Определение № 256 от 25.04.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Шумен, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Георгиева

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500135 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1136/28.03.2023 г. подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ България“ с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Г.С.С.К. против разпореждане № 226/15.03.2023г. по ч. гр. д. № 20233610100095 на РС – Велики Преслав, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против длъжника М. М. М. с ЕГН ********** от с. Веселиново, общ. Смядово, ул. ...., № 5. Жалбоподателят твърди, че съда неправилно е оставил без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение, като е приел, че са налице нищожни клаузи в договора и е прихванал всички платени суми от остатъчната неизплатена главница и договорно възнаграждение. Излага, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права. Сочи, че договорът отговаря на всички законови императивни изисквания, че в същия подробно са описани всички параметри и задължения, както по основание, така и по размер, на разбираем и достъпен език. Счита, че уговореният годишен лихвен процент в размер на 41% отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което не можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва да представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи и на добрите нрави, уговорено е в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между 1 предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната част и да постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника за претендираните със заявлението суми. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233610100095 по описа за 2023 година на РС - Велики Преслав е образувано по депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление – град София, бул.“България“ №49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С.Н.Н. Ц.Г.С. и Я.К.Ч.

- управители, чрез гл. юрисконсулт Г.С.С.К., с което се иска издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. М.

М. с ЕГН ********** от с. Веселиново за сума в общ размер на 2666.72 лева, включващи сумата 1011.27 лева, представляваща главница; договорно възнаграждение 287.03 лева за периода от 25.09.2019г. до 02.10.2020г.;

1113.84 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуги; законна лихва в размер на 254.58 лева за периода от 02.10.2020 г. до 27.02.2023 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските за заповедното производство в размер на 53.33 лева – държавна такса и 180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от договор за потребителски кредит № 30035986322 от 28.03.2019 г.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението за сумите, както следва: 1113.84 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителна услуги; главница за горницата над 460.87 лева до пълния предявен размер от 1011.27лева, за сумата от 254.58 лева - законна лихва за периода от 02.10.2020 г. до 27.02.2023 г., както и за сумите в размер на 36.79 лева представляваща разликата над претендираната държавна такса и сумата в размер на 130.00лева представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение. В останалата част заявлението е уважено и на заявителя е издадена Заповед № 62/15.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За да отхвърли заявлението в тези му части, първоинстанционният съд е приел, че е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, съответно нищожна по отношение на уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя в размер на 1485.12 лева, включващи: право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и право на промяна на погасителния 2 план на кредита, тъй като същите противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал.

2 от ЗПК. С оглед приетата нищожност на клаузата за допълнителни услуги, е приел, че претендираната сума по тях в размер на 1113.84 лева, не се дължи и платеното от длъжника до подаването на заявлението в размер на 371.28 лева, като недължимо следвало да се отнесе за погасяване на главницата. За неравноправна е приел и удържаната от длъжника сума в размер на 30.00 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането и също е приел, че като недължима, следва да бъде отнесена за погасяване на главницата. Предвид признатата нищожност на клаузата за допълнителни услуги изцяло е отхвърлил претенцията за законна лихва в размер на 254.58 лева, тъй като до подаване на заявлението длъжникът е погасил по нея сума в размер на 367.12 лева, а дължимата такава, за посочения период, върху признатите вземания била в размер на 218.00 лева и е постановил, че сумата от 149.12 лева, представляваща разликата между удържаната сума от 367.12 лева и дължимата такава в размер на 218.00 лева, също следва да се отнесе за погасяване на главницата, поради което е приел, че длъжникът остава да дължи главница само в размер на 460.87 лева и е отхвърлил заявлението над посочения размер.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на районния съд.

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между длъжника и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД гр. София представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.

143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 3

93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ДВ бр. 64/2007 г./ Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения. В т. VІ от договора е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1485.12лева, което съгласно погасителния план следва да бъде заплащано по 61.88 лв. месечно за целия срок на договора за потребителски кредит - 24 месеца. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона, предвид предоставената в заем сума в размер на 1200.00 лева. Уговореното заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги от потребителя, е за право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. На първо място услугата разглеждане и отпускане, макар и приоритетно, е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това, а възможността за отлагане или намаляване на вноски е последваща услуга, която не е предоставена към момента на сключване на договора и по нея също не следва да бъде заплащано възнаграждение, тъй като не е ясно дали изобщо услугата ще бъде ползвана. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Така уговорената цена за пакета от допълнителни услуги по същество е за действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, а в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, изрично е регламентирана забраната, да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Чрез отделно начисляване на такса за допълнителни услуги, се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, която предвижда заплащането им е нищожна, поради което и настоящия състав намира, че на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК тази клауза, като противоречаща на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, е нищожна. Съгласно чл.

21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна и правилно и законосъобразно заявлението е отхвърлено в тази му част.

Предвид признатата нищожност на клаузата, относно възнаграждението 4 за закупен пакет от допълнителни услуги общо за сумата 1485.12 лева и твърдението на заявителя за извършените частични плащания по пера, правилно заповедният съд е отнесъл заплатените до подаване на заявлението суми, за погасяване на главницата и законната лихва, поради което така обжалваното разпореждане, като правилно следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се следват.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 226/15.03.2023г. по ч. гр. д. № 20233610100095 на РС – Велики Преслав, с което частично е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. М. М. с ЕГН ********** от с. Веселиново, общ. Смядово, ул. ...., № 5, за сумите: 1113.84лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, за претендираната главница за горницата над 460.87 лева до претендираната 1011.27 лева, за сумата от 254.58 лева – законна лихва, начислена за периода 02.10.2020г. – 27.02.2023г., както и за сумите в размер на 36.79 лева представляваща разликата над претендираната държавна такса и сумата в размер на 130.00лева представляваща разликата между претендираното и присъденото юрисконсултско възнаграждение