Определение № 2292 от 19.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 948/2025
- Вид
- Определение № 2292
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Диана Колева Стоянова, Елина Пламенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 и т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.277 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2292 гр. Варна, 19.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария К. Терзийска
Членове:
Диана К. С.а
Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Диана К. С.а Въззивно частно гражданско дело № 20253100500948 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №15942/19.02.2025г. от „Гидран“ ЕООД, ЕИК 201293921, със седалище и адрес на управление с.
Крумово, общ. Аксаково, обл. Варна срещу разпореждане
№5059/04.02.2025г., постановено по ч.гр. дело №20243120100696/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, в която са дадени указания на заявителя „Гидран“ ЕООД да предяви иск по чл.415 от ГПК, поради счетено за редовно подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника „Амбрелла Комп“ ЕООД срещу постановената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №343/21.01.2025г.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Възражението не е породило правно действие, тъй като е подадено от лице без представителна власт. Оспорва се факта да е удостоверяван подпис от нотариус на Руската федерация на управителен орган на длъжника Е. В. К. в пълномощно, приложено към заявлението. Отделно от горното се оспорва пълномощното да е подписано от Е. В. К.
Във връзка с установяване на неавтентичността на подписа е направено искане за откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК и да бъдат събрани доказателства /заключение по частна експертиза и съдебна такава/ за установяване на това твърдение.
1
Направено е искане за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане по реда на чл.277 от ГПК.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени разпореждането, в посочената част.
По делото е постъпил отговор от кредитора „Амбрелла Комп“ ЕООД , в който оспорва подадената жалба и моли за отхвърляне на подадената частна жалба. Считат се съображенията за неоснователни. Записът на заповед не е подписан от управителя на соченото като длъжник дружество. Следва заповедта за изпълнение да бъде обезсилена, заедно с изпълнителния лист и производството прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частна жалба вх. №15942/19.02.2025г. е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт, но е процесуално недопустима.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено заявление по чл.417 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №343/21.01.2025г., с която е разпоредено „Амбрелла Комп“ ЕООД да заплати на „Гидран“ ЕООД сумата от 51129.19 евро, част от главница по запис на заповед, цялата в размер от 204000евро с издател „БЕЕК“ ЕООД и джиросан на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане и сумата от 7000.00лв., разноски по заповедното производство.
Срещу издадената заповед е подадено възражение от длъжника чрез процесуален представител, легитимиран с пълномощно към него.
С разпореждане №5059/04.02.2025г. съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането по реда на чл.422, вр.чл.415 от ГПК и е констатирал спирането на принудителното изпълнение в диспозитива на съдебния акт по силата на закона – чл.420, ал.1 от ГПК.
Това разпореждане на съда не подлежи на обжалване. То не е 2 преграждащо за по – нататъшното развитие на делото. С него не се слага край на съдебното производство, а се дават указания за продължаване на следващия етап на същото, т.е в прерастването му в исково, ако бъде предявен иск в законния срок. Не е предвидено в ГПК, това разпореждане да подлежи на обжалване. Т.е оспорваният съдебен акт не попада в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК – т.5 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
Доводите за нередовност на извършеното процесуално действие по подаване на възражение по чл.414 от ГПК, поради липса на представителна власт не могат да бъдат разглеждани в производство по обжалване на необжалваемия акт. В тази връзка неотносимо е събирането на исканите доказателства.
По същите съображения не следва да бъдат разглеждани искания за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, направени от длъжника, поради неавтентичност на записа на заповед. Отделно от това по тях съдът ще се произнесе в исковото производство, ако заповедното прерасне в такова.
В случай, че бъде предявен иск, исковият съд ще бъде в абсолютната си компетентност да се произнесе по всички въпроси за допустимостта на производството и ако е необходимо да предприеме действия по даване на указания по реда на чл.101 от ГПК досежно представителната власт за продаване на възражение.
По искането за спиране - редът по чл.277 от ГПК не е приложим към настоящия акт, доводи за което съдът изложи по - горе.
Горните изводи обуславят постановяване на акт за прекратяване на производството.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
П Р Е К Р А Т Я В А производството по възз.
№20253100500948 по описа на Варненски окръжен съд. частно гр. дело
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаването му от страните пред Апелативен съд Варна.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4