Решение № 425 от 03.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

***25 гр. Карлово, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320100538 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно съединени искове правно основание член 124, ал.1 от ГПК, член 79, ал.1 и чл. 92 от ЗЗД, и с връзка с чл.

86, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422 от ГПК.

Твърди се от ищеца, че на 07.02.2024 г. „м.л.” *** депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземане на дружеството от длъжника С. М. Г. с ЕГН **********. Със заявлението било поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 4 243.01 лева (четири хиляди двеста четиридесет и три лева и една стотинки), представляващи изискуеми задължения по договор за финансов лизинг № *********************** г., сключен между „м.л.“ *** като лизингодател и С. М. Г. като лизннгополучател, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението - 07.02.2024 г., направените съдебни разноски, както и да възстанови владението на моторното превозно средство на собственика - „м.л.“ ***, а именно лек автомобил марка и модел L.V., шаси № *******************.

Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 244/2024 г., по описа на Районен съд- К.. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение било уважено, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за претендираните суми. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника и в срок срещу нея постъпило възражение. Разпореждането за предявяване на иск било връчено на ищеца на 26.02.2024 г.

Изложеното обосновавало правния интерес по смисъла на чл.124 ал.1, вр. чл. 422 от ГПК на „м.л.“ *** да предяви настоящия установителен иск с предмет вземането по заявлението, както и размера на заплатената по него 1 държавна такса - довнасяне на остатъка до пълния й размер, след приспадане на вече внесената по сметка на Районен съд К. такса по заявлението по чл. 410 от ГПК.

Твърди се, че на 16.03.2020 г. „м.л.“ *** с предишно наименование „Е.А.“ ***, сключило с длъжника С. М. Г. договор за финансов лизинг № ************** с предмет - лек автомобил марка и модел L.V., шаси:

*****************, двигател: *********, собственост на „м.л.“ ***.

По силата на този договор, „м.л.“ *** в качеството на лизингодател предоставило на С. М. Г. лизинговия обект - лек автомобил марка L.V., за възмездно ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми предвидени в договора за финансов лизинг, и приложените към него общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия договор С. М. Г. се задължил да изплаща лизингови вноски за използване на посочения автомобил за срок от 60 (шестдесет) месеца, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който били посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. За периода на действие на договора ответникът системно не е изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове. В резултат на това, на 28.07.2023 г., по реда на чл. 44 ал. 1 ГПК, на лизингополучателя било връчено уведомление от ЧСИ, с което същият бил уведомен за размера и основанието на дължимите по договора суми, като поради тяхното неплащане било налице виновно неизпълнение от негова страна на разпоредбите на договора за финансов лизинг. С посоченото уведомление и на основание т. 16.1 б. „б“, във връзка с т. 15.4 б. „а“ от общите условия, приложими към договора „м.л.“ *** прекратило договора за финансов лизинг, като поканило длъжника незабавно да заплати дължимите към този момент суми. До момента на предявяване на иска, ищецът не получил никакви плащания за дължимите по договора за финансов лизинг суми. Към настоящия момент задължението на ответника към „м.л.“ *** било в общ размер 4 243.01 лева (четири хиляди двеста четиридесет и три лева и една стотинки), от които:

- 672.99 лева дължимите плащания за лизингови вноски, както следва: 298.94 лева частично заплатена лизингова вноска за месец май 2023 г. по фактура № ********* с падеж 20.05.2023 г. и 374.05 лева, незаплатена лизингова вноска за месец юни 2023 г. по фактура № ********* с падеж 20.06.2023 г.;

- 207.52 лева дължими по сметка № ************** представляващи вноска №4 по застрахователна полица Каско на МПС с № *********** с падеж 27.12.2023 г.

Посочената по-горе сума била дължима на основание т. 13.1. от ОУ, съгласно която лизингодателят, в качеството си на собственик, задължително застрахова имуществото в „З.Д.Е.АД - гр. С.. Лизингополучателят се задължил да заплаща на лизингодателя разходите, в т. ч. застрахователните премии по сключените застраховки през целия срок на договора съгласно предпоставките и изискванията на общите условия. В случай, че лизингополучателят забави плащането на дължимите застрахователни премии с повече от 5 (пет) календарни дни, считано от датата на сключване на застрахователния договор или от датата на падежа на съответната вноска при разсрочване на плащането на застрахователната премия, той дължал 2 неустойка за забавено плащане в размер, посочен в договора за всеки просрочен ден (изчислена от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема). Съгласно т. 13.2. от ОУ, когато имуществото е моторно превозно средство, лизингодателят сключвал за периода на действие на договора по отношение на превозното средство задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и застраховка „Пълно автокаско“ (включваща клауза „А“ на застраховка „Каско на МПС“) в „З.Д.Е.АД - гр. С., чрез застрахователен агент или застрахователен брокер, посочени от лизингодателя и предоставял на лизингополучателя сметка за дължими суми за застрахователните премии. Съгласно т. 13.4. от ОУ застраховките на лизингованото с договора имущество се сключвали от лизингодателя за сметка на лизингополучателя, като за „застрахован“ следвало да се счита лизингодателя.

Лизингополучателят С. М. Г. дължал сумата в общ размер на 3362.50 лева, представляващи неустойка с обезщетителен характер. В т. 16.2.1. от общите условия на „м.л.“ *** било предвидено, че при разваляне на договора от страна на лизингодателя поради неизпълнение на лизингополучателя по смисъла на т. 15.1. б. „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“ и „з“, т. 15.1.1. и т. 15.1.2., както и в случаите по т. 16.1., б. „б“, „в“ и „г“, лизингополучателят дължал неустойка с обезщетителен характер в размер на 15% (петнадесет) процента от доставната цена по договора. Неустойката била дължима в срок до 5 (пет) работни дни от получаване на счетоводен документ и/или уведомление за това от страна на лизингодателя. Неустойката по посочената разпоредба се дължала наред и независимо от други, предвидени в договора и общите условия неустойки, обезщетения или заплащане на суми, дължими от страна на лизингополучателя, включително и след прекратяване на договора.

До момента претендираните суми не били платени от лизингополучателя, поради което за ищеца възниквал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. М. Г. с ЕГН **********, настоящ адрес: село В., община К., област П., ул. *** дължи на „м.л.“ ***, ЕИК ********* (с предишно наименование „Е.А.“ ***), със седалище и адрес управление: град С., ул. „Р.П.К“ № ******, представлявано от Б. Г. Т.: сумата от 672.99 лева, представляваща сбор от незаплатените лизингови вноски № 38 с падеж 20.05.2023 г. (в размер на 298.94 лева) и № 39 с падеж 20.06.2023 г. (в размер на 374.05 лева) по договор за финансов лизинг с № **************/16.03.2020 г.; сумата от 207.52 лева, представляваща – застрахователна премия по полица № *********** (Каско на МПС), вноска 4, падеж 27.12.2023 г.; сумата в от 3362.50 лева, представляваща неустойка с обезщетителен характер,

ВЕДНО със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 07.02.2024 г. до изплащане на задължението, за които суми е била издадена заповед № 136 от 08.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 244/2024 г. по описа на Районен съд К.. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Банковата сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума: IBAN: ************************.

3

Ответникът С. М. Г. оспорва иска като неоснователен.

Признава факта, че между страните е сключен договор за финансов лизинг № **************, с предмет лек автомобил марка L. модел VESTА.

В исковата молба се претендирало, че дължи сумите:

- от 298.94 лева, представляваща частично заплатена лизингова вноска с падеж месец 20.05.2023 г. За същата сума от лизингодателя му била изпратена фактура №: 0*********. Посочената във фактурата сума изплатил, което било видно в разписка № 0************ г. издадена от И.;

- от 374.05 лева, неизплатена лизингова вноска за месец юни 2023 г. по фактура № ********* с падеж 20.06.2023 г.

- от 207.52 лева, дължими по сметка № **************, представляваща вноска *** по застрахователна полица Каско на МПС с № *********** с падеж 27.12. 2023 г.

Тези две суми ответникът не изплатил, но това се дължало на следната причина - за тях не получил фактури, по които да извърши плащането.

Съгласно общите условия на договора за лизинг, глава VII лизингови вноски. Лихва. Погасителен план, в чл. 7.6 било посочено че лизингодателят издава фактура за всяка дължима лизингова вноска съгласно действащото българско законодателство.

Договорът бил сключен на 16.03.2020 г. В продължение вече на четвърта година ответникът си плащал редовно погасителните лизингови вноски, за които му бил предоставен счетоводен документ, не било логично да не изплати две вноски, а всички други последващи да е изплатил.

Съгласно общите условия на договора за лизинг, глава XVI Прекратяване и разваляне на договора, чл. 16.2.1. гласял, че при разваляне на договора се дължи неустойка от страна на лизингополучателя. Тази неустойка се дължала в срок от 5 (пет) работни дни от получаване на счетоводен документ и/или уведомление от страна на лизингодателя.

Твърди, че не съм получил по никакъв начин никакъв счетоводен документ. Всички други счетоводни документи ответникът получавал на електронен адрес: **************************

Оспорва твърдяното в исковата молба, че на 28.07.2023 г. му е връчено уведомление от ЧСИ, което отказал да получи. Това писмо било изпратено за връчване чрез кмета на с. В.. Видно от приложеното съпроводително писмо по делото, в него било отразено, че ответникът е бил посетен на адреса си в село В. на 19.07.2023 г. и е отказал да получи книжата.

Твърди, че нито кмета на село В., нито някой служител от Кметство В. е ходил при него за да му връчи книжа от когото и да било, и ответникът да е отказвал да ги получи.

Освен това в приложеното по делото уведомление (за което се твърдяло да е връчено при отказ) било посочено, че по договора за финансов лизинг задълженията му към 21.06.2023 г. са в размер на 1310.36 лева. Тази сума била некоректно посочена, не било описано за какви задължения е натрупана. Т.е. това по-скоро наподобявало деяние, свързано с рекет, или просто на създаване на всякакви пречки за изпълнение на договора от негова 4 страна, за да може договорът да бъде прекратен от лизингодателя и той да се ползва със всички облаги от прекратяването му. Всички суми, които изплатил от сключването на договора до месец декември 2023 г. били на обща стойност 23 281.81 лева (двадесет и три хиляди и двеста и осемдесет и един лева и осемдесет стотинки). Освен това имал и кредитни известия за надвнесени суми по договора. Видно от погасителния план до 20.03.2025 г. оставащите суми за внасяне били в размер на 5 444 лева (пет хиляди четиристотин и четиридесет и четири лева). Липсвала всякаква логика да не изпълнява договора.

Моли съда да приеме, че договорът не е прекратен законосъобразно.

Ищецът неоснователно решил, че има неизпълнение по договора от страна на ответника, а освен това той не го уведомил за прекратяването съгласно изискванията на чл. 15.4 от Глава XV. Неизпълнение на договора от лизингополучателя от общите условия на договора, вменяващ в задължение на лизингодателя когато едностранно разваля договора, да уведоми писмено лизингополучателя. В тази връзка моли съда да приеме, че претендираната сума в размер на 3362.50 лева, представляваща неустойка с обезщетителен характер при разваляне на договора от лизингодателя, ответникът не я дължи, тъй като договорът е прекратен незаконосъобразно.