Решение № 371 от 27.09.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Сливен, 27.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20222230200484 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от М. В. Я. с ЕГН ********** от с. Стара река, общ. Сливен, чрез процесуален представител против НП № 8 от 16.01.2014 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл.

177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което оспорва 1 жалбата като недопустима и моли да се постанови решение, с което да се потвърди като законосъобразно обжалваното НП.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.12.2013 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 269101 против жалбоподателя за това, че на 22.12.2013 год. около 22,30 часа в гр. Сливен, по ул. „Асеновска” до бензиностанция „Лукойл“ управлява товарен автомобил „Форд Транзит” с рег. № ***** като при подаден своевременен, ясен и точен сигнал за спиране със стоп палка образец МВР от униформен служител на КАТ със светлоотразителна жилетка водачът не спира, а продължава и се опитва да избяга. В акта е отразено, че е спрян на ул.

„Булаир“, както и че водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7410 № АREH 0222. В акта е посочено, че бил издаден талон за медицинско изследване № 0255548, както и че при извършената проверка се установило, че водачът е неправоспособен (СУМПС е отнето) и не може да представи СРМПС. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 103 от ЗДвП, чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 150 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 22.12.2013 год.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 8 от 16.01.2014 год., издадено от Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т.

3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал.

1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. Върху НП било отразено, че същото било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН с докладна записка на 09.06.2014 год.

От приложеното по делото заверено копие от докладна записка от 09.06.2014 год. се установява, че жалбоподателят е търсен от служител на РУ „Полиция“ – Сливен за връчване на обжалваното НП на адреса на същия в с. Стара река (л. 47 от делото).

От приложената по делото по делото служебна справка от ОД на МВР – Сливен се установява, че на 06.11.2012 год. жалбоподателят е регистрирал настоящ адрес в гр.

Сливен (л. 63 от делото).

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Върху обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че същото е връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай обаче не са били налице условията за това. Цитираната разпоредба дава възможност НП да се счита връчено от деня на отбелязването при наличието на две кумулативно дадени изисквания : 1) когато нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес и 2) новият му адрес е неизвестен. Видно от приложената по делото служебна справка от ОД на МВР – Сливен към датата на съставяне на акта – 22.12.2013 год., както и към датата на издаване на НП – 16.01.2014 год., жалбоподателят е имал регистриран както постоянен адрес на територията на с. Стара река, общ. Сливен, така и от 06.11.2012 год. е регистрирал настоящ адрес на територията на гр. Сливен, които адреси не са променени и към настоящия момент. Следователно на административнонаказващия орган е бил известен новият адрес на жалбоподателя, като липсват данни последният да е бил търсен на адреса в гр. Сливен за връчване на процесното НП. Представената с административнонаказателната преписка докладна записка, касае търсенето на жалбоподателя само на адреса в с. Стара река. Следователно не е била налице хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, при която административно наказващият орган да счете НП за връчено, след като не е изпълнил задължението си да връчи това постановление, с оглед и на обстоятелството, че не е налице хипотезата „новия адрес е неизвестен”. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП не е било връчено по надлежния ред и срокът за обжалването му започва да тече от момента на узнаването за издаденото НП – 12.04.2022 год.

Съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекла абсолютна давност за основателно.

Институтът на давността, включително и на абсолютната давност е приложим в административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, т. е. изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. В ЗАНН не са предвидени разпоредби, касаещи абсолютната давност, поради което в случая следва да се вземат 3 предвид разпоредбите, уреждащи давността в НК. Давността за наказателно преследване погасява наказателната отговорност на дееца - той не може да бъде осъден, като му се наложи наказание за извършеното престъпление. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК следва да се приеме, че от момента на извършване на административно нарушение – 22.12.2013 год. до датата на подаване на жалбата - 26.04.2022 год., предвидения в разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл.

81, ал. 3 от НК, общ четири години и шест месеца давностен срок е изтекъл, тъй като деянието е извършено след влизане в сила на измененията в НК, обн. ДВ, бр.

26/06.04.2010 год. С изтичането на този срок е изключена възможността за административнонаказателно преследване. При изтичането на абсолютната тригодишна давност единственото законосъобразно развитие на производството се изразява в отмяна на НП (в този смисъл Решение № 43/15.03.2016 год. по КАНД № 21/2016 год. на СлАС).

Ето защо съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8 от 16.01.2014 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Сливен, с което на М. В. Я. с ЕГН ********** от с. Стара река, общ. Сливен, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 103, предл. 2 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, административно наказание „Глоба” в размер на 300,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150 от ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4