Определение № 719 от 21.02.2020, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№

……………….

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ДЕВЕТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА младши съдия РОСИ МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова въззивно наказателно частно дело № 647 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. НПК.

Делото е образувано по частна жалба от Т.Д.П. срещу определение от 18.10.2019 г. по наказателно частно дело (н.ч.д.) № 19009/2018 г. по описа на

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, с което е осъден да заплати на Д.М.Ш.-Ф.сумата от 3 000, 00 лв. (три хиляди) лева, представляваща сторени по НЧХД № 19009/2018 г. по описа на СГС, НО, 94 състав, разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на основание чл. 306, ал.

1, т. 4 , пр. 2 вр. чл. 190, ал. 1 НПК.

В частната жалбата се излагат оплаквания, че делото не се характеризира с правна сложност и е проведено само едно съдебно заседание, на което жалбоподателят не е присъствал. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено.

Препис от жалбата е връчен наД.М.Ш.-Ф., която не е депозирала отговор в установения от закона срок.

При служебна проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, имаща правен интерес, и е депозирана в преклузивния седемдневен срок по чл. 342, ал. 1 НПК (обжалваното определение е постановено в закрито съдебно заседание на 18.10.2019 г., Т.П. е уведомен за същото на 28.01.2020 г., жалбата е входирана в деловодството на СРС на 31.01.2020 г.).

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Софийски градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените в жалбата съображения, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд по НЧХД № 19009/2018 г. е образувано по тъжба на Т.Д.П. противД.М.Ш.-Ф.с твърдение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с чл. 148, ал. 1, т.

1 и т. 4 вр. с чл. 147, ал. 1 НК. С определение, влязло в сила на 26.07.2019 г., постановено в о. с. з. на 10.07.2019 г., съдът е прекратил наказателното производство на основание чл. 289, ал. 1 от НПК вр. с чл.. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.

В съдебното производство подсъдиата е била представлявана от адв. Б..

От приложените по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно се установява, чеД.М.Ш.-Ф.е упълномощила адв. Д. М. и адв. Е. Б. да я представляват в наказателното производство по ВЧХД № 19009/2018 г. по описа на СРС, както и че е договорено възнаграждение в размер на сумата от 3 000,00 лв., по отношение на което в договора за правна защита и съдействие се съдържа удостоверяване, че е заплатено в брой. С оглед изложеното първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че е доказано действителното заплащане на разноските и техният рамер.

Въз основа на горепосочената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.

С оглед изложеното настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки тъжителят да бъде осъден да заплати сторените от подсъдимата разноски.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че делото не се характеризира с правна сложност и е проведено само едно съдебно заседание, на което жалбоподателят не е присъствал, тъй като в НПК не е предвидена възможност за намаляване на размера на присъдените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Въз основа на изложените по-горе аргументи и съображения, въззивната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран Софийски градски съд, Наказателно отделение, шести въззивен състав О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от

18.10.2019 г. по наказателно частно дело (н.ч.д.) № 19009/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, с което е осъден да заплати наД.М.Ш.-Ф.сумата от 3 000, 00 лв. (три хиляди) лева, представляваща сторени по НЧХД № 19009/2018 г. по описа на СГС, НО, 94 състав, разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар на основание чл. 306, ал. 1, т. 4 , пр. 2 вр. чл.

190, ал. 1 НПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.