Протокол № 2018 от 14.11.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 2018 гр. Сливен, 14.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГергА. Огн. Симеонова при участието на секретаря Василка Д. Къчева

Сложи за разглеждане докладваното от ГергА. Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20252230201216 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Съдът открива с.з. по АНД № 1216/2025 по описа на СлРС.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. А. С. от АКСливен, надлежно упълномощена от по-рано.

Въззиваемата стрА. - Началник група в ОДМВР-Сливен, сектор „ПП“ Сливен, редовно призовА., не се представлява в с.з.

Свидетелят С., редовно призован, се явява лично.

РП – Сливен, надлежно уведомена, не се представлява.

АДВ. С.: Моля да дадете ход на делото.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Присъединявам се към адвоката си.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Същото е във фазата на съдебното дирене.

АДВ. С.: Водим двамата свидетели, които са пътували в автомобила, управляван от жалбоподателя.

1

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:

С. Г. С. - 50 г., български гражданин, неосъждан, с висше образование, без родство с жалбоподателя.

Г.С.И. - 51 г., български гражданин, неосъждан, с начално образование, без родство с жалбоподателя.

В.В.Ч. - 27 г., българска гражданка, начално образование, неосъждА., съпруга на жалбоподателя.

Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност, която носят на осн. чл. 290 от НК.

Съдът отстрани свидетелите Г.И. и В.Ч. от залата.

СВИДЕТЕЛЯТ ПО СЪСТАВЯНЕ НА АКТА: Предупреден съм за наказателната отговорност. Обещавам да говоря истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Не помня точната дата, при управление на автомобил и излизане от с. Самуилово, посока гр. Сливен, все още в селото, пред мен се движеше сиво БМВ, лек автомобил. Автомобилът намали скоростта и аз предприех маневра изпреварване от лявата му стрА., като имах съмнение, притеснявах се, че той също ще предприеме маневра без да има причина и без подаване на светлинен сигнал за предприемане на маневра. Аз отместих крак от газта, същия беше върху спирачката, когато предприех маневрата за изпреварване и в момента на изпреварване на маневрата, другия автомобил също предприе маневра завой наляво, с което щеше да ми пресече пътя. Вследствие на случилото се ме изхвърли от пътя - аз завих силно в ляво и излязох от пътното платно. Слязох от автомобила, отидох при водача, който е в залата и го попитах „защо не подаваш мигач когато завиваш наляво?“.

Реакцията му изразяваше пълна липса на самокритичност и съобразяване с установените правила и норми, като думите му бяха „ти защо изпреварваш в градско?“. Обясних му, че има прекъсната линия и изпреварването е разрешено, но последва същата реакция със същите думи. Тогава му поисках документите, той ме попита „ти полицай ли си?“, аз му показах служебна карта, обясних кой съм, представих се, като реакцията на водача беше да си запали автомобила, махна с ръка, каза нещо от рода на гледай си работата, направи си левия завой, влезе в бензиностанцията, където слезе една жена, 2 след което излезе от изхода на бензиностанцията, направи обратен завой и продължи посока север - гр. Сливен. Аз се обадих на служебния телефон в дежурна оперативна част на МВР и поисках съдействие въпросният автомобил да бъде спрян, като цитирах вида, марката и рег. номер на автомобила, за да бъде извършена проверка на водача. Същият автомобил бе спрян. Аз през цялото време пътувах след него от с. Самуилово до гр. Сливен до Топлфикация-Сливен, където беше спрян. Тогава бе извършена проверка на водача от колегите от пътна полиция. При проверката той заяви, че такива служебни карти може да има всеки и е детска играчка и трябвало да бъда с униформа, за да имам право да му поискам документите. Бе му съставен АУАН от колегата, за което аз стА.х свидетел. По спомен колегите установиха техническа неизправност в превозното средство. Аз бях с личен автомобил „Мазда“. Желая да добавя, че имам видеорегистратор, на който самият инцидент е записан, при необходимост мога да представя записа. По това време бях на работа, изпълнявах служебните си задължения. Имаше сигнал за изчезнало дете в кв. Речица, затова и след като бе намерено детето, при прибиране се отзоваха толкова полицейски автомобили на място, защото бяха в самия район. Първо го попитах защо не подава мигач когато предприема маневра и след това му поисках лична карта и свидетелството за управление.

Реакцията му на пълна липса на самокритичност и незачитане на установените правила и норми, ме накараха да му поискам документите, защото това е типично поведение на хората от криминалния контингент. Аз съм свидетел по съставянето на акта. Нарушението описано в акта – чл.103 ЗДвП се отнася за осуетяване на проверката, която извърших аз, а не колегите когато го спряха в гр. Сливен до ТЕЦ - Сливен. Работя като старши разсл. полицай в ОД на МВР - Сливен. Легитимирах се със служебна карта и значка /показва в съдебно заседание, от което е видно, че служебната карта и значката се намират непосредствено една до друга при отваряне на калъфа за документи служебен/. Представих се. Другите пътници не разговаряха с мен. На предна дясна седалка имаше един мъж, по-възрастен според мен, на задната седалка седеше една жена, която слезе на бензиностанцията. Когато беше спрян до Топлофикация-Сливен, съдейства изцяло на проверката.

АДВ. С.: Нямам въпроси. Съгласна съм да се освободи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси. Съгласен съм да се освободи.

Не желая да бъде гледан записа от видеорегистратора, който свидетеля каза, че притежава.

3

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел.

В залата влиза свидетелят Г.И..

ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Пътувахме от Глуфишево за Самуилово, да оставим В. в Самуилово и да продължим за Сливен. Подава си мигача С., то се чува, аз се возех отпред до шофьора и тази кола ни пресича пътя от лявата стрА., слиза и започва да се кара с шофьора, имаше словесно спречкване. Ние влязохме в бензиностанцията да оставим В., той идва, показва си значката и я прибира.

Когато влязохме в бензиностанцията, там си показа значката бързо и я прибра и каза „ще видите какво ще стане сега“. Оставихме В. и тръгнахме за Сливен.

Спряха ни до ТЕЦ-а, свалиха ни от колата и му съставиха акт. Докато се возех то се вижда на страничното огледало, че има автомобил зад нас, бял беше, не знам марката. Автомобилът, който го изпреварваше спря от страни. Малко остА. да ни удари, но С. веднага реагира и спря колата. Другият водач, който си показа значката, беше цивилен, нямаше никакви отличителни белези, че е полицай. Той идва и казва „дай си документите“. С. му каза „какъв си ти да ми искаш документите, да не си полицай?“, тогава си показа значката. Това се случва на бензиностанцията. Като оставихме В. и тръгнахме към Сливен, другият водач тръгна след нас. Той дойде, приказва с тях и си тръгна след около половин час. Нас ни държаха поне два часа на тази проверка. Другият водач не си каза името, слиза от колата и започва да се кара със С..

АДВ. С.: Нямам въпроси. Съгласна съм да се освободи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси. Съгласен съм да се освободи.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел.

В залата влиза свидетелката В.Ч..

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 от НК, обещава да говори истината.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ правото на св. Ч.а на осн. чл. 119 от НПК да откаже да дава показания.

4

Свид. Ч.А: Ще дам показания.

РАЗПИТА. КАЗА: Ние тръгнахме за с. Самуилово да ме закарат до бензиностанцията и точно преди бензиностанцията мъжът ми натисна рязко спирачките и му каза на този човек, че няма право да изпреварва. Той му каза, че има, имаше словесен спор между двамата, поиска на С. документите. Той не каза че е полицай, показа си значката, аз бях в колата. Преди да отидем до бензиностанцията му поиска документите. Беше цивилен, нямаше униформа.

Аз не съм видяла, че зад нас се движи друг автомобил, аз бях на задната седалка. Мъжа ми спира, той продължава засилено и се отбива и спря пред автомобила. Не носеше някакви отличителни белези. Като дойде до колата не каза, че е полицай. Той си показа значката много набързо и С. му каза „то и сина ми има такава значка“. На пътя се разправяха. Аз излязох от колата, а другият водач му снима номерата на С. и му се закани „ще видиш какво ще стане сега“. Това става пред портала на бензиностанцията. Не каза как се казва този човек, не каза къде работи. Те бяха и двамата ядосани, показа набързо значката и я прибра.

АДВ. С.: Нямам въпроси. Съгласна съм да се освободи.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам въпроси. Съгласен съм да се освободи.

Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата разпитания свидетел.

Съдът запита страните имате ли други доказателствени искания АДВ. С.: Нямаме други доказателствени искания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Съгласен съм с адвоката си.

По доказателствата и на основание чл. 283 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА всички писмени доказателства към делото.

АДВ. С.: Нямам възражения по тях и няма да соча други доказателства.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Нямам възражения по тях и няма да соча други доказателства.

След като изслуша изявленията на страните, съдът счита делото за 5 изяснено от фактическа стрА., поради което

О П Р Е Д Е Л И: