Определение № 28954 от 10.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28954 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20261110108970 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на исково молба, депозирана от Е. А. Б., ЕГН ********** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 ЗЗД чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Е. А. Б..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът на основание чл. 211 ГПК е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата 650,44 евро, представляващо непогасено задължение по процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г., ведно със законна лихва от 18.05.2026 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск не депозира отговор на насрещната исковата молба.

Съдът намира предявения насрещен иск за допустим, както и че са налице предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с главния.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

С оглед заявеното от страните, съдът намира, че следва да остави доказателственото искане на ищеца за допускане изслушването на съдебносчетоводна експертиза без уважение.

Следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца по чл. 190 ГПК, доколкото ищецът не твърди, че не разполага с документи за извършени от него плащания, както и с оглед представените от ответника писмени доказателства, приложени към насрещната искова молба.

Съдът констатира, че ищцата е представила по делото документи в електронен формат, за възпроизвеждането на които следва да заплати държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

1

Спорът попада в хипотезата на чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК, но на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК предвид процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът намира, че не следва да ги задължава да участват в информационна среща за процедура по медиация поради наличието на обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

З А Д Ъ Л Ж А ВА ищеца в едноседмичен срок от връчване на определението да представи доказателства за плащане по сметка на СРС на сумата от 3,50 евро – държавна такса за изготвяне на препис от исковата молба и приложенията, подадени в електронен формат, на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по първоначалния иск за задължаване на ответника да представи справки съгласно чл. 190 ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2026г. от 10.00часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Е. А. Б., поради противоречие със закона.

Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателят сумата 4 000,00 лева. Твърди, че в договора било уредено, че кредитополучателят следвало да върне сумата 5 400,00 лева, представляваща сбор от предоставената сума и лихва в размер на 1 400,00 лева на 18 вноски, при ГПР 49,66 %. Твърди, че в т.

5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank, като след одобряване от ответника на 2 предоставеното в негова полза обезпечение, то не можело да бъде отменено нито от кредитополучателя, нито от предоставилия обезпечението. Твърди, че в системата на кредитодателя нямало възможност да бъде попълнен и подаден формуляр за отпускане на потребителски кредит без да бъде дадено съгласие кредитът да бъде обезпечен с поръчителство то дружеството гарант. Излага твърдения, че в чл. 1.6 от Договора за гаранция било посочено възнаграждение на гаранта в размер на 4 240,00 лева, която сума не била включена при определяне на ГПР. Счита, че процесния договор нарушава разпоредбите на ЗПК, като не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК относно посочване на размера на ГПР, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР, поради което счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са компонентите, както и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. Сочи, че доколкото било уговорено предоставяне на обезпечение с поръчителство, за което се дължало заплащане на възнаграждение в размер на 4 240,00 лева, същото следвало да бъде взето предвид при формиране на ГПР, което в действителност не било направено, с оглед посочения в договора ГПР от 49,66 %. Отделно, излага твърдения, че кредитополучателят няма възможността да откаже предоставяне на подобна гаранция, защото поръчителството било задължително условие за получаване на кредита. Твърди, че поради това самият договор за поръчителство е нищожен. На следващо място, твърди, в договора за потребителски кредит не бил посочен лихвен процент на ден, поради което счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора, както и на клаузата на чл. 5 от него.

Оспорва, че поръчителството от „Мултитюд Банк“ (Малта) е задължително, като твърди, че кредитополучателят е имал възможността да избере свой поръчител или предложения от кредитора. Твърди, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна.

Твърди, че ищецът сам е избрал поръчителя в електронен формуляр, след като бил информиран за дължимите такси, потвърдил със съобщение желанието си да сключи договора. Признава, че таксата, дължима по гаранцията не е включена в размера на ГПР, доколкото е незадължителна, поради което оспорва твърденията на ищеца, че същата е част от допълнителните разходи по кредата. Твърди, че ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да откаже в 14-дневен срок, което право не било упражнено. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240 ЗЗД за заплащане на сумата 650,44 евро, представляваща неизплатена главница по договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Е. А. Б., ведно със 3 законна лихва от 18.05.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди, че към момента на депозиране на насрещната искова молба потребителят заплатил сумата 2 727,86 лева, като оставащото задължение за главница е в размер на 1 272,14 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на насрещната искова молба.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил договор за потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г. с ответника и неговото съдържание, както и че същият противоречи на закона.

По иска с правно основание чл.9, ал.1 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

240 ЗЗД:

Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно следните юридически факти: 1) наличието на посоченото облигационно правоотношение, възникнало по валидно сключен договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 10 до чл. 12 ЗПК; 2) кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия договор за кредит; 3) възникване и изискуемост на процесното вземане за главница в твърдения размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми.

Между страните не е спорно, че са сключили договор за предоставяне на потребителски кредит № 1501100 от 14.09.2025 г., по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателят сумата 4 000,00 лева, както и че при изчисляване размера на ГПР не е включено възнаграждението по Договор за гаранция.

СЪДЪТ указва на страните на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, че ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като им дава възможност в срок до о.с.з. да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

4

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5