Определение № 367 от 12.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Пловдив, 12.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500458 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№3515/24.09.2024г. от Г. В. П. против Определение №360 от 12.09.2024г., постановено по в.гр.дело №343/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от него като взискател частна жалба вх.

№422/02.07.2024г. срещу неизвършено от ДСИ при РС-М. по изп.дело №*/2023г. по описа на СИС при РС-М., насрочено на 20.06.2024г.- от 11,00 часа принудително предаване на детето В.Г.П. от длъжника З. В. К..

Жалбоподателят счита, че, след като ДСИ не е реализирал исканият от него резултат по практическо предаване на детето и не е приложил разпоредбата на чл.529 от ГПК, съобразявайки се с Решение №43/23.02.2024г. на ОС-Смолян, е отказал да осъществи принудителното изпълнение.

Ответникът по частната жалба З. В. К. не е подала отговор на същата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-взискател; касае обжалваемо, съгласно 1 чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира и за основателна по следните съображения:

По молба вх.№70/16.02.2023г. от взискателя Г. В. П. и представен с нея изпълнителен лист от 01.02.2023г., издаден въз основа на невлязлото в сила решение по в.гр.дело №237/2022г. по описа на ОС-Смолян, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.Г.П. е предоставено на бащата Г. В. П., при когото е определено местоживеенето му, и е определен режим на лични отношения между детето и майката З. В. К., е образувано изп.дело №5/2023г. по описа на ДСИ при Районен съд-З.. Съдебното решение е влязло в сила на 19.04.2023г., когато с Определение №778 по гр.дело №*90/2023г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване. С Постановление от 17.02.2023г., като е констатирал, че, според данните в приложените към молбата документи, настоящият адрес на длъжника К. е в гр.М., ул.“Х.Б.“№**, ет.*, ап.**, по който спрямо нея се изпълняват пробационни мерки и на който е било първоначално определено местоживеенето на детето, което учи в гр.М., съдебният изпълнител на основание чл.427,ал.1,т.5 от ГПК е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на ДСИ при Районен съд-М., пред който е образувано изп.дело №*/2023г. На длъжника К. е връчена на 24.02.2023г. покана за доброволно предаване на детето. С подадено от нея на 01.03.2023г. заявление тя изтъква обстоятелства, според които по същество счита, че не е в интерес на детето да живее при бащата. Същевременно със становище от 09.03.2023г. заявява готовност да предаде детето на адреса й в гр.М.. Тази готовност се е оказала само формална, тъй като предаване на детето, както и съдействие от нейна страна то да бъде психически подготвено, включително на срещи със социални работници и психолози, с оглед негативното му отношение вследствие трайно родителско отчуждение с бащата, причинено от системно възпрепятстване на контактите им от страна на майката, не е осъществено, въпреки множеството насрочени дати за подготвителни срещи, на повечето от които тя и детето не са се явили. С Постановление от 11.08.2023г. й е наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.528,ал.5 във връзка с чл.527,ал.3 от 2

ГПК, което постановление е потвърдено с Решение №258 от 27.10.2023г. по в.гр.дело №430/2023г. на Окръжен съд-Смолян, по решаващи съображения, че същата с непреклонна упоритост не изпълнява задължението си да предаде детето на баща му и възпрепятства провеждането на подготвителни срещи, вследствие на което В. П. отказва да тръгне с баща си. С Постановление от 15.12.2023г. съдебния изпълнител е отказал да насрочи поисканото от взискателя с молба от 03.10.2023г. принудително предаване на дете, докато не се отстранят пречките и не се подготви детето за връщане при бащата, след като е констатирано, че на насроченото за 29.09.2023г. принудително предаване детето категорично отказало да тръгне с бащата, а, според писмото от 11.12.2023г. на ДСП-З., К. продължава да пречи да се работи с детето и да се подготви за връщане при баща му. Този отказ е отменен с Решение №43 от 22.02.2024г. по в.гр.дело №20/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян по решаващи съображения, че, след като съдебният изпълнител е изчерпал безрезултатно възможностите по чл.528,ал.4 от ГПК, целящи насърчаване на длъжника към доброволно изпълнение и избягване травмирането на детето, то той следва да изпълни задължението си по чл.528,ал.5 от ГПК като със съдействието на полицейските органи и кмета на общината отнеме детето принудително и го предаде на взискателя, доколкото налагането на глоба по чл.527,ал.3 от ГПК на длъжника К. не може да бъде ефективен способ за изпълнение на съдебното решение, което следва да се осъществи принудително, включително с прилагане при необходимост на мерките по чл.529 от ГПК по задържане на длъжника от полицейските органи при препятстване на изпълнението и незабавно уведомяване на прокуратурата.

След отмяната на отказа е насрочено принудително предаване на детето за 19.04.2024г. На тази дата е съставен протокол, според който са се явили взискателя, социален работник при ОЗД при ДСП-З., психолог в ЦОП-З., психолог към ЦСРИ и Община-М., двама полицейски служители, както и длъжника К. с упълномощения от нея адв.Самуилов, като детето В. П. не е доведено и предаване не е извършено. На 07.05.2024г. съдебният изпълнител е разпоредил да се уведоми взискателя, че от приложените документи се установява З. К. и детето В. П. трайно да пребивават в с.С., общ.З., поради което делото следва да се изпрати на СИС при РС-З. за продължаване на изпълнителните действия. На 27.05.2024г. взискателят е подал молба за насрочване на принудително фактическо предаване на детето. Такова е 3 насрочено за 20.06.2024г., а молбата на пълномощника на длъжника за отлагането му е оставена без уважение с разпореждане от 19.06.2024г. Според протокола от 20.06.2024г., длъжникът З. К. и детето В. П. не са се явили, поради което принудително предаване на детето не е извършено, като след проверка на адреса в гр.М. К. не е установена. С Постановление от 21.06.2024г. производството е прекратено и делото е изпратено на ДСИ при РС-З. за продължаване на производството, след като въз основа на приложените документи е констатирано, че от м.септември.2022г. К. и детето живеят в с.С., общ.З.. Образувано е изп.дело №24/2024г. по описа на ДСИ при РС-З.. Насрочени са четири подготвителни срещи в защитена „синя стая“ в РС-З.. Първата от тях е проведена на 01.08.2024г.

Взискателят Г. П. е подал жалба вх.№422/02.07.2024г. против отказа на съдебния изпълнител да осъществи принудително фактическо предаване на детето на 20.06.2024г. С обжалваното определение окръжният съд е приел жалбата за недопустима, тъй като не е налице отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото от взискателя изпълнително действие-предаване на дете, предвид многократно изискваните социални доклади, съдействие от ДСП, предприеманите мерки по чл.23 от ЗЗДет, провежданите подготвителни срещи, исканото съдействие от полицейските органи и липсата на такова от страна на майката да подготви детето за предаването му на баща му, неявяването й на подготвителните срещи или явяването й, но без да разговаря със социалните работници и психолога, тръгвайки си веднага с детето, като е отказала да ползва и безплатната социална услуга, а, според изискания социален доклад от 18.06.2024г., и към момента няма промяна по отношение на сътрудничеството на майката, която не отговаря на телефонните обаждания, не се отзовава с детето на изпратените покани за среща в ОЗД при ДСП, а при направените посещения в дома на детето от социален работник не е открит никой, при което бащата продължава да бъде изолиран от сина си, а последният категорично заявява, че не желае да живее с него. На 20.06.2024г. не е извършено предаване на детето не поради отказ на съдебния изпълнител, а с оглед неявяването на длъжника и недовеждането на детето и неустановяването му на адреса от полицейските органи. Изложени са и съображения по същество относно нормативно предвидените мерки и действия, които съдебният изпълнител следва да предприеме, за да осъществи принудителното изпълнение. Определението е подписано с особено мнение, 4 според което е налице годен предмет на обжалване.

Настоящата инстанция намира, че при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл.435 и сл. от ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, тъй като не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие, а е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания. Същото се отнася и до обжалването на отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. Целта на обжалването в този случай е да се задължи съдебния изпълнител да изпълни процесуалното си задължение като извърши отказаното действие. При отмяна на отказа съдебният изпълнител е длъжен да се съобрази с решението на съда и дадените с него задължителни указания. Ако не се съобрази, отказът му подлежи на ново обжалване. В конкретния случай с Постановление от 15.12.2023г. съдебния изпълнител изрично е отказал да насрочи поисканото от взискателя с молба от 03.10.2023г. принудително предаване на дете, докато не се отстранят пречките и не се подготви детето за връщане при бащата, след като е констатирано, че на насроченото за 29.09.2023г. принудително предаване детето категорично отказало да тръгне с бащата, а, според писмото от 11.12.2023г. на ДСП-З., К. продължава да пречи да се работи с детето и да се подготви за връщане при баща му. Този изричен отказ е отменен с Решение №43 от 22.02.2024г. по в.гр.дело №20/2024г. по описа на Окръжен съд-Смолян със задължителни указания съдебният изпълнител да изпълни задължението си по чл.528,ал.5 от ГПК като със съдействието на полицейските органи и кмета на общината отнеме детето принудително и го предаде на взискателя, а при необходимост приложи мерките по чл.529 от ГПК по задържане на длъжника от полицейските органи при препятстване на изпълнението и незабавно уведомяване на прокуратурата. Тези задължителни указания не са изпълнени.

Вместо това е продължено да се търси съдействието на ДСП, макар с решението на съда да е прието, че мерките по чл.528,ал.4 от ГПК са изчерпани и не дават резултат, поради което следва да се предприеме принудително отнемане на детето и предаването му на взискателя, съгласно чл.528,ал.5 от ГПК. На насроченото за 19.04.2024г. принудително изпълнение детето не е предадено на бащата. На насроченото за 20.06.2024г. принудително изпълнение също не е извършено фактическо предаване на детето.

Обстоятелството, че длъжника К. не е установена на адреса в гр.М., поради 5 което не е доведена от полицейските органи, се дължи на факта, че още на 07.05.2024г. съдебният изпълнител е установил, че длъжникът К. вече не живее в гр.М., а трайно пребивава с детето в с.С., общ.З., въпреки което не е предприел своевременно мерки, за да обезпечи осъществяването на принудително предаване на детето, а впоследствие е насрочил такова за 20.06.2024г. и чак след това на 21.06.2024г. е изпратил делото на ДСИ при РСЗ. за продължаване на производството. При тези обстоятелства следва да се приеме да е налице отказ по смисъла на чл.435,ал.1,т.1 от ГПК на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, за което е бил задължен от съда, който отказ от 20.06.2024г., макар и не изрично формулиран в съставения протокол, взискателят е легитимиран да обжалва с подадената от него в срока по чл.436,ал.1 от ГПК жалба. Правният му интерес да атакува същия не е отпаднал, предвид липсата на данни след подаване на жалбата да е осъществено принудителното предаване на детето. Евентуалната промяна в обстоятелствата след съдебното решение за отмяна на отказа от 15.12.2023г. е въпрос по същество относно законосъобразността на сега обжалвания отказ от 20.06.2024г.