Решение № 1046 от 07.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Плевен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Димитрова Банкова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско дело № 20264430100936 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от Й. Й., срещу „***“ ООД, с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление в гр. София иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността договора за кредит поради противоречие със закона –ЗЗП, ЗЗД, ЗПК.В молбата се твърди, че на 22.10.2025 г. ищцата е сключила с ответната страна от разстояние Договор за обезпечен потребителски кредит №1403197 от 22.10.2025 г. В договора е посочено, че размерът на кредита е 1000 лева. В т. 6 от договора е договорена лихва с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 45 %. В точка 4 от договора е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) по заема е в размер на 57.18 %. Посочено е, че общата сума за плащане (главница и лихва) възлиза на 3 365,34 лева. В точка 6.1. от договора се казва, че с подписването му се рефинансира сключеният на 27.10.2022 г. договор за паричен заем № 755208, като заемателят изрично желаел да погаси изцяло задължението си по договор № 755208 възлизащо на 1 266.71 лева. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора заемателят се е задължил в срок от шест дни, считано от сключването на договора, да предостави обезпечение, по начина и реда, и 1 отговарящо на условията на кредитора. В чл. 7, ал. 5 от договора е предвидена неустойка в размер на 1064.29 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните срок за предоставяне на обезпечение.

Като приложение № 4 към договора е подписано в деня на подписване на договора за потребителкси кредит и Споразумение за консолидиране на плащанията №1403197 от 22.10.2025 г., с което страните се споразумяват да консолидират плащанията възникнали за Кредитополучателя, а именно общата сума по Договор за обезпечен потребителски кредит №1403197 от 22.10.2025 г. и неустойката в размер на 1064.29 лв. и разсрочването на цялата сума на вноски, съвпадащи с предвидените по погасителен план на договора за потребителски кредит.

Така общата дължима сума нараства до 2331 лева, което надвишава първоначално изтеглената сума над почти два пъти /с 1 331 лв./ . Твърди се, че договорът не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не са посочени съществени елементи от неговото съдържание (общ размер на кредита и ГПР, нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит, обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави ако има такива, изискуеми застраховки ако има такива), респ. Посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в действителност надхвърля законоустановения максимум.

Клаузата за неустойка също е недействителна поради противоречие с морала и добрите нрави. Въз основа на изложените пороци, целият договор за потребителски кредит е нищожен.

Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, защото не сочи коректно годишния процент на разходите, а при определянето му коректно, то той надвишава допустимия размер от 50%. Не е посочен механизмът за изчисляване на ГПР.същият е посочен единствено като цифрово изражение без да са посочени компонентите, които го образуват.

Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е недействителен според чл. 22 ЗПК. В случая посоченият в договора ГПР е неправилно посочен, т. к. той не включва тези допълнително начислени такси.

ГПР по кредита, видно от чл. 19, ал. 1 ЗПК, изразява общите разходи по 2 кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него.

Също така, неустойката за непредоставяне на обезпечение представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава е трябвало да се включи в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Налице е заобикаляне на текста на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС № 426/2014 г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на посочените такси и неустойки в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. С преюдициално заключение по дело С-453/10 се приема, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди сключване на договора за кредит кредиторът има задължение за оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, след като извърши справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.

Процесната неустоечна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. При извършена 3 предварителна оценка от кредитора, че е нужно обезпечение, той не би трябвало да отпуска кредита, преди да се предостави обезпечение /чл. 18 ЗПК/.

Недобросъвестно е поведението на кредитора, с което черпи права за себе си от неизпълнение на собственото си задължение да направи предварителна оценка, с оглед недопускане на необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Отделно от това, с тази неустойка се търси обезщетение за вредите от това, че вземането може да не бъде събрано от длъжника. Тези вреди обаче по силата на чл. 33, ал. 1 ЗПК се обезпечават с начисляването на законна лихва за забава. Ето защо договорената неустойка, съобразно начина, по който е договорена, няма за цел да санкционира потребителя за неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява скрита възнаградителна лихва и със същата се цели единствено обогатяването на кредитора, тъй като е видно, че посочената клауза позволява същият да получи сигурно завишено плащане и то в размер на над половината от сумата по кредита, като това оскъпяване не е било надлежно обявено на потребителя чрез включването му в ГПР. Чрез включването на скритото възнаграждение в ГПР последният надвишава допустимия от закона праг по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Невключването му при изчисляване на ГПР респ. посочването в договора за кредит на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което обуславя недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК.

Същевременно - посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна, некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 3/ЕО.

Със сключването на процесния договор е нарушена и Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като съгласно чл. 3 на същата неравноправни клаузи са тези договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията 4 за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1 3/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз Решение по дело С- 618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.

От една страна, недействителността на договора за потребителски кредит е такава, възникнала при наличието на условията по чл. 22 ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7- 9, ЗПК е недействителен. В случая безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка - "размерът на ГПР за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора".

В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК е предвидено, че "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Изложеното сочи, че в ГПР е необходимо да бъдат посочени всички разходи, които длъжника следва да заплати, а не да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В допълнение съгласно решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС е предвидено, че когато в ГПР на договор за потребителски кредит не са посочени всички изисквани от Директивата относно договорите за 5 потребителски кредити разходи, е допустимо обявяването му за нищожен да води до връщане само на главницата, без да се дължат лихви и разноски.

Уговорената неустойка е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави. Уговорената неустойка е нищожна и поради противоречието и с добрите нрави /арг. ТР № 1/2009-2010-ОСТК/. Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем.

В настоящия случай неустойката обезпечава реално не главното задължение по договора за кредит - да се върне заетата сума с лихва, а акцесорното задължение за обезпечение, при това в размер, съизмерим с главницата по кредита. Дори и заемателят да е изправна страна по основното си задължение - да връща главницата и да плаща лихвите /ако уговорката за заплащането на тези лихви е действителна/, то договорът предвижда кредиторът да получи и неустойката, при това без той да е претърпял каквито и да било вреди, т. е. той реално се обогатява с допълнително и крайно чрезмерно плащане, чиято цел е единствено да се изискат от длъжника заемател още пари.