Решение № 171 от 19.07.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Девня, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря И.ИЛ. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100013 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ от И. Ж. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В********, чрез проц. представител - адв. Сн. Г. срещу Община Вълчи дол, ЕИК:

000093474, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчи дол, обл. Варна, пл. „Христо Ботев“, № 1, представлявана от кмета Калоян Красимиров Цветков, за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на Заповед № 1236/01.12.2023 г., издадена от кмета на Община Вълчи дол, с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност - “шофьор“ в дейност „Битово и комунално стопанство“ при Община Вълчи дол; за осъждането на ответника да му заплати обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от Кодекса на труда за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, считано от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 9 927, 90 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане.

Ищецът излага в исковата молба, че е бил назначен на длъжността „шофьор“ в Община Вълчи дол, Дирекция „Битово и комунално стопанство“ за неопределено време. Твърди, че със Заповед № 1236 от 01.12.2023 г.

1 трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т.

2 от Кодекса на труда - поради съкращаване на щата, считано от 01.12.2023 г.

Ищецът счита, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е неправилна и незаконосъобразна, тъй като Решението, с което е прието длъжностното не е било влязло в сила към 01.12.2023 г. – датата на уволнението му, тъй като не са били изтекли сроковете за неговото обжалване и не са били спазени сроковете за уведомление на Кмета на Община Вълчи дол и на Областен управител на Област Варна за обжалване на решенията на Общинският съвет. Твърди, че Решение № 17 от 30.11.2023 г. на Общински съвет влиза в сила на 15.12.2023 г., поради което счита, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение е действала старата структура на Общината. Отбелязва в исковата молба, че веднага след неговото освобождаване на длъжността, която е заемал е назначено ново лице, поради което твърди, че не е налице реално съкращаване на щата, а длъжността, която е заемал преди уволнението е само формално премахната от Длъжностното разписание на Общината. Моли за положително произнасяне по предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез проц. представител – адв. Н. С. депозира писмен отговор, в който оспорва исковата молба и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита за изцяло неоснователни и необосновани доводите в исковата молба относно датата на влизане в сила на решението на Общинския съвет, а именно - след изтичането на 14 - дневен срок от приемането на решението и уведомяването на Кмета на общината и Областния управител, тъй като няма законова разпоредба, според която решенията на общинския съвет да влизат в сила след изтичането на 7 - дневен срок от приемането им. Сочи, че Решенията на общинския съвет, в т.ч. и тези по чл. 21, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, с които се одобрява общата численост и структурата на общинската администрация влизат в сила от момента на приемането им и пораждат предвидените в закона правни последици, а именно: задължението на кмета на общината да ги изпълни, като извърши приетите промени в числеността на персонала и в структурата на общинската администрация. Излага аргументи в тази връзка. Въз основа на влязлото в сила решение Кмета на общината е утвърдил ново длъжностно и поименно щатно разписание, в сила от 01.12.2023 г., по образец, съгласно приложение № 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрация, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., съобразно новата организационно - управленска структура, приета с решението на общинския съвет. Твърди, че длъжността, която е заемал ищецът – шофьор като трудова функция е премахната и не съществува в новото длъжностно разписание на общинската администрация, вкл. и под друго наименование, поради което 2 напълно законосъобразно работодателят е упражнил правото си да прекрати едностранно съществуващото трудово правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, с оглед предоставената му оперативна самостоятелност при организацията на дейността на администрацията. Сочи, че целта на съкращаването на щата е да се оптимизира работата на работниците и служителите, като дейността на всички звена се организира така, че да се позволи изпълнението й с по-малко служители, която цел е постигната като е намалена общата численост на персонала и той е организиран по нов и ефективен начин в общата и специализирана администрация. Твърди, че съкращаването на щата не е фиктивно, а е изцяло съобразено с приетата от Общинския съвет нова структура на общинската администрация, в която не съществува длъжност „шофьор“ с трудовите функции на ищеца. На последно място излага, че според разпоредбата на чл. 21 ал. 1 т. 2 от ЗМСМА, Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на общинската администрация, но не и разпределението на длъжностите в различните дирекции. Сочи, че това разпределение на длъжностите и респ. заемането им по трудово или служебно правоотношение е в правомощията на Кмета на общината, а не на общинския съвет. На тези основания моли за отхвърляне на предявените искове. В условията на евентуалност, ако съдът уважи предявения иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ - за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, прави възражение за прихващане със заплатеното обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл. 220 ал. 1 от КТ в размер на 1 657, 95 лева и обезщетение за оставане без работа по чл. 222 ал. 1 от КТ в размер 1 657, 95 лева с претендираното обезщетение за оставане без работа на основание чл.

225 ал. 1 от КТ в размер на 9 927, 60 лева.

В първото по делото с.з. ищецът, чрез проц. си представител допълва исковата си молба с твърдението, че след уволнението му на работа е оставено лице на пенсионна възраст – Ат. Ст. Ст. и са назначени други две лица на длъжността „шофьор“ в отдел „Местни дейности“, но в други звена – М. И.Р.и М. И.в Х..

След изслушване на ССчЕ ищецът чрез проц. си представител изменя, на основание чл. 214 от ГПК размера на предявения иск с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ в посока намаление, като същия вместо за сумата от 9 927, 90 лева се счита предявен за сумата от 9 630 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие на уволнението за периода от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В становищата по същество страните, чрез проц. си представители 3 поддържат изразените позиции по спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и 4 от ГПК по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били в трудови правоотношение, като преди уволнението си ищецът е заемал длъжността „шофьор“ в Община Вълчи дол в Дирекция „ Битово и комунално стопанство“, като със Заповед №1236 от 01.12.2023 г., издадена от Кмета на Община Вълчи дол и връчена на ищеца на същата дата трудовото му правоотношение е било прекратено на посоченото в исковата молба основание.

От представеното Решение № 17, обективирано в протокол № 3/30.11.2023 г. на Общинския съвет Вълчи дол е, че със същото е одобрена нова обща численост и структура на Общинската администрация - Вълчи дол, считано от 01.12.2023 г.

Видно от приложените старо и ново длъжностни разписания на дейност „Битово и комунално стопанство“ е, че в утвърденото ново щатно разписание в сила от 01.12.2023 г. общата численост на персонала е намалена от 28 на 20 бр. като числеността на щатовете за позиция „шофьор“ е намалена от 2 щатни бройки на 1 щатна бройка.

От поименното разписание на длъжностите в дейност „БКС“ в сила от 01.12.2023 г. е видно, че длъжността се заема от лицето Г. Д. Г..

По делото е проведена ССчЕ, поддържана в съдебно заседание от вещото лице Я. Л., даваща заключение за размера на последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м.08.2023 г./ в размер на 1 605 лева и за размера на обезщетението за периода т 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г. в размер на 9 630 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните, прието е като доказателство по делото и се кредитира от съда като обективно и компетентно изготвено.

По делото са представени длъжностни характеристики на длъжността „шофьор“ и трудови договори на лицата А. С.Д.и М. И. Р., назначени на тази длъжност в „Местни дейности“, сектор „Домашен социален патронаж“.

Представени и приети по делото са трудови договори и длъжностни характеристики на други две лица – М. В. А. и М. М. Х., които са ирелевантни, доколкото същите са назначени на същата длъжност „шофьор“, но в друг отдел от структурата на общината – „Държавни дейности“, сектор 4

„Образование“.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съобразявайки становището на страните и приложимите материални норми, съдът достигна до следните правни изводи:

Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на тях петитум обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в следствие на уволнението, в случая от 01.12.2023 г. до 31.05.2024 г.

Съдът намира производството по предявените искове за процесуално допустимо. Исковата молба е депозирана в съда на 05.01.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 358 ал. 1 т. 2 от КТ исковете за отмяна на уволнение се подават в двумесечен срок от деня на прекратяването на трудовото правоотношение, което в настоящия случай е станало със заповед от 01.12.2023 г. Молбата за отмяна на уволението е подадена в срок, поради което съдът дължи формиране на изводи досежно нейната законосъобразност.

Наведените в исковата молба твърдения са за наличие на няколко самостоятелни основания за незаконосъобразност на уволнението на ищеца: поради освобождаването на ищеца от работа преди влизането в сила на Решение № 17 по протокол № 3/30.11.2023 г. на ОбС Вълчи дол, поради липса на реално съкращаване на щата и поради нарушаване изискванията на чл. 8 ал.

1 от КТ. Тук следва да се отбележи, че възражението на проц. представител на ответника, че основанието, на което се претендира незаконността на уволнението следва да е посочено в исковата молба е основателно. Според разпоредбата на чл. 127 ал. 1 т.4 от ГПК ищецът е длъжен в исковата молба да изложи всички обстоятелства, на които се основава иска. Отнесена към процесния спор, това означава, че ищецът е длъжен да посочи в исковата молба всички основания, на които претендира незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Не стори ли това, възможността да направи това по късно се преклудира, освен в хипотезата на изменение на иска при условията на чл. 214 от ГПК. По делото изменение на иска по отношение на основанията за отмяна на заповедта не е правено. Предявения иск е изменен само досежно размера на обезщетението за принудителна безработица по чл. 225 от КТ.

Правната доктрина и съдебната практика са категорични, че съдът е длъжен да се произнесе само по наведените с исковата молба основания. Не следва да се произнася по неподдържани от ищеца в исковата молба основания. В този смисъл са Решение №232/13.06.2011 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение №345/26.09.2011 г. на ІV г.о. на ВКС и др.