Решение № 267 от 17.10.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. См., 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – См., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско дело № 20225400500241 по описа за 2022 година

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по чл.269 във вр. с чл.124 ал.1 ГПК.

См.ският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба вх.№2888/9.06.2022година от „М.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г. С. Р.“, № 147, ет .5, ап.

14, представлявано от В. С. - изпълнителен директор, депозирана чрез пълномощника юрисконсулт Д. Г. - З. срещу Решение № 125 от 23.05.2022 г. по гр. дело № 1282/2021 г., по описа на Районен съд - гр. См., с което е признато за установено по отношение на „М.“ АД, че А. В. К., ЕГН **********, адрес гр.См., ул.“Д.“ 23 , не дължи на сумата от 10 209.02 лева, - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските по изпълнителното дело в размер на 1 550,83 лв. по изпълнителен лист от 12.05.2010 год. издаден по ч. гр. дело № 517/2010 год. по описа на Районен съд – См., поради погасяване по давност.

С въззивната жалба се атакува постановеното решение изцяло. Поддържа се оплакване за неправилност, поради необоснованост. Направено е оплакване, че в хода на първоинстанционното производство, неколкократно се доказва, че погасителната давност за вземането на взискателя е многократно прекъсвана и съдът неправилно е извел като заключение, че за периода от 2012 г. до 2021 г. по образуваното срещу длъжника А. К. изпълнително дело не са били извършвани валидни изпълнителни действия. На първо място се твърди, че след налагане на запор върху банкова сметка на длъжника на 16.03.2012 г., 1 постъпват няколко удръжки от същия, последната от които на 30.08.2012 г. След преустановяване на удръжките, от страна на длъжника А. К. се извършват доброволни плащания по сметка на ЧСИ Н. М. за периода от месец септември 2012 г. до 26.08.2014 г.

Включително, които доброволни плащания прекъсват давността за вземането, доколкото в този период за взискателя не съществува правен интерес да търси изпълнение посредством принуда, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебни практика, обективирана в Решение № 18 от 19.01.2017 г. по в.гр.д. № 536/2016 г. Окръжен съд Сливен, Решение № 1312 от 01.05.2018 Г. по в.гр.д. № 3527/2017 г. на Апелативен съд - С.; Решение № 139 от 25.11.2016 Г. по гр.д. № 411/2016 г. по описа на Апелативен съд - Бургас. На следващо място е направено оплакване, че след преустановяване на доброволните плащания, взискателя в период по- кратък от две години е сезирал съдебния изпълнител с молби, с искане извършването на съответни имуществени справки и при установяване на имущество, налагане на запор. Твърди още, че при хронологично проследяване на постъпилите пред ЧСИ Н. М. молби с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, нито петгодишната давност за вземането е изтекла, нито изпълнителното дело се е перемирало поради бездействие на взискателя. Твърди също,че е достатъчно действието да е било предприето, било то поискано от взискателя или инициирано от съдебния изпълнител, за да се прекъсне давността, позовавайки се на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, какъвто е насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Относно приетото от ВКС за нередовна молбата за изпълнение, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и която подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал.

3 вр.чл. 129 ГПК, като с върнатата искова молба не е прекъсната давността. Поддържа също така, че от така формулираното последно изречение, по аргумент на противното, тълкувателното решение безспорно приема, че молба от взискателя с посочен изпълнителен способ прекъсва давността, като се сочи съдебна практика, обективирана в Определение № 500 от 06.11.2019 г. по т. д. № 519/2019 г. на ВКС, Определение № 292 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 559/2019 г., І г. о. на ВКС, Определение № 402 от 08.05.2019 г. по гр. д. № 1368/2019 г., ІV г. о. на ВКС. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното Решение № 125 от 23.05.2022 г. по гр. дело № 1282/2021 г., по описа на Районен съд - гр. См. като неправилно,поради неговата необоснованост и постанови по съществото на спора, с което отхвърли предявеният от А. В. К., ЕГН **********, с адрес: град См., улица Д. № 23 иск срещу „М.“ АД, ЕИК *********, с който се иска да бъде признато за установено, че същият не дължи на дружеството сумата от 10 209.02 лева- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.05.2010 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноските в изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ Н. М. под номер 2588/2010 г. Претендира направените разноски в настоящото производство в размер 2 на 204.18 лева (двеста и осем лева и осемнадесет стотинки)- държавна такса и 300 лева (триста лева)- юрисконсултско възнаграждение, както и сторените пред първа инстанция разноски в размер на 300 лева (триста лева)- юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание редовно и своевременно призован жалбоподателят „М.“ АД не изпраща представител. В депозираното писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Б. Ст. се поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззиваемият А. В. К. редовно и своевременно призован не се явява и се представлява от пълномощника си адв.Ан. К. - П., която поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и предлага да ес оптвърди атакуваното решение.

В писмения отговор А. К., чрез пълномощника си адв.Евг. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че при разрешаването на спора районният правилно е приложил и материалния закон. Изложил е подробни, обширни и много добре обосновани и мотивирани аргументи, които са го довели до законосъобразни правни изводи за основателността на исковата претенция, позовавайки се на осносими и приложими правни норми уреждащи процесната материя.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след като взе в предвид оплакванията във въззивната жалба,становището в писмения отговор на въззиваемия, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази следното:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Атакуваното решение е правилно постановено и следва да бъде потвърдено.

Законосъобразен и обоснован е направения извод за основателност на предявен от А. К. срещу М. АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр.с чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на сума като погасена по давност, за която е издаден изпълнителен лист на 14.05.2010г. по ч.гр.д.№ 517/2010 г. по описа на См.ския районен съд , въз основа на който е образувано изпълнително дело №2588 по описа на ЧСИ Н. М.,рег.

№841 с район на действие Софийски градски съд срещу солидарните длъжници А. В. К. и Хр. В. К., на което основание съдът дължи произнасяне.

Съгласно чл. 125, ал. 1 ЗЗД прекъсването и спирането на давността срещу един 3 солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, което означава, че преценката относно осъществяването на факти, довели до прекъсване/спиране на давността в настоящия случай следва да се направи единствено спрямо длъжника-ищец А. К..

Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита - установяване недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава установяване, че същото е погасено по давност, т.е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение, а не че вземането не съществува.

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

В случая с оглед диспозитивното начало, съдът е обвързан от пределите на предявения иск, който като такъв по чл. 439 ГПК обхваща единствено нововъзникнали факти, т.е. следва да се прецени дали от датата на последното валидно изпълнително действие са изминали пет години, в които вследствие бездействие на ответника, вземането по изпълнителния лист е погасено по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД общата погасителна давност е пет годишна. Няма съмнение, че с кратката тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетение за забава – чл.111, б. б).

В разглеждания случай ищецът основава отрицателните си установителни искове на погасителна давност, текла от последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело № 2588/2010година, като претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение, включително извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземането погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

От приложеното изпълнително дело е видно, че ЧСИ е правил искания за справки 4 относно имущественото състояние на длъжника - до Община См. -Дирекция „Местни данъци и такси“, КАТ, Служба по вписванията, НАП, Централен депозитар, всички банки на 27.08.2010година и други.

С Разпореждане от 21.12.2010г. на ЧСИ (л.190)по изпълнителното дело е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника А. К. , като е приложено запорно съобщение изх.№111408/21.12.2010г. до ОД на МВР- См. , отдел Пътна полиция.

С Постановление от 17.11.2011г. (л.239) като взискател по изпълнителното дело е конституирано дружеството М. АД срещу длъжника А. В. К., предвид сключения договор за цесия от 23.06.2011г. (л.221) между АЛФАБАНКА- КЛОН БЪЛГАРИЯ и М. АД.

С Разпореждане от 16.03.2012г. на ЧСИ Н. М.(л.251) са наложени запори върху всички левови и валутни банкови сметки, открити от длъжника А. В. К. в посочените 17 банки, като са приложени запорни съобщения от 23.03.2012г.