Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4233 от 30.11.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2604/2021
Вид
Определение № 4233
Подписан
30.11.2021
Състав
Светла Величкова Пенева, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4233 гр. Варна, 26.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100502604 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба вх. № 296854/25.08.2021 г., от Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, чрез процесуален представител юрисконсулт Мартин Борисов, срещу Решение № 262449/09.08.2021 г., постановено по гр. д.

№ 15735/2020 г. по описа на РС - Варна, XLIII състав, в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на К. ХР. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, у..., сумата от 5500,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпил на дата 01.07.2020 г. инцидент, при който ищцата паднала вследствие стъпване в неравност на тротоарна настилка пред жилищна сграда с адрес: гр.

Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 2, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят Община Варна счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие с процесуалните правила и необосновано. Изтъква, че в хода на първоинстанционното дело не е установено наличието на съществени неравности, дупки, пукнатини на процесния участък от пътя към датата на инцидента, които да са били в отклонение от нормативните изисквания за поддържане на тротоарното платно в състояние, годно за безопасно придвижване на пешеходци. Поддържа, че наличието на счупени и/или липсващи плочки представлява обичайна повреда на тротоарната настилка, която следва да бъде поправена от натоварените с това служители на Община Варна, но не може да бъде квалифицирана като състояние, опасно за движението на пешеходците, когато се ограничава само до подобни повреди в ограничени участъци, които да налагат ремонт в спешен порядък или ограничаването на пешеходци в този участък.

Счита, че първоинстанционният съд не е посочил нито една конкретна правна норма, нарушена от служители на ответника, нито е обосновал конкретни факти, доказващи необходимост от извършване на текущ ремонт или на действия по поддържане на тротоарното платно, които не са били осъществени от служителите. Счита, че не е доказана причинно-следствената връзка между противоправното деяние на Община Варна и всички настъпили вреди за ищцата. Сочи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са 1 противоречиви и пристрастни. Оспорва твърдението, че към момента на проведеното съдебно заседание ищцата не е можела да ползва дясната си ръка както преди инцидента, доколкото от заключението на вещото лице по допусната съдебно- медицинска експертиза се установява, че ръката е възстановена, а движението и сетивността на увредения пръст са в границите на нормата. Отделно сочи, че по делото липсват доказателства за извършени разходи във връзка с проведено лечение, както и медицинска документация за извършени процедури.

Оспорва присъдения размер на обезщетението, като счита същия за прекомерно завишен и несъобразен с чл. 52 от ЗЗД.

Настоява за отмяна на решението в обжалваната част. Евентуално иска намаляване на размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

В законоустановения срок К. ХР. Б., чрез адв. В.З., е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата. Излага становище за правилността на първоинстанционното решение в осъдителната му част. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа на извода на съда. Настоява за потвърждаване на атакувания съдебен акт в обажалваната част и присъждане на разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.

Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена въззивна жалба № 296854/25.08.2021 г., от Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, с адрес: гр. Варна, бул. "Осми Приморски полк" № 43, чрез процесуален представител юрисконсулт Мартин Борисов, срещу Решение № 262449/09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 15735/2020 г. по описа на РС -Варна, XLIII състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 2604/2021 г. на ОС – Варна, за 24.01.2022 г. от 13:30 ч ., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивната страна бъде връчен и препис от отговора на въззивната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3