Решение № 953 от 21.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 953 гр. П., 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20265220100087 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1 предл. 1 ЗЗД вр. чл.500, ал.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „А.“, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Д. Б.“ №51, твърди да е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю 7“, рег.

№*****, съгласно застрахователна полица №BG/11/120001135497 от 28.04.2020 г. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 01.01.2021 г. в 18:10 ч. в гр.

С., обл. П. на ул. „К. и М.“ в посока към кръстовището с ул. „Балкан“, в причинна връзка с което е увреден лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“ с рег. №*****. Твърди, че вината за ПТП е на ответника С. Р. Б. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул. „Ц. С.“ №21, който поради движение с несъобразена скорост изгубил контрол над застрахования автомобил и блъснал в задната част лекия автомобил „Ауди“, модел „А 5“ с рег. №*****.

Ищецът твърди още, че с платежно нареждане №П22989322 от 12.01.2021 г. е изплатил на пострадалия застрахователно обезщетение за причинените от ответника имуществени вреди в размер на 1380.94 лв., за 1 чието определяне е направил ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

Поддържа, че ответникът следва да възстанови обезщетението и разноските, тъй като към момента на реализиране на ПТП е бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство. Твърди, че на 17.02.2021 г. е изпратил до ответника писмена покана за доброволно изпълнение, както и че на 19.03.2021 г. ответникът заплатил частично 232 лв., като продължава да дължи още 1158.94 лв. Поддържа, че поради допусната забава за ответника възникнало задължението да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва за забава върху просрочената главница за периода 06.01.2023 г. – 06.01.2026 г., възлизащо на 466.75 лв.

При тези твърдения и предвид настъпилото автоматично превалутиране на суми от лева в евро на основание чл.11, ал.2 ЗВЕРБ ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 592.56 евро – застрахователно обезщетение с вкл. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на 12.01.2026 г. до плащането, както и сумата от 238.65 евро – обезщетение за забава за периода 06.01.2023 г.

– 06.01.2026 г. Сочи доказателства и претендира разноски.

Ответникът не оспорва причиняването на вредите, техния размер и изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца. Оспорва иска при твърдение, че вземането е погасено по давност.

Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

По главния иск по чл.500, ал.2 КЗ:

За основателността на главния иск ищецът следва да докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника при управление на застраховано при него МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ и в срока на застрахователното покритие са настъпили имуществени вреди, за които е изплатил застрахователно обезщетение, размерът на обезщетението, предпоставките по чл.500, ал.2 КЗ за възникване на регресната отговорност на делинквента, както и изискуемостта на вземането.

При установяване на горното положителния факт на изпълнението. ответникът следва да докаже

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК 2 съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че процесното ПТП е настъпило, отговорността на ответника, размера на причинените имуществени вреди, както и че ищецът е изплатил на пострадалия застрахователното обезщетение в размер на 1390.94 лв. с включени 10 лв. ликвидационни разноски, от които ответникът е възстановил частично 232 лв.

Приетите за безспорни обстоятелства изцяло покриват правопораждащия фактически състав на претендираната регресна отговорност на ответника към застрахователя в лицето на ищеца за платеното от последния застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с ликвидационните разноски, което възлиза общо на 592.56 евро. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е изпълнил задължението.

Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител за изтекла погасителна давност. Регресните искове на застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ срещу причинителя на вредата се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното обезщетение на третото увредено лице - чл.378, ал.6, изр.1 КЗ. Ищецът е изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице на 12.01.2021 г., видно от представеното платежно нареждане. Исковата молба е постъпила в съда на 12.01.2026 г., която дата се явява последният ден преди изтичане на давностния срок, съгласно чл.60, ал.2 ГПК.

Следователно вземането не е погасено по давност, а искът по чл.500, ал.2 КЗ е основателен и следва да се уважи.

По акцесорния иск по чл.86 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Съдът прие за установено, че главното задължение е възникнало. Следва да се отговори на въпроса от кой момент ответникът е изпаднал в забава?

Макар изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение да е свързано с деликтната отговорност на ответника, по отношение на регресното вземане на застрахователя срещу делинквента за връщане на платеното не намира приложение разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и длъжникът не изпада в забава 3 от момента на увреждането. Регресното вземането на застрахователя възниква едва при изплащане на застрахователното обезщетение и става изискуемо при условията на чл.84, ал.2 ЗЗД – след покана от страна на кредитора до длъжника. Съгласно чл.378, ал.6, изр.1 КЗ застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума, считано от поканата за плащане към причинителя на вредата.

По делото е представена регресна покана от 17.02.2021 г., за чието връчване не са представени доказателства. Представена е и втора покана от 31.12.2021 г., която е връчена на ответника с обратна разписка от 06.01.2022 г.

Ищецът претендира обезщетение с начална дата на забавата 06.01.2023 г., към който момент ответникът вече е бил в забава. Обезщетението обаче следва да се присъди от 12.01.2023 г. – т.е. за три години преди подаването на исковата молба в съда, с оглед възражението на ответника и срока на погасителната давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД.

За периода 12.01.2023 г. – 06.01.2023 г. /крайната дата според исковата претенция/ законната лихва върху просрочената главница е в размер на 229.93 евро /изчислена от съда с помощта на калкулатора за законна лихва от електронната страница на НАП/. До този размер следва да се уважи акцесорния иск и да се отхвърли за разликата до претендираните от ищеца 238.65 евро.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати съдебните разноски на ищеца. Последният е заплатил държавна такса в размер на 51.13 евро и възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 250 евро. Освен това ищецът е представляван от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер на 102.26 евро, съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Общият размер на разноските, които ответникът следва да възстанови на ищеца е в размер на 403.39 евро.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

4

ОСЪЖДА ответника С. Р. Б. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., ул. „Ц.

С.“ №21 да заплати на ищеца ЗАД „А.“, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „Д. Б.“ №51, на основание чл.500, ал.2 КЗ, сумата 592.56 евро за възстановяване на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно застрахователна полица

№BG/11/120001135497 от 28.04.2020 г., за имуществени вреди по лек автомобил марка „Ауди“, модел „А 5“ с рег. №*****, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.01.2021 г. в гр. С., обл. П. на ул. „К. и М.“, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда на 12.01.2026 г. до плащането, както и сумата от 229.93 евро - обезщетение за забава за периода 12.01.2023 г. – 06.01.2026 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата 229.93 евро до претендираните 238.65 евро - обезщетение за забава.

ОСЪЖДА ответника С. Р. Б. да заплати на ищеца ЗАД „А.“ съдебни разноски в размер на 403.39 евро.

Присъдените суми може да бъдат платени по банковата сметка на ищеца в банка „ЦКБ“ АД с IBAN - BG79 CECB *****.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в 2седмичен срок от неговото връчване на страните Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5