Решение № 1943 от 11.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1943 гр. Плевен, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Дарина В. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430101124 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба с правно основание чл.

439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК от адвокат Б. Б. от АК — Плевен, личен адвокатски номер -**************, адрес на упражняване - на дейността - ***, действащ като пълномощник на Л. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес - *** против ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М. - Т. - *** и от Т.И.В. - ***. Цена на иска: 11 387,43 лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника ЕОС МАТРИКС ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.И.М. - Т. - *** и от Т.И.В. - ***, че ищецът Л. М. П., ЕГН **********, не му дължи „сумата от 11164.15 лв., от които предсрочно изискуема главница в размер на 9577.82 лв., лихва за забава от 05.03.2011 г. до 18.12.2011 г. в размер на 1069.87 лв., санкционираща лихва по общи условия към Договор за кредит за периода 0503.2011 г. до 18.12.2011 г. в размер на 516.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 223.28 лв., представляваща 1 вземане по изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.417 от ГПК по ЧГД 8213/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен и предмет на образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Т.К., p e n Номер *** на КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение в периода от 05.03.2011 г. до 05.03.2016 г., алтернативно - в периода от 15.12.2016 г. до 15.12.2021 г. В подкрепа на твърденията в исковата молба са приложени доказателства по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът като недопустим, неоснователен и недоказан по основание и размер. Ответникът излага съображения, че не е изтекла погасителната давност.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното: Предявените искове са с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е налице правен интерес от предявяването на иска, а именно, че против него е предприето принудително изпълнение на процесните задължения, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист. В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на погасителната давност за вземанията си. Безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че против ищеца е издаден изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело. Ищецът е предявил, при условията на евентуталност, два иска: Първият: с основание чл. 439, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата /сумите/ по диспозитива на исковата молба, представляваща вземане по изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 8213/2011 г. по описа на Районен съд Плевен и предмет на образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Т.К., peг. № *** на КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение в периода от 05.03.2011 г. до 05.03.2016 г.; Вторият:

2 също с основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, по който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата / сумите/ по диспозитива на исковата молба, представляваща вземане по изпълнителен лист от 21.12.2011 г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.417 от ГПК по ЧГД № 8213/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен и предмет на образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Т.К., peг. № ***, поради погасено по давност право на принудително изпълнение в периода от 15.12.2016 г. до 15.12.2021 г. /изменен по реда на чл.214 от ГПК в СЗ от 19.11.2025 г. в частта, касаеща периода, в който се твърди, че се е погасило правото на принудително изпълнение - от 15.12.2016 г. до 23.02.2022 г./.

Съдът намира, че така предявените евентуални искове са доказани и основателни, по следните съображения:

С оглед на процесуалните изявления на страните и ангажираните от тях доказателства по делото, реално липсва спор по значителна част от фактическите твърдения в исковата молба: че по искане на кредитора „***" АД през месец декември 2011 г. в Плевенския районен съд е било образувано заповедно производство по чл.417 от ГПК под номер ЧГД № 8213/2011 г., по което са били издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.12.2011 г, по който ищецът Л. М. П. и П. М. П., в качеството на длъжници, са били осъдени да заплатят сумата от 11164.15 лв. / от които предсрочно изискуема главница в размер на 9577.82 лв., лихва за забава от 05.03.2011 г. до 18.12.2011 г. в размер на 1069.87 лв., санкционираща лихва по общи условия към Договор за кредит за периода 05-03.2011 г. до 18.12.2011 г. в размер на 516.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 223.28 лв./;

-че това вземане / видно от съдържанието на изпълнителния лист/ произтича от банков кредит, обявен за предсрочно изискуем от дата 05.03.2011 г.;

-че на 02.07.2012 г., с договор за цесия, вземането/ е било прехвърлено от „***" АД на *** ЕАД;

-че на 15.12.2016 г. „***" ЕАД, като приобретател на процесното вземане и частен правоприемник на „***" АД, е подал молба до ЧСИ 3

Т.К., peг. № *** на КЧСИ за образуване на изпълнително производство против Л. М. П. и П. М. П. въз основа на издадения в производството ЧГД № 8213/2011 г. изпълнителен лист;

-че по тази молба е било образувано изпълнително дело под номер **************;

-че с молбата /видно от съдържанието и/ е било поискано налагането на възбрани и предприемането на действия на принудително изпълнение по отношение на притежавани от длъжниците Л. М. П. и П. М. П. недвижими имоти;

-че на 02.04.2019 г. по ИД № ************** е била подадена молба за конституиране на нов взискател в изпълнителното производство в лицето на ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, легитимиращ се като бъдеща страна и черпещ права в процеса на основание сключен с първоначалния взискател „***" ЕАД договор за цесия от 28.09.2018 г.;

-че с молбата / видно от съдържанието и/ не е било поискано предприемането на конкретни действия по изпълнението;

-че на 31.03.2023 г. Л. М. П. е подал искане по ИД № **************, с което е поискал прекратяване на производството против него на основанието в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради това че взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, считани от 16.12.2016 г. до 16.12.2018 г.;

-че в същото искане, Л. М. П. изрично е възразил, че независимо от наличието на основанието в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на производството, вземането на „***" АД /респективно на кредиторите, на които то е било цедирано/ по изпълнителния лист по ЧГД № 8213/ 2011 г. на Районен съд - Плевен и произтичащото от него право на принудително изпълнение, са погасени по давност на основанието в чл.110 от ЗЗД, поради липсата на искани от взискателя и извършени от съдебния изпълнител реални действия по изпълнението в период от пет години, считани от 16.12.2016 г. до 16.12.2021 г.;

-че на 05.04.2023 г., в отговор на това негово искане, производството по ИД № ************** е било прекратено на основанието в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК;

-че на 29.01.2025 г., въпреки прекратяването на производството и 4 направеното възражение за погасяване на процесното вземане по давност, ответникът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подал отново искане до ЧСИ Т.К., per. № *** на КЧСИ за образуване на ново изпълнително производство против Л. М. П.;

-че по това негово искане е било образувано изпълнително производство под номер - **************, като по него са били предприети и действия за принудително събиране на търсеното вземане от вида на визираните в т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, можещи да прекъснат давността за събирането му в изпълнителното производство - със запорно съобщение от 03.02.2025 г. е бил наложен запор върху банкова сметка на длъжника Л. М. П. в „Юробанк България" АД.

С оглед на процесуалните изявления на страните и ангажираните от тях доказателства по делото реално е налице спор единствено по фактите:

-дали в периода след настъпване на изискуемостта на вземането по ИЛ по ЧГД № 8213/2011 Г. /която изискуемост според съдържанието на изпълнителния лист следва да е 05.03.2011 г./, алтернативно - след издаването на ИЛ по ЧГД № 8213/2011 г. /21.12.2011 г./, до образуването на ИД № ************** /15.12.2016 г./, кредиторите на ищеца Л. М. П. са предприемали някакви действия за събирането на вземането си, можещи да прекъснат погасителната давност по чл.110 от ЗЗД;

-и дали в рамките на ИД № ************** от кредиторите, вече в качеството и на взискатели в изпълнителното производство, са били искани и съответно от съдия - изпълнителя са били предприемани някакви действия за принудително събиране на процесното вземане от вида на визираните в т.10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, можещи да прекъснат погасителната давност по чл.110 от ЗЗД.

По делото липсват доказателства в периода от настъпване изискуемостта на вземането по ИЛ по ЧГД Ns 8213/2011 г., респективно от издаването на ИЛ по ЧГД 8213/2011 г., до образуването на ИД номер **************, кредиторите на ищеца Л. М. П. да са предприемали някакви действия за събирането на вземането си. Прочитът и анализът на приложеното като доказателство ИД номер **************, сочи и че след образуваното му, по него, освен действия за конституиране на нов взискател, за събиране на информация за длъжниците и за проучване на 5 имущественото им състояние, други действия, в частност такива за принудителното събиране на вземането от вида на визираните в т.10 на ТР номер 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, можещи да прекъснат погасителната давност по чл.110 от ЗЗД /запори, възбрани, описи на имущество и др./ не са били нито искани от кредиторите - взискатели, нито предприемани по от съдия - изпълнителя.

Тези констатации и направените въз основа на тях фактически изводи, дават основание да бъде твърдяно, че правото на принудително изпълнение за вземането по изпълнителен лист от 21.12.2011 г„ издаден по ЧГД № 8213/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен и предмет на образувано изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ Т.К., per. № *** на КЧСИ, е погасено по давност на основанието в чл.110 от ЗЗД.

Видно от доказателствата в делото, претендираното от ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД вземане по изпълнителния лист от 21.12.2011 г., издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл.417 от ГПК по ЧГД № 8213/2011 г. по описа на Районен съд - Плевен, произтича от договор за банков кредит. Съгласно закона в разпоредбата на чл.110 от ЗЗД тези вземания се погасяват с давност от пет години. Пак съгласно закона и съдебната практика по приложението му този срок започва да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а когато той е обявен от кредитора за предсрочно изискуем - от датата на предсрочната изискуемост на кредита.

Давността спира да тече при наличието и до приключването на съдебен процес относно вземането /чл.115, б."ж" от ЗЗД/. Ако вземането бъде установено със съдебно решение тя се прекъсва, като от прекъсването започва да тече нова давност, която всякога е пет години /чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗЗД/. Може да се отбележи, че към момента е налице съдебна по въпроса дали издадените в производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.410 или чл.417 от ГПК актове имат характера и последиците на съдебни решения за установяване на съществуването на вземането по смисъла на чл.117, ал.2 от ГПК и водят до спиране/прекъсване на давността за вземането. Според една част от нея давността не спира да тече, ако вземането не е установено в исков процес 6 и със съдебно решение, а в производство по гл.37 от ГПК, тъй като производството по подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.410 или чл.417 от ГПК няма характера на съдебен процес относно вземането по смисъла на чл.115, б."ж" от ЗЗД. Поради това издадените в тези производства актове / заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ нямат характера и последиците на съдебни решения за установяване на съществуването на вземането по смисъла на чл.117, ал.2 от ГПК и не водят до спиране/прекъсване на давността за вземането, /в този смисъл например - Решение № 94/27.07.2010 г. по ТД № 943/2009 г. на ВКС, 1 т.о./.