Определение № 113 от 15.02.2022, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 113 гр. Перник, 15.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ

Членове:

МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20221700500056 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба на С. А. Д., с адрес: **** срещу Определение № 1810 от 02.12.2021г., постановено по гр. дело № 4182/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което е оставено без уважение възражението на частния жалбоподател за местна неподсъдност на спора.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на атакувания акт и моли същото да бъде отменено, доколкото от приложените по делото документи, постоянният му и настоящ адрес се намират в гр. С.. От последното идвал и извода, че делото е подсъдно на Софийски районен съд, а не на Пернишки районен съд. Изтъква се още, че воденето на дела в друг град е свързано с редица трудности, включително и такива от финансов характер, които жалбоподателя не може да се позволи, поради затруднено материално и здравословно състояние.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Районен съд – гр. Перник е сезиран с искова молба от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, с адрес на управление: ****, чрез процесуалния й представител юрк. М. Т. срещу К. Н. Д. и С. А.. Д., и двамата с посочен адрес за призоваване: ****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за сумата от 423,49 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответника С. А. Д. е депозирал писмен отговор, в който, освен становище по обстоятелствата, изложени в исковата молба, е релевирал и 1 възражение за неподсъдност на спора на Пернишки районен съд.

С атакуваното Определение № 1810 от 02.12.2021г., първоинстанционният съд е оставил без уважение възражението на ответника С. А.. Д. за местна неподсъдност на делото, респ. за прекратяване на делото по отношение на него. В мотивите си, първостепенния съд е посочил, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 113 ГПК, регламентираща подсъдността по искове, насочени срещу потребители.

Съгласно същата иск на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В чл. 116 ГПК е уредена подсъдността при множество ответници от различни съдебни райони, а именно: при такава хипотеза, искът се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони. Районен съд – Перник е приел, че избирайки Районен съд – гр. Перник, ищецът е спазил правилата за определяне на местната подсъдност, доколкото настоящия адрес на ответника К. Н. Д. е в гр. Перник.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Имайки предвид характера на настоящия спор - ангажиране договорната отговорност на ответника в качеството му на дружество – доставчик на топлинна енергия, настоящият състав намира, че в случая ищецът има качеството на потребител.

Понятието „потребител“ не е дефинирано в ГПК, но същото се използва в различни материални закони, които го определят като съдържание за конкретния отрасъл, за който се отнася конкретният закон. Най - общата дефиниция е дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , където е поставено ограничението потребителят по смисъла на този закон да е физическо лице и стоките или услугите, които придобива да не са предназначени за извършване на търговска и професионална дейност. Въззивният състав намира, че понятието „потребител“ по ЗЗП е съобразено с целите на закона, визирани в чл. 1 от същия, поради което не счита, че ограничението в легалната дефиниция може да бъде отнесено и прилагано по аналогия към специалните материални закони, уреждащи правоотношения в различни отрасли – застрахователни, банкови, енергийни и други, които за нуждите на всяка съответна услуга определят съдържанието на понятието „потребител“ като субект, ползващ се от услугата. В Определение № 241/05.04.2013 г. по ч.т.д. № 1395/2013 г., II TO на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, касационната инстанция приема, че възможността за подсъдност по чл. 113 ГПК не е предвидена само за потребителските спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а намира приложение за всички спорове между потребители и доставчици на услуги. Същото следва и от пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ, даващ определение на понятието битов клиент- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 113 от ГПК, иск на и срещу потребител може да бъде предявен пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ – по постоянния.

В член 116 ГПК законодателят е регламентирал възможността на ищеца да избере по избор съда, пред когото да предяви иск си срещу ответници от различни съдебни райони. Именно такъв е и настоящия случай. Ищецът е предявил иск срещу потребители по смисъла на закона, поради което приложима е разпоредбата на чл. 113 ГПК. Доколкото по делото е установено, че двамата ответници имат настоящ адрес в различни съдебния райони (в гр. Перник и в гр. С.), то ищецът се е възползвал от 2 споменатата по-горе възможност, избирайки да предяви иска си пред Районен съд – гр.

Перник. Нормата на чл. 113 ГПК дерогира общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК /В този смисъл са постановените от ВКС - Определение № 1000 от 6.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 569/2012 г., II т. о., ТК, Опр. № 896 от 12.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 754/2012 г., II т. о., ТК, Опр.№ 181/8.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на II т. о., Опр.

№ 544/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на II т. о. и др./, поради което правилен се явява атакувания пред настоящата инстанция акт на Районен съд – гр. Перник.

Ирелевантно е в случая дали воденото на делото в съдебен район, различен от този по настоящия адрес на единия от ответниците, би било затруднение за последния, доколкото ищецът е този, на когото законодателят е предоставил възможност да избере пред кой местно компетентен съд по една от исковите претенции да предяви исковите си претенции.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1810 от 02.12.2021г., постановено по гр. дело № 4182/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3