Решение № 9 от 14.01.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Велико Търново, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500356 по описа за 2022 година

С Решение № 260004/13.07.2022г. по гр. д. № 433/2020г. ОС- Габрово е постановил отнемане в полза на държавата по предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, БУСТАТ129010997, иск по чл.153 от ЗПКОНПИ, срещу З. А. И., ЕГН**********, Н. М. С., ЕГН**********, и О. З. А., ЕГН**********, действащ чрез своите родители и законни представители З. А. И. и Н. М. С., на следното имущество:

- На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от З.

А. И., ЕГН ********** и от Н. М. С., ЕГН **********: Лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „Спринтер 314", peг. № ЕВ79****, рама № WDB90307********, двигател без номер, дата на първоначална регистрация 15.01.1996г., с пазарна стойност към дата на предявяване на иска 7 300лв.;

- На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от З. А. И., ЕГН **********: сумата в размер на 113 713лв., представляваща пазарната стойност на недвижимите имоти към датата на отчуждаване.

- На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от З. А. И., ЕГН ********** и от Н. М. С., ЕГН **********: сумата в размер на 12 122 лв., представляваща пазарната стойност на недвижимите имоти към датата на отчуждаване; сумата в размер на 79 490 лв., представляваща пазарната стойност на недвижим имот към датата на 1 отчуждаване; сумата в размер на 5 268 лв., представляваща пазарната стойност на недвижимия имот към датата на отчуждаване;сумата в размер на 11 600 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка Мерцедес 214, peг. № ЕВ36****, към датата на отчуждаване; сумата в размер на 11 800 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка Мерцедес 214, peг. № ЕВ43****, към датата на отчуждаване;сумата в размер на 6 300 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мерцедес", модел „МЛ 320", peг. № ЕВ49****, към датата на отчуждаване; сумата в размер на 3 800 лв., представляваща пазарната стойност на ремарке за товарен автомобил Боро БР2, peг.№ ЕВ01****, към датата на отчуждаване; сумата в размер на 4 300 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка Фолксваген Шаран 4 Моушън, peг. № ЕВ54****, към датата на отчуждаване.

- На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от О. З. А., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и законни представители З. А. И., ЕГН ********** и Н. М. С., ЕГН **********: сумата в общ размер на 27 353,35 лв., представляваща вноски по спестовен влог с № 2353****, в „Банка ДСК" ЕАД, с титуляр О. З. А., ЕГН **********.

Със същото решение съдът е отхвърлил в останалата част предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество иск по чл.153 ЗПКОНПИ срещу З. А. И. и Н. М. С. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, както следва :

- На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от З. А. И., ЕГН **********: сума в размер на 76 426,60 лв., представляваща парични средства предоставени от З. А. И. под формата на заеми на физически лица; сумата в размер на 6 500 лв., представляваща възстановена сума от участие в търг по банкова сметка с IBAN BG98STSA930***********, в „Банка ДСК" ЕАД; сумата в размер на 1 500 лв., представляваща възстановена сума от участие в търг по банкова сметка с IBAN BG98STSA930***********, в „Банка ДСК" ЕАД; сумата в общ размер на 10 199,17 лв., представляваща преводи от трети лица /намалена с платените банкови такси/ по банкова сметка с IBAN

BG98STSA93000*******, в „Банка ДСК" ЕАД; сумата в размер на 528,07 лв., представляваща преведени средства от трето лице;

- На основание чл. 151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 4 във връзка с чл.141 от ЗПКОНПИ от Н. М. С., ЕГН**********: сумата в размер на 429,85лв., представляваща превод от трето лице /намалена с платените банкови такси/ по банкова сметка IBAN BG76STSA930********, в Банка ДСК EAД, с титуляр Н. М. С., ЕГН**********; сумата в общ размер на 7 345,15лв., представляваща погасителни вноски по стоков кредит на Н. М. С.; сумата в общ размер на 4 459,26лв., представляваща преведени средства от трети лица; сумата в общ размер на 6 630,29 лв., представляваща преведени средства от трети лица; сумата в общ размер на 8 671,47лв., представляваща преведени средства от трети лица.

Присъдени са и разноски.

2

Срещу постановеното решение на ГОС са подадени две въззивни жалби.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от КПКОНПИ, чрез държавен инспектор В. П., в частта, в която съдът е отхвърлил предявените от Комисията искове по чл. 153 ал.1 ЗПКОНПИ и разноските, като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се излагат следните основни възражения:

Съдът неправилно приел, че от събраните по делото доказателства не се установява през проверявания период ответникът З. И. да е предоставил като заем на трети лица сума в общ размер от 76 426,60лв., посочен в исковата молба, както и такива парични средства да са налични в края на проверявания период. За да направи този извод съдът с е е позовал единствено на разпитите на допуснатите по делото свидетели, без да обсъди събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства, представени по делото като приложения към исковата молба, в това число и съдебно- счетоводни експертизи. По делото действително не било установено, че сума в размер на 76 426.60 лв., представляваща претендираните като предоставени в заем от ответника И. суми на трети лица, за предоставянето на която не са установени законни източници на средства, е налична в края на проверявания период.

Това обстоятелство обаче не било основание за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Съдът нарушил материалния закон и при отхвърляне на паричните искове: от З. И. - сумата в размер на 6 500 лв., представляваща възстановена сума от участие в търг по банкова сметка с IBAN BG98STSA9300********, в „Банка ДСК" ЕАД; сумата в размер на 1 500 лв. представляваща възстановена сума от участие в търг по банкова сметка с IB AN BG98STSA93000********, в „Банка ДСК" ЕАД; сумата в общ размер на 10 199,17 лв., представляваща преводи от трети лица /намалена с платените банкови такси/ по банкова сметка с IBAN

BG98STSA93000********, в „Банка ДСК" ЕАД; сумата в размер на 528,07 лв. представляваща преведени средства от трето лице, както и от Н. С. - сумата в размер на 429,85лв., представляваща превод от трето лице /намалена с платените банкови такси/ по банкова сметка IBAN BG76STSA9300********, в Банка ДСК EAT, с титуляр Н. М. С.; сумата в общ размер на 4 459,26 лв., представляваща преведени средства от трети лица; сумата в общ размер на 6 630,29 лв., представляваща преведени средства от трети лица; сумата в общ размер на 8 671,47 лв., представляваща преведени средства от трети лица. За да отхвърли тези искове съдът възприел едно от становищата, предмет на ТД № 4/2021г. на ОСГК, че преминалите през патримониума на проверяваното лице парични суми, които не са налични в края на проверявания период, не са имущество и не могат да бъдат отнети, щом липсват, тъй като представляват стойност и не може да бъдат заместени от своята парична равностойност.

По поставените за тълкуване в образуваното ТД № 4/2021г. на ОСГК на В К С въпроси Комисията счита, че съдът следвало да възприеме другата посочена в същото теза, за което излага подробни съображения във въззивната си жалба. Счита, че възприетата практика на отнемане да подлежат само налични пари води до по- тежко третиране на лицата неотчуждили незаконно придобитото имущество от тези, които са го отчуждили; до неизпълнение целта на закона; до невъзможност за 3 приложение на чл. 151 от същият и не кореспондира и с разпоредбите от вътрешното законодателство осигуряващи възможност за отнемане на съответната равностойност на липсващо или отчуждено имущество. Съдът следвало да приеме, че парите са имущество и когато те са с незаконен източник подлежат на отнемане съответно: ако са налични се постановява тяхното реално отнемане, а ако не са налични се отнемат, като се присъжда тяхната равностойност. При приемане на това становище исковете, предявени срещу въззиваемите З. А. И. и Н. М. С. за осъждането им за заплащане на парични суми, формирани от стойността на парични средства предоставени под формата на заеми на физически лица; на възстановени суми от участие в търг; парични преводи от трети лица /намалени с платените банкови такси/; парични преводи в полза на трети лица и погасителни вноски по стокови кредити, се явявали основателни и доказани.

От подробно изложените съображения, както и от съображенията, изложени в писмените бележки пред първоинстанционния съд и в исковата молба, изменена по реда на чл. 214 от ГПК, с оглед на събраните по делото доказателства по категоричен начин се установявало, че по отношение на придобитото от имущество са изпълнени изискванията на чл. 141 и чл. 151 от ЗПКОНПИ- за да бъде признато едно имущество за незаконно придобито и отнето в полза на Държавата следва да не е установен законен източник за придобиването му. Изпълнени били условията на чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, за да се направи основателно предположение, че имуществото е незаконно придобито, тъй като е установено значително несъответствие в имуществото по смисъла на пap. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ.

Неправилно съдът не приложил разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗПКОНПИ и независимо от изхода на делото не възложил изцяло разноските по делото в тежест на ответниците. В случай, че изходът на делото не е в полза на въззивника, ВТАС следвало да приложи разпоредбата на чл. 156, ал.

6 от ЗПКОНПИ, съгласно която „когато ответникът по съответния иск представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото“.

Претендирано е решението да бъде отменено в обжалваната част като неправилно, включително в частта за присъдената на Комисията държавна такса и да се уважат предявените искове за отнемане на незаконно придобито имущество против З. А. И. и Н. М. С. със законните от това последици.

Претендират се направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски и съответното юрисконсултско възнаграждение, като независимо от изхода на спора, разноските да бъдат възложени изцяло върху ответната страна на основание чл. 156, ал. 6 от ЗПКОНПИ.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от адв.

М.- пълномощник на З. А. И., ЕГН**********, Н. М. С., ЕГН********** и О.

З. А., ЕГН**********, действащ чрез своите родители и законни представители З. А. И. и Н. М. С. в частта, в която са уважени исковите претенции на Комисията, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В жалбата се излагат следните основни възражения: Съдът не обсъдил 4 възраженията на ответниците и до голяма степен игнорирал събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства. Представени били договори за заем, сключени от ответника в периода 2009г.- 2018г. , но съдът не посочил по каква причина преценил, че липсват доказателства за периода, в който са сключени, при наличие на разпитани свидетели за тези обстоятелства.

Бланкетно било уважено направеното от ищеца възражение с правно основание чл. 181 от ГПК, без да се анализират всички доказателства не само поотделно, но и в тяхната съвкупност. Установената от съда фактическа обстановка не се подкрепяла от събраните доказателства. В исковата молба се сочело, че проверката от страна на ищеца е започнала на 21.12.2018г., а в същото време периодът на проверката б и л от 21.12.2008г. до 21.12.2018г. , като не били изложени данни за проверявания период преди 2012г. - какви констатации е направил ищеца в рамките на периода от 2008 до 2012г., свързани с имущественото състояние на ответниците. Налице била непълнота в исковата молба, което ограничава ло правата на ответниците да се защитят по така отправените против тях претенции. Констатацията за имуществено несъответствие в края на проверявания период била необоснована, доколкото не се сочат доказателства за приходите на ответниците за четири годишен период. По делото не било доказано безспорно, че З. А. И. е предоставял заеми, при това с лихва, в полза на физически лица в периода 2014г.-2018г.