Решение № 787 от 14.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10020/2025
- Вид
- Решение № 787
- Подписан
- 14.01.2026
- В сила
- 14.01.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 412, ал. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 787 гр. София, 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110110020 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от юрк.
М. В. срещу ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 653,04 лв., представляваща остатък по регресно вземане във връзка с платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на главницата, както и сума от 241,94 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.06.2021 г. около 13:15 ч. в ******, на *************************, на паркинга на хотел „М.“, водачът И. П. при управление на л.а. *********** с рег. № *********, поради недостатъчен контрол при движение на заден ход, реализира пътно-транспортно произшествие /ПТП/ със спрелия на паркинга на хотела л.а. ********* с рег. № ********, на когото са причинени имуществени вреди. Сочи, че увреденият автомобил бил застрахован при него по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“. Образувана била застрахователна преписка по щета № 3000-1261-21000542. Извършен е оглед от експерти на дружеството и са описани повредите. Във връзка с избрания начин на обезщетяване е издадено възлагателно писмо, с което е възложено на доверен автосервиз да отремонтира щетите по застрахования автомобил. За извършения ремонт била изплатена сумата от 1142, 84 лв. на „Ауто Бавария“ ООД. Сочи, че във връзка с образуваната щета сторил и обичайни разноски в размер на 15 лв. Гражданската отговорност на виновния водач, управлявал л.а. *********** с рег. № ********* била застрахована от ответника. Ищецът твърди, че със заплащане на обезщетението е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, поради което е отправил регресна покана за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение. Чрез извънсъдебно прихващане ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД възстановил сумата от 489,80 лв. главница, както и сторените обичайни разноски 1 в размер на 25 лв. Оставала дължима исковата сума от 653,04 лв. Ищецът твърди, че ответникът изпаднал в забава и дължи обезщетение за мораторна лихва за периода от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г. в размер на законната лихва върху дължимата сума – 241, 94 лв.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е подал отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт В. Д., в който възразява срещу основателността на исковата молба, като твърди, че исковете са недоказани по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. *********** с рег. № ********* , както и че във връзка с процесната щета на ищеца е заплатена сумата от 514, 80 лв. Оспорва описания в исковата молба механизъм, вината на водача, застрахован при него, наличието на причинноследствена връзка между произшествието и настъпилите вреди. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С определение от 16.07.2025 г. като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че във връзка с отправена регресна покана по повод застрахователно събитие на 03.06.2021 г. и изплатено застрахователно обезщетение ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е изплатил на ЗК „Лев Инс“ сумата от 514,80 лв., както и че ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ към 03.06.2021 г. е застраховател по гражданска отговорност за л.а. *********** с рег. No *********.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № 93042110010531, от която се установява, че л.а. ********* с рег. № ******** е бил застрахован по имуществена застраховка на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства – Каско от застрахователя ЗК „Лев Инс“ АД с период на застрахователното покритие от 28.04.2021 г. до 27.04.2022 г.
От приетия и неоспорен от страните Двустранен констативен протокол се установява, че на 03.06.2021 г., около 13.15 ч. в паркинга на хотел „М.“ на ********************* в ******** е осъществено ПТП между л.а. *********** с рег. № ********* и л.а. ********* с рег. № ********. Отбелязано е, че произшествието е настъпило при паркиране на л.а.
*********** с рег. № *********, докато л.а. ********* с рег. № ******** е бил паркиран.
Отразено е още, че водачът на л.а. ********* с рег. № ******** Д. М. е „невинен“. В ДКП е посочено, че на .а. ********* с рег. № ******** са причинени вреди, като е наранена боята по задната броня и задния ляв калник.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с уведомление за настъпване на застрахователно събитие, подадено от Д. М. до застрахователя по имуществена застраховка е образувана щета № 3000-1261-21-000542. Направен е оглед и опис на констатираните щети. С оглед избрания метод на обезщетяване е изготвено възлагателно писмо, по силата на което на „АУТО-БАВАРИЯ“ ООД е възложено да отремонтира констатираните щети. Представена е калкулация на разходите за ремонт, като е посочено, че същите възлизат на общо 981, 64 лв., отразено, че разходите за работа са в размер на 448, 80 лв. без ДДС, разходите за материали са в размер на 282, 23 лв. без ДДС, а другите разходи са в размер на 25 лв. Приета като доказателство е и издадената Фактура от 16.07.2021 г. от „АУТО-БАВАРИЯ“ ООД за отремонтиране на лек автомобил с рег. № ******** за сумата от 1 142, 84 лв. с ДДС. С Доклад на застрахователя от 12.08.2021 г. е одобрено застрахователно обезщетение в размер на 1 142, 84 лв. и същото е заплатено с платежно нареждане от 26.08.2021 г.
С регресна покана застрахователят по имуществена застраховка ЗК „Лев Инс“ АД е поканило ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да му възстанови заплатена 2 сума от 1 142, 84 лв., ведно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв. или общо 1 167, 84 лв.
С писмо от 08.10.2021 г. ЗК „Лев Инс“ АД е уведомило ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, че между страните са налице насрещни вземания, поради което и между дружествата е извършено извънсъдебно прихващане. От приложенията към писмото е видно, че по отношение на щета № 3000-1261-21-000542 е одобрена като дължима сумата от 514, 80 лв., а на 15.10.2021 г. е заплатена дължимата сума от ЗК „Лев Инс“ АД на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД след извършеното прихващане.
По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието като неоспорено от страните. Съдът намира, че същото е изготвено професионално и обективно и съдът го кредитира с доверие, като и го поставя в основата на своите фактически изводи. Вещото лице приема, че процесното произшествие е настъпило по механизма, посочено в ДКП, като щетите по л.а. ********* с рег. № ******** – наранена боя на задна броня и заден ляв панел са в причинно-следствена връзка с настъпилото и обективирано в ДКП произшествието. Според вещото лице стойността на уврежданията по л.а. ********* с рег. № ******** на база средни пазарни цени е 752, 47 лв. с ДДС, като вещото лице е съобразило стойностите на демонтаж и монтаж на увредените детайли, възстановяване на увредените детайли, боядисване, боя и материали и камера. При алтернативни доставчици цената би била в размер на 695, 23 лв. с ДДС. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите на 15 л.в – 25 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди, които са в непосредствена причинноследствена връзка с настъпилото събитие.
Застрахователят по гражданска отговорност по отношение на водача, управлявал л.а.
*********** с рег. № *********, ЗАЕД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, е заплатил на ищцовото дружество сума в размер на 514,80 лв. за погасяване на претендираното регресно вземане в общ размер от 1142, 84 лв. Спорно по делото е дължи ли се разликата между платеното обезщетение от застрахователя по имуществената застраховка и погасеното регресно вземане от застрахователя по „Гражданска отговорност“.
От събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице, както и предвид извънсъдебното поведение на ответника, съдът намира, че процесното произшествие се е осъществило по описания в исковата молба механизъм на посочената дата. Експертът по изслушаната САТЕ дава заключение, че описаните от застрахователя по имуществената застраховка щети по л.а. ********* с рег. № ******** са пряка причинноследствена връзка на описания в ДКП механизъм. Двамата водачи, участвали в произшествието писмено са обективирали данни относно него, а изявлението на водача на л.а. ********* с рег. № ********, че той е „невинен“, с което водачът на другия автомобил се е съгласил, подписвайки ДКП не е оспорено от страна на ответника застраховател по 3
Гражданска отговорност. Не е без правно значение и обстоятелството, че извън съдебно ответникът вече е заплатил част от сумата, предмет на регресното вземане, което означава, че той е приел за осъществили се описаните в исковата молба факти. При това положение съдът прави извод, че спорът по същество е единствено по отношение на размера на регресното вземане.
При частична щета на застрахованата вещ, каквато е налице в процесния случай, дължимото застрахователно обезщетение се определя на база пазарната стойност на ремонта за възстановяване на предхождащото увреждането състояние към момента на реализиране на застрахователния риск. Обезщетението следва да компенсира всички разходи за нови части и труд, необходими за отстраняване на повредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие, с които се намалява имуществото на застрахованото лице.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза стойността на ремонта за отстраняване на щетите по увредения лек автомобил л.а. ********* с рег. № ********, причинени в резултат от процесното ПТП, възлиза на сумата от 752,47 лв., определена по средни пазарни цени за извършените поправки по автомобила и труд към датата на ПТП.
Изчислената по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за определяне на действителните разходи за ремонта на автомобила към релевантния момент по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните боя, материали и труд, на който оперират официалният сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. Страните не спорят, че извънсъдебно е погасена сумата от 514,80 лв. Следователно дължима от застрахователя по имуществена застраховка остава сумата от 237. 67 лв., към която следва да се прибави и сумата от 25 лв., представляваща обичайни ликвидационни разноски.