Решение № 142 от 24.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Перник, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500119 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение 207 / 02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 495/2025 г. по описа на Радомирски районен съд е признато за установено, по отношение на И. М. С., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД сумата в общ размер на 1021,11 лева, представляваща неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за мобилно устройство по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** , неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 06.12.2022 г. за устройство, марка Huawei nova 10 SE 128GB Green и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер *** от 07.12.2022 г. за базови аксесоари, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение, в тежест на И. М. С. са възложени разноски съгласно чл.78 от ГПК.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК И. М. С. е обжалвал решението като счита същото за неправилно. Възразява, че първоинстанционния съд не е направил проверка за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, включително и на клаузата за неустойка.

Възразява се още, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните. Твърди, че съдът е следвало служебно да изиска вещо лице да оцени стойността на 1 мобилния апарат, а не да съобразява посочената от ищеца стойност. В заключение се иска отмяна на постановеното решение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. Н., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата като се излагат подробни мотиви в подкрепа на първоинстанционното решение. В заключение се иска потвърждаване на постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на разноски в производството.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочените релевирани въззивни основания в жалбата.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства и се възприема изцяло при условията на чл. 272 ГПК.

Установяват се от събраните пред РС писмени доказателства по безспорен начин фактите, че на 06.12.2022г. между И. М. С. и „Йеттел България“ ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал + “ с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 20,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок в размер на 39,99 лв.

На 06.12.2022г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер *** , мобилният оператор „Йеттел България“ ЕАД като лизингодател, сключва с И. М. С. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка HUAVVEI nova 10 SE 128GB Green за обща лизингова цена в размер на 634,57 лева, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 27,59 лв.

На 07.12.2022г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер *** , мобилният оператор „Йеттел България“ ЕАД като лизингодател, сключва с И. М. С. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена в размер на 90,56 лев, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 3,77 лв.

По делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца: Фактура № ***/*** г. за отчетен период от 07.12.2022 г. до 14.12.2022 г., срок за плащане - 30.12.2022 г., издадена за сумата от 57,76 лева, представляваща неплатени лизингови вноски и абонаментна такса; Фактура № ***/*** г. за отчетен период от 15.12.2022 г. до 14.01.2023 г., срок за плащане - 30.01.2023 г., издадена за сумата от 53,25 лева, представляваща неплатени лизингови вноски и абонаментна такса; Фактура № ***/*** г. за отчетен период от 2

15.01.2023 г. до 14.02.2023 г., срок за плащане - 02.03.2023 г., издадена за сумата от 52,35 лева, представляваща неплатени лизингови вноски и абонаментна такса; Фактура № ***/*** г. за отчетен период от 15.02.2023 г. до 14.03.2023 г., срок за плащане - 30.03.2023 г., издадена за сумата от 25,36 лева, представляваща неплатени лизингови вноски; Фактура № ***/***г. за отчетен период от 15.03.2023 г. до 14.04.2023 г., срок за плащане - 30.04.2023 г., издадена за сумата от 832,39 лева, представляваща неплатени лизингови вноски, неустойка и сума за мобилно устройство. За горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от същите.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от ответника въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно оплакване за порочността на обжалваното решение, а въззивната инстанция не констатира при постановяване на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото, съобразно задължителните указания в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо жалбата и макар принципно да е процесуално допустима, доколкото във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания относно приетото за установено от РС по отношение на основанието и размера на уважените главен и акцесорен искове, въззивния съд в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК не може да изследва правилността на решението извън доводите в жалбата. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о., ГК, Решение № 27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д. №1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, пос-тановено по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д. № 1281/2010 г. III г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на IV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на IV г.о.; Решение № 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на IV г.о.; Решение № 643 от 12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 3 г.на IV г.о.

Само за пълнота на изложението следва да се изясни, че с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд споделя изводите на РС и досежно доказаността на предявените искове и по основание и размер.

Договорът за мобилни услуги и Договорите за лизинг между страните са сключени в изискуемата се от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/ форма и са двустранно подписани, като ответникът се е подписал, вкл. е изписал собственоръчно трите си имена, включително и съдържанието на ОУ, с които ответникът е запознат, чието изявление /истинността на подписа и ръкописния текст на ответника/ не е оспорено по реда на чл. 193 ГПК. При липса на доказателства установяващи неистинността му, частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от ответника и че ОУ на „Йеттел България“ ЕАД са приети от ответника с подписването на договорите /съгласно чл. 180 ГПК/, и оттук наличието на валидно възникнало правоотношение между ответника и „Йеттел България“ ЕАД на посоченото основание цитираният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и лизинг и че ОУ за взаимоотношенията между „Йеттел България“ ЕАД и абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги са приети от ответника с подписването на договорите.

Неоснователно е възражението за неравноправни клаузи в договорите за мобилни услуги и договори за лизинг, тъй като ищецът не основава претенцията си на уговорки, чието съдържание да разкрива значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Всички клаузи в договорите са уговорени индивидуално и по начин, че ответникът е могъл да въздейства върху всяка негова клауза, респ. липсват данни в договорите да няма постигнато съгласие по съдържанието на някоя от клаузите. В процесните договори не са налице форматиране на текста или разлики в големината на шрифта, на който са съставени, които да затрудняват правилното възприемане на информацията или да въвеждат в заблуждение потребителя. От факта, че потребителят е подписал договорите, следва че той е имал физическата възможност да възприеме съдържанието им /да ги прочете/, съответно е дал информирано съгласие за сключването им.

В противен случай е имал възможността и е следвало да откаже да подпише договорите.

По отношение на претендираните вземания за неплатени месечни абонаменти, съдът намира че случая са касае за задължение за заплащане на абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, а не за задължение за заплащане на предоставените услуги.

Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу предоставен достъп до мрежата, при което абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план.

Същата се дължи независимо от обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс - и, интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява 4 достъп до услугите при определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса. В подкрепа на този извод е и подписването на допълнителни споразумение към процесните договори за мобилни услуги, тъй като ако не е имало изпълнение от страна на оператора, не би имало и допълнителни споразумения.

Поради това следва да се приеме, че ищецът е изпълнил договорното си задължение да предостави на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния.