Решение № 764 от 07.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 764 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг М. като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000503400 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №902112/16.09.2022 г. по гр.д.№181/2020 г. на ОС - Благоевград, постановено по предявени от В. Б. С. и А. Д. Г. против "ЗД Бул Инс"АД, обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Т. - дъщеря на ищцата В. С., и сестра на ищеца А.

Г., причинена от ПТП, настъпило на 08.03.2016 г. в гр. Банско, по вина на С. Д. Я., като водач на застрахован при ответника лек автомобил марка "Ауди" , модел "А3", с рег. № *******, в размер на 800 000 лв. за ищцата В. С., и в размер на 600 000 лв. за ищеца А. Г., както и да заплати на ищцата В. Б. С. обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП в размер на 30 000 лв., за причиненото пълно унищожаване на собствения автомобил на пострадалата Н. Г. Т., управляван от нея в момента на настъпването на процесното ПТП л.а."Мазда 6" с рег.№********, които застрахователни обезщетения ищците претендират да им бъдат платени, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение за периода от 12.04.2016 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното плащане. С решението си първостепенният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата В. С. застрахователно обезщетение в размер на 180 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, както и застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на 7 180 лв., а на ищеца А. Г. да заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., както и да заплати на всеки от ищците 1 законната лихва върху присъдената главница на всяко обезщетение, за периода от 12.04.2016 г. до окончателното плащане, като за разликата над присъдените размери на застрахователните обезщетения, до пълния претендиран размер на обезщетенията, исковете са били отхвърлени, като неоснователни, като е осъден ответникът да заплати по съразмерност разноски по делото - да заплати на ищците разноски за експертизи в размер на 167,52 лв., на адв. Г. Ю. да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 6273,60 лв., и по сметка на ОС - Благоевград да заплати държавна такса в размер на 9 487,20 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№901004/03.10.2022 г., ищците В. Б. С. и А. Д. Г., чрез адв. Г. Ю., обжалват решението в неговата отхвърлителна част по предявените от ищците искове за обезщетение за неимуществени вреди, както и по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди, с оплаквания за неправилност поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е извел неправилни и необосновани изводи. Неправилно е приложен критерия за справедливост при определянето на размера на обезщетенията за неимуществени вреди.

Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част по всички искове, и присъждане на претендираните обезщетения в пълния им претендиран размер за всеки от ищците.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищците не дължат внасянето на държавни такси за производството на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ищците е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

С Въззивна жалба вх.№901021/17.10.2022 г. ответникът "ЗД Бул Инс"АД, чрез адв. М. Г., е обжалвал решението в неговата осъдителна част по всички искове, с оплаквания за неправилност, поради нарушаване на приложимия материален закон, и процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства, и необоснованост. Не се оспорва качеството на увредено лице на ищцата В. С., но се сочи неправилност на решението по отношение на определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, който според жалбоподателя е силно завишен и несправедлив по критериите на чл.52 от ЗЗД. Сочи се необоснованост по отношение на начина, по който съдът е определил размера на обезщетението, като съдът само е изброил релевантните за определянето му факти, но липсва анализ и оценъчен извод за приноса им за вида и обхвата на вредите, не е отчетена икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, при което размера на обезщетението се явява произволно определен. По отношение на ищеца А. Г. се оспорва материалноправната му легитимация да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалата Н. Т. - сочи се липса на писмени доказателства за наличие на 2 твърдяното родство между този ищец и пострадалата, а дори да се приеме за установена тази родствена връзка, то този ищец не е от кръга от близки родственици, които търпят подлежащи на обезщетяване вреди, съгласно ППВС №4/1961 г. и №5/1969 г., както и съгласно ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК - не е налице "изключителност" на връзката на ищеца с пострадалата, свързана с установена трайна и дълбока емоционална връзка с починалата Н. Т., която да поражда такива болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Събраните гласни доказателства не съдържат изложение на конкретни житейски факти, които да са обусловили особена изключителна връзка на близост, а имат оценъчен характер. Не се установяват такива обстоятелства, които да обуславят възникване на особено близка връзка, и от останалите събрани по делото доказателства. Изложените от съда мотиви са лаконични и основани на презумпции, като не се сочат конкретните фактически обстоятелства, дали повод на съда да квалифицира връзката между брат и сестра в конкретния случай за трайна, дълбока и изключителна. Неоснователни са претенциите на двамата ищци за присъждане на законна лихва върху обезщетението, тъй като и двамата не са представили пред застрахователя банкови сметки, по които да бъде изплатено евентуалното обезщетение.

Настоява се решението в осъдителната му част да бъде изцяло отменено, и вместо това да бъде постановено решение по същество, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени, ведно със законните последици от това. Заявява се претенция за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищците, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор от 23.11.2022 г., от В. Б. С. и А. Д. Г., чрез процесуалния им представител адв. Г. Ю., в който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. При постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон, обсъдил е събраните доказателства и не е допуснал нарушения на процесуалните правила при обжалваната от застрахователя осъдителна част от съдебното решение. Правилно отношенията между пострадалата и ищца А. Г. са преценени като особено и изключително близки, и правилно са приложени указанията, дадени с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК, ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г. Изложените аргументи във връзка с оплакванията за размера на присъдените обезщетения, основани на обичайните размери, присъждани за аналогични по вид неимуществени вреди, не държат сметка за динамиката на икономическите процеси в страната, която изключва надеждността на този метод за определяне на обезщетение, като критерий за справедливост. Поддържа се, че спазването на принципа за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД изисква присъждане на по-високи от присъдените размери на обезщетенията на ищците. Настоява се за отхвърляне на въззивната жалба на ответника. Заявява се претенция за присъждане на направените разноски по делото 3 и присъждане на адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след подадена извънсъдебна застрахователна претенция, от родово компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция не се спори между страните по факта на настъпило ПТП на 08.03.2016 г., осъществило се по вина на С. Д. Я., като водач на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А З“, с рег.№ *******, застраховано при ответника „ЗД Бул Инс“АД с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на ПТП, при което е настъпила смъртта на Н. Г. Т., както и увреждане на собствения й лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ********. Не се спори, че при произшествието са настъпили материални щети, изразяващи се в увреждания на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ********. Не се спори, че ищцата В. Б. С. е майка на пострадалата Н. Г. Т. и има качеството на увредено лице в резултат на настъпилото ПТП, като е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря, както и имуществени вреди от настъпилите щети на автомобила „Мазда 6“ с рег.№ ********. Спори се по справедливия размер на обезщетението за претърпените от В. Б. С. неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря, и по размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди от увреждането на лекия автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ********. Спори се по наличието на материална легитимация на ищеца А. Д. Г. да претендира застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на Н. Г. Т., както и по справедливият размер на обезщетението за претърпените от този ищец неимуществени вреди. Спори се по дължимостта на обезщетение за забавено плащане на застрахователното обезщетение. С въззивните жалби на двете страни решението на първостепенния съд се обжалва изцяло, и спорът между страните е пренесен в пълен обем пред въззивната инстанция.

Във връзка със спора между страните, съдът намира следното:

С влязла в сила на 23.01.2020 г. Присъда №1187/12.03.2019 г., постановена по НОХД №280/2018 г. на ОС – Благоевград /на л.27 от делото на БлОС/, изменена с Решение №279/01.07.2019 г. по ВНОХД №595/2019 г. на САС – НО – 2-ри състав, потвърдено с Решение №259/23.01.2020 г. по КНОХ № 938/2019 г. на ВКС -1 НО, водачът на застрахования при ответника лек автомобил С. Д. Я., е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б“в“, предл.1-во, вр. чл.342, ал.1, предл.3-то от НК, за това, че на 08.03.2016 г. в гр. Банско, при управлението на лек автомобил „Ауди А 3“ с рег.№******* е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се е движел със скорост от 115 км/ч., е допуснал ПТП и по непредпазливост е 4 причинил смъртта на Н. Г. Т..

За установяване на неимуществените вреди, търпени от ищците, в о.с.з. на 05.07.2022 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ж. С. /снаха на В. С. – съпруга на нейния брат/, се установява, че смъртта на Н. настъпила точно на празника 8-ми март, в гр.