Решение № 52 от 29.06.2026, Районен съд - Пирдоп

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Р.Ц.З. с ЕГН: **********, гр. *****, ж.к. „******“ № 28А, вх. Б, ет. 8, ап. 41, срещу НП №25-0347-000333/18.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР*****, РУ-******, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева, еквивалент на 51,13 евро, на основание чл.178Е от ЗДвП, за нарушение на разпоредбите на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, изразява несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-*****, ТО-****** не взима становище по жалбата.

Районен съд-******, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се събраха писмени доказателства по представената административно наказателна преписка, съдържаща: Жалба от Р.Ц.З.; Разпечатка от таксиметров апарат; НП №25-0347-000333 от 18.09.2025г. – оригинал; АУАН №031572 от 23.07.2025г. – оригинал;

Справка за нарушител/водач за лицето Р.Ц.З.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; НП №250347-000333 от 18.09.2025г. – копие; Служебна бележка от Община ****** и снимка, като в хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства-разпитите на св.св. К., Б. и Т.

На 23.07.2025 г., свидетелят К., в присъствието на св.св. Б. и Т, съставил процесния АУАН срещу жалбоподателя, затова, че на 18.05.2025 г. около 15:37 часа, в гр.******, на ул.Та, паркирал л.а. Опел Зафира с рег.№ СА****МН, лична собственост, върху обособената тротоарна площ до №31, с което затруднява движението на пешеходците, като виновно е нарушил чл.98, ал. 2, т.2 от ЗДвП. Видно от АУАН жалбоподателя е отказал да подпише и да му бъде връчен АУАН, което е удостоверено в акта с подписа на св.Т.

В издаденото НП се сочи, че жалбоподателя, на 18.05.2025 г. около 15:37 часа, в гр.******, на ул.Та, паркирал л.а.Опел Зафира с рег.№ СА****МН, лична собственост, върху обособената тротоарна площ до №31, с което затруднява движението на пешеходците, като паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях. С горното виновно е нарушил чл.98, ал. 2, т.2 от ЗДвП, с което НП и на основание чл.178Е от ЗДвП, с НП му е наложена „глоба“ в размер на 100,00 лева, еквивалент 51,13 евро.

От приложената в цялост административнонаказателна преписка, вкл. и разпитите на свидетеля-актосъставител Николай К. и свидетелите при установяване на нарушението и съставянето на акта - Яко Б., и при отказа да се подпише и връчи АУН-св.Кр. Т, се установява, че е АУАН е съставен срещу жалбоподателя за извършеното нарушение на чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник Група в ОДМВР *****, РУ ******.

При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на въззивника. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, описанието на нарушението трябва ясно и конкретно да сочи фактическите обстоятелства, обуславящи обективните признаци на извършеното 1 нарушение. Както АУАН така и НП формално отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание, като практически не кореспондират с действителната фактическа обстановка.Относно нарушението, съдът намира, че същото не е доказано и неправилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по чл. 178е от ЗДП. Същевременно между фактическото описание на нарушението, посочения като приложим закон и правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя следва да съществува единство.

В хода на с.з. беше безспорно установена фактическа обстановка, коренно различна от описаната в АУАН и НП. В настоящия случай нарушението е неясно и неточно описано, съответно липсва единство между фактическото описание на нарушението и посочения като нарушен закон в НП. В НП се сочи, че нарушението е извършено „върху обособената тротоарна площ до №31 на ул. „Та“ с което затруднява движението на пешеходците, като паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях“, за разлика от посоченото в АУАН, у именно „върху обособената тротоарна площ до №31 на ул.

„Та“ с което затруднява движението на пешеходците“. В случая се констатира липса на съответствие между съдържанието на АУАН и НП досежно съставомерни признаци на твърдяното деяние, а именно приложима различна материалноправна и съответно санкционна норма.

Независимо от формираните изводи за процесуално опорочаване на административнонаказателното производство, които съставляват абсолютно основание за отмяна, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство, въз основа на събраните по делото доказателства не бе установено по безспорен начин въззивникът да е осъществил поведение, което да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2 т. 2 от ЗДвП. На настоящия въззивен съдебен състав е служебно известно, с какъв статут е посочения секторq в който се сочи, че е извършено нарушението по ч.98, ал.2, т.2 ЗДвП, като в регулационния план на община ******, одобрен със Заповед №РД 02-14-453/14.12.1987г., е отразено, че посочения сектор е част от уличната регулация по ул.“Та“, който е обособен за тротоар. Липсва изрична забрана, че на това място не следва да се паркира. От приложените снимки в административнонаказателната преписка, изпратена в цялост от АНО, не се установява по безспорен начин, нито че въззивника е паркирал върху тротоарната площ до №31, според АУАН, нито „пред дом №31 на ул. „Та“, както е описано в НП. По смисъла на разпоредбата на § 6, т.6 от ЗДвП, „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. От изготвената фотоснимка и извършената служебно от настоящия въззивен състав справка в Google street view („Гугъл карти)“ се установява, че пред № 31 изобщо няма наченки на тротоар, на който да е възможно да се паркира, тъй като съгл. сочената по-горе разпоредба, за да има наличие на тротоар, същия следва да бъде изграден, ограден или очертан с пътна маркировка от надлъжната част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, а не пожелателно посочен като „обособен“, още повече и липсват доказателства за поставен пътен знак, указващ това обстоятелство. Следва да се посочи, че поведението на административнопривлечения (ако се допусне, че неспирайки възможно най-вдясно/найвляво на улицата) е щадящо към останалите участници в движението, като управляващи ППС, или пешеходци, по въпросната улица, с оглед самобитността и културата им на поведение, желаейки възможно най-безпрепятствено да осъществят придвижването си в двете и посоки.

Не е извършено описаното в АУАН и НП нарушение и предвид факта, че не се доказа безспорно нарушаване на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно забрана на паркирането непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи на пътното 2 платно и тротоара, когато това затруднява достъпа до тях.

Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. *****, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело № 20251860200198 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Р. Ц. З. с ЕГН: **********, гр. ****, ж.к. „********“ № 28А, вх. Б, ет.

8, ап. 41, срещу НП №25-0347-000333/18.09.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР****, РУ-*****, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева, еквивалент на 51,13 евро, на основание чл.178Е от ЗДвП, за нарушение на разпоредбите на чл.98, ал.2, т.2 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата, изразява несъгласие с наложеното административно наказание в обжалваното наказателно постановление, моли за отмяна на същото.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-*******, ТО-***** не взима становище по жалбата.

Районен съд-*****, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото се събраха писмени доказателства по представената административно наказателна преписка, съдържаща: Жалба от Р. Ц. З.; Разпечатка от таксиметров апарат; НП №25-0347-000333 от 18.09.2025г. – оригинал; АУАН №031572 от 23.07.2025г. – оригинал;

Справка за нарушител/водач за лицето Р. Ц. З.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; НП №250347-000333 от 18.09.2025г. – копие; Служебна бележка от Община **** и снимка, като в хода на съдебното производство се събраха гласни доказателства-разпитите на св.св. К., Б. и Т..

На 23.07.2025 г., свидетелят К., в присъствието на св.св. Б. и Т., съставил процесния АУАН 1 срещу жалбоподателя, затова, че на 18.05.2025 г. около 15:37 часа, в гр.****, на ул.Т.а, паркирал л.а. Опел Зафира с рег.№ СА********МН, лична собственост, върху обособената тротоарна площ до №31, с което затруднява движението на пешеходците, като виновно е нарушил чл.98, ал. 2, т.2 от ЗДвП. Видно от АУАН жалбоподателя е отказал да подпише и да му бъде връчен АУАН, което е удостоверено в акта с подписа на св.Т..

В издаденото НП се сочи, че жалбоподателя, на 18.05.2025 г. около 15:37 часа, в гр.****, на ул.Т.а, паркирал л.а.Опел Зафира с рег.№ СА********МН, лична собственост, върху обособената тротоарна площ до №31, с което затруднява движението на пешеходците, като паркира на тротоара пред жилищна сграда или гараж, с което затруднява достъпа до тях. С горното виновно е нарушил чл.98, ал. 2, т.2 от ЗДвП, с което НП и на основание чл.178Е от ЗДвП, с НП му е наложена „глоба“ в размер на 100,00 лева, еквивалент 51,13 евро.

От приложената в цялост административнонаказателна преписка, вкл. и разпитите на свидетеля-актосъставител Н. К. и свидетелите при установяване на нарушението и съставянето на акта - Я. Б., и при отказа да се подпише и връчи АУН-св.К. Т., се установява, че е АУАН е съставен срещу жалбоподателя за извършеното нарушение на чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП..

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник Група в ОДМВР ****, РУ *****.

При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на въззивника. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, описанието на нарушението трябва ясно и конкретно да сочи фактическите обстоятелства, обуславящи обективните признаци на извършеното нарушение. Както АУАН така и НП формално отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание, като практически не кореспондират с действителната фактическа обстановка.Относно нарушението, съдът намира, че същото не е доказано и неправилно АНО е ангажирал административно наказателната отговорност на въззивника по чл. 178е от ЗДП. Същевременно между фактическото описание на нарушението, посочения като приложим закон и правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя следва да съществува единство.