 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност по нищожния договор за кредит.

Делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност с определение от 09.02.2026 г., постановено по гр. д. № 15216 по описа за 2025 г. на Районен съд – Пловдив. Изпращането на делото по подсъдност е мотивирано с разпоредбата на чл. 105 ГПК, като е посочено, че искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото, приема, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения иск, като предвид обстоятелството, че делото е препратено по подсъдност от друг съд, то е налице основание за повдигане на спор за подсъдност с Районен съд Пловдив, от който му е препратено делото. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

В конкретния случай Районен съд – Пловдив неоснователно е изпратил 1 делото на Софийски районен съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 105, ГПК, тъй като в случая приложимата разпоредба за местната подсъдност на делото е чл. 113 ГПК, а не чл. 105 ГПК.

Съгласно чл. 113 ГПК (изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Тоест касае се за задължителна местна подсъдност, за която съдът следи служебно.

В случая в правоотношението с ответника ищецът несъмнено има качество потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Потребителската защита и в частност благоприятната за потребителя специална местна подсъдност по чл. 113 ГПК, ще намери приложение не само когато е предявен иск, произтичащ директно от правата в ЗЗП, т. е. само когато спорът произтича от уредените изрично възможности с ЗЗП. Потребител по договор за кредит, какъвто очевидно е настоящият ищец, може да се ползва от особената местна подсъдност. Аргумент съдът намира и в това, че съгласно общите принципи на ЗЗП и общностните актове, е предвидена засилена защита на правата на потребителите, вкл. по съдебен ред. Израз на тези принципи е и нормата на § 1 от ДР на ЗЗП (при противоречиви разпоредби се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите). Поради това, с оглед изложените в исковата молба и уточнителните молби факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, ищецът води иска срещу ответника именно в качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга. Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.

№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.

№783/2012 г. на ВКС-II т.о. Определение № 607/23.11.2015 г. по ч. т. д. № 2314/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., както и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о., ГК).

Също така и само за пълнота следва да се отбележи, съгласно константната практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или 2 професионална дейност, не губи качеството си потребител, когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о. В Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС, се приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице.

В случая от извършената справка за адресна регистрация се установява, че както настоящият, така и постоянният адрес на ищеца е в гр. Пловдив.

Ето защо и съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК, делото не е подсъдно на Софийски районен съд, поради което и доколкото делото неправилно е препратено по подсъдност от друг съд, то единствената възможност за Софийски район съд е да бъде повдигнат спор за подсъдност.

С оглед възникналия спор по смисъла на чл. 122 ГПК, между Софийски районен съд и Районен съд - Пловдив, следва да бъде повдигнат спор за подсъдност пред Софийски градски съд, който да определи компетентния съд за произнасяне по подадената искова претенция.

Воден от изложеното и на основание чл. 122 ГПК, Софийски районен съд, 167 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7741/2026 г., по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред Софийски градски съд между Софийски районен съд и Районен съд - Пловдив, който да определи компетентния съд за произнасяне по предявения иск от Т. П. К. срещу „М ЕООД.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийски градски съд за решаване на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3