Решение № 1885 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1885 гр. **, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110110267 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 144708/24.04.2025 г., подадени от В. К. Г. срещу *** /***/, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 28616,21 лева, представляваща обезщетения за причинени имуществени вреди в резултат на незаконно наложена възбрана върху недвижим имот.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил собственик на имот, находящ се в гр. *** с площ от 90,30 кв. м., заедно с 0,47 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, заедно с мазе № ** с площ от 7,63 кв. м., заедно с 0,14 % идеални части от общите части от подземното ниво и СПА центъра, ведно с 0,01 % идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата, както и на паркомясто № **, находящо се в гараж G-V в сутерена, със застроена площ от 12,50 кв. м. На 14.05.2021 г. ищецът сключил предварителен договор за покупко-продажба на описания имот с купувач С. Р. за сумата от 155000,00 евро, като на 25.05.2021 г. по банков път било платено капаро от купувача по договора в размер на 15000,00 евро /29337,45 лева/. Съгласно постигнатата по предварителния договор уговорка окончателният такъв следвало да бъде сключен в срок до 14.07.2021 г. Към датата на сключване на предварителния договор В. Г. бил с убеждението, че не съществували пречки за продажба на имота, като имал намерение с получената от същата цена да 1 погаси дължимия остатък от парично задължение по договор за ипотечен кредит, сключен от него с „***“ *** на 07.03.2018 г.

Междувременно – на 17.05.2021 г. – *** депозирало искане в Софийски градски съд /СГС/ за обезпечаване на бъдещ иск по чл. 153 ЗП*** с цена на иска 351758,16 лева, като с Определение № 26/18.05.2021 г. по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, били допуснати поисканите от молителя обезпечителни мерки – възбрана върху описания по-горе недвижим имот; запор върху притежавани от ищеца 7707 броя акции от капитала на „**“ АД; запор върху л. а. „** **“ с рег. № ***, който към момента на запорирането не бил собственост на ищеца; запор върху вземане на стойност 49991,01 лева, представляващо непогасена част от предоставен от ищеца заем на „**“ ***; запор върху банковите сметки на ищеца. Въз основа на издадената по делото на 18.05.2021 г. обезпечителна заповед, на 19.05.2021 г. по имотната партида на ищеца в Имотния регистър към Агенцията по вписванията била вписана възбрана върху апартамента, предмет на сключения предварителен договор за продажба. В. Г. узнал за предприетите срещу него действия чрез връчването на запорни съобщения на 26.05.2021 г. по изпълнително дело № ***/2021 г. от ДСИ при СРС за наложени запори върху банковите му сметки и описания лек автомобил. Съобщение, съответно – уведомление от Агенция по вписванията за наложената възбрана обаче не било връчено на ищеца, като той узнал за това обстоятелство от получено на 29.07.2021 г. уведомление от купувача по процесния предварителен договор, че поради обременяването на имота, предмет на договора, с тежест – вписана възбрана, предварителният договор за продажба следвало да се счита за прекратен, а ищецът, като неизправна страна, дължал връщане на полученото капаро в двоен размер. След узнаването за наложената възбрана В. Г. обжалвал определението за допускане на обезпечение в съответната част, но подадената от него жалба била оставена без уважение с Определение № 2628/08.10.2021 г. по ч. гр. д. № 2871/2021 г., 9-ти състав на Софийски апелативен съд /САС/. С Определение № 5245/17.12.2021 г. по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС без уважение била оставена и подадената от ищеца молба по реда на чл. 402 ГПК.

Така обезпеченият иск бил предявен от *** за сумата от 351599,18 лева, като по него било образувано гр. д. № 10542/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, но след направен частичен отказ от иска по реда на чл. 233 ГПК първоначалната искова претенция била изменена /съгласно протоколно определение от 23.04.2024 г./, като ищецът поддържал единствено претенцията си за сумата от 7707,00 лева, представляваща номиналната стойност на 7707 броя поименни акции от капитала на „**“ АД. С първоинстанционното решение по делото така измененият иск бил отхвърлен, като по въззивна жалба на *** било образувано в. гр. д. № 2813/2024 г. по описа на САС, 12-ти състав, висящо към датата на подаване на исковата молба по настоящото производство.

2

След влизане в сила на определението за частично прекратяване на делото по предявения от *** иск В. Г. подал нова молба по реда на чл. 402 ГПК, като с Определение № 12730/15.08.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, влязло в сила на 10.09.2024 г., допуснатите обезпечителни 2 мерки били частично отменени.

В резултат на така предприетите от *** неправомерни действия по образуването на обезпечителното производство и налагането на възбраната на ищеца били причинени имуществени вреди в значителен размер, представляващи пряка и непосредствена последица от вредоносното поведение на ***, изразяващо се в иницииране на обезпечителното производство, последвано от частичен отказ от предявения иск и становище за вдигане на наложената възбрана. Ищецът поддържа, че сключеният предварителен договор за продажба на собствения му имот не се реализирал именно поради действията на ответника, което наложило полученото от него по предварителния договор капаро да бъде върнато в двоен размер от 30000,00 евро /58674,90 лева/ чрез два банкови превода на 30.07.2021 г. и 04.08.2021 г., всеки от по 15000,00 евро. В настоящото производство ищецът претендира част от така причинената му вреда, а именно сумата от 3000,00 евро /5867,49 лева/, ведно с дължимата законна лихва за забава за периода от 20.02.2022 г. до 20.02.2025 г. в размер на 21748,72 лева, начислена върху пълния размер на дължимата главницата от 30000,00 евро /58674,90 лева/.

Ищецът поддържа, че в резултат на неправомерните действия на ответника му била причинена и още една имуществена вреда. Сочи, че възнамерявал с продажната цена от процесния недвижим имот да погаси остатъчното си задължение по договор за ипотечен кредит от 07.03.2018 г., сключен с „***“ ***, като подлежащата на погасяване сума към 20.07.2021 г. била в общ размер на 237954,89 лева.

Невъзможността за погасяване на това задължение поради липсата на средствата, които ищецът следвало да получи при реализиране на процесната продажба, наложило той да продължи заплащането на лихва върху дължимата от него главница по ипотечния кредит. За периода от 14.07.2021 г. /датата, на която следвало да се осъществи процесната продажба на имота/ до 10.09.2024 г. /датата на влизане в сила на определението за частична отмяна на допуснатото в полза на *** обезпечение/ тази лихва възлизала на сумата от 25276,52 лева, която нямало да бъде заплатена, в случай че покупко-продажбата на имота била осъществена. В настоящото производство ищецът претендира част от дължимото му се за така причинената вреда обезщетение, а именно сумата от 1000,00 лева.

Отправено е искане за уважаване на предявените искове, като в полза на ищеца бъдат присъдени претендираните суми, ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

3

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника *** за отговор, като с постъпилия в законово установения срок такъв предявената искова претенция е оспорена в цялост като недопустима и неоснователна. Ответникът 3 поддържа по подробно изложени доводи, че предприетите от него действия били изцяло съответни на законовите изисквания, доколкото образуваното пред Комисията производство било инициирано по уведомление от Специализираната прокуратура за привличането на ищеца като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 255 и чл.

253, вр. чл. 321, ал. 3, предл. 2 и предл. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, попадащо в обхвата на чл.

108, ал. 1, т. 23 ЗП*** /отм./, а от извършените в хода на процедурата по ЗП*** действия не били произтекли вреди за ищеца, които да се намирали в причинноследствена връзка с действията на Комисията. Посочва се, че *** действала в условията на обвързана компетентност, съответно – имала законовото задължение за иницииране на проверка в случай на годно уведомление по чл. 108, ал. 1 ЗП***.

Поддържа, че при проверката било установено значително несъответствие в имуществото на ищеца, което от своя страна наложило *** да изпълни законовото си задължение по чл. 116, ал. 3 ЗП***, като отправи искане за допускане обезпечение на бъдещия иск срещу лицето, с цел предотвратяване възможността на разпореждане с имуществото от страна на проверяваното лице. Ответникът твърди, че законосъобразността на поисканото от него обезпечение на бъдещ иск била установена в хода на две съдебни инстанции, от което следвало, че не били налице незаконосъобразни действие на Комисията. В отговора са изложени и твърдения за фиктивно сключване на процесния предварителен договор за покупкопродажба, предвид несъответствието между датата на сключването и датата на нотариалната заверка, единствено с цел възпрепятстване отнемането на недвижимото имущество от ищеца в полза на държавата. Исковите претенции са оспорени и по размер. Оспорва се и дължимостта на претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Участващият в производството прокурор намира, че исковете са неоснователни и недоказани. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не са спорни между страните и се установяват от събрания доказателствен материал следните обстоятелства: 1/ допуснато е по искане на ответника по ч. гр. д. № 4

6284/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, обезпечение на бъдещ иск по чл. 153 ЗП*** (отм. - сега ЗОНПИ) срещу ищеца чрез налагане на възбрана върху собствения му недвижим имот, предмет на предварителен договор за покупко-продажба от 14.05.2021 г., 2/ образувано е гр. д. № 10542/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-11 състав, с предмет предявен от ответника срещу ищеца иск по чл. 153 ЗОНПИ и направен в хода на производството частичен отказ от иска по реда на чл. 233 ГПК, 3/ отменена е наложената възбрана с Определение № 12730/15.08.2024 г. по ч. гр. д. № 6284/2021 г. по описа на СГС, II-Д състав, влязло в сила на 10.09.2024 г.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти с № 160, том 1, рег. № 5467, дело № 135/2016 г., от който е видно, че ищецът е собственик на процесните имоти, находящи се в гр. *** с площ от 90,30 кв. м., заедно с 0,47 % ид. ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, заедно с мазе № ** с площ от 7,63 кв. м., заедно с 0,14 % ид. ч. от общите части от подземното ниво и СПА центъра, ведно с 0,01 % ид. ч. от поземления имот, върху който е построена сградата, както и на паркомясто № **, находящо се в гараж G-V в сутерена, със застроена площ от 12,50 кв. м.

По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба от 14.05.2021 г. между ищеца и лицето С. Р., съгласно който страните се уговорят до 14.07.2021 г. да сключат окончателен договор за покупко-продажба, като общата продажна цена е в размер на 155 000 евро. В рамките на 7 дни от датата на подписването му купувачът следва да заплати задатък в размер на 15500 евро.