Решение № 101 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300501938 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби от Н. Г. Д. и от Н. С. М. против Решение № 260010/27.03.2023г., пост. по гр.д.№1918/2020, АсРС, с което е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Н. Г. Д. против Н. С. М., М. Н. Н. и Н. Х. Н. за признаване на установено, че не са съсобственици на поземлен имот ***.233 по КККР на с. ***, адрес на поземления имот: с. ***, ***, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел: ***-*** и ******, съседи: ***.381, ***.234, ***.232, ***.367; е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Н.

С. М. против М. Н. Н., Н. Х. Н. и Н. Г. Д., за разпределение на реалното ползване на недвижим имот, представляващ поземлен имот ***.233 по КККР на с. ***, адрес на поземления имот: с. ***, ***, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел: ***-*** и ******, съседи: ***.381, ***.234, ***.232, ***.367; ПРИЗНАТО E за недоказано оспорването на истинността на договор за покупко-продажба от ***г.

Жалбоподателят ищец Н. М. е останала недоволна от тази част на решението, с 1 която е отхвърлен иска й за разпределение на ползването и е признато за недоказано оспорването на истинността на договора за покупко-продажба. По отношение на отхвърления иск поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Поддържа, че грешката в КК относно записването на двата имота като един, с един и същи номер, не може да даде отражение на иска за разпределение на ползването на съсобствената част. Счита, че при наличие на доказани права на собственост на страните в частта от имота, то съдът е длъжен да постанови разпределение на ползването, съобразно тези права.

По отношение на решението в частта, в която е признато за недоказано оспорването на истинността на договора за покупко-продажба от ***г. счита решението за недопустимо. Счита, че процесният договор е частен документ, който няма материална доказателствена сила. Доколкото представянето му е във връзка с предявения инцидентен установителен иск, то становището на съда във връзка с оспорването на това доказателство е следвало да намери отражение единствено в мотивите, като се формира диспозитив само по отношение на самия иск, а не и по отношение на истинността на документа. В този смисъл счита, че съдът се е произнесъл по непредявен иск.

Моли съда да отмени решението в частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн. чл.32, ал.2 от ЗС и да обезсили решението в частта, в която се произнася по истинността на писменото доказателство, като постанови ново решение , с което разпредели ползването на съсобствения имот.

Въззиваемата страна Н. Г. Д. е подал отговор на тази жалба, в който същата се оспорва и се поддържа правилност и законосъобразност на решението в тази обжалвана част. Заявява, че макар и да не е съгласен с мотивите на съда, на основание на които отхвърля иска по чл.32, ал.2 от ЗС, то крайният резултат е правилен, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено. Поддържа становището си, че искът за разпределение на ползването е неоснователен, поради липсата на съсобсвеност между страните. Счита и че правилно съдът е постановил, че е неоснователно оспорването на истинността на представения документ – писмен договор за продажба. В този смисъл счита тази въззивна жалба за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Жалбоподателят ответник Н. Г. Д. е останал недоволен от решението в частта, в която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск за собственост.

Счита, че в тази част постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Излага подробно становището си относно възникване на собствеността върху имота, наследствените правоотношения, транслативните сделки и установеното давностно владение от праводателите му. Счита, че по силата на наследствнено правоприемство, предварителен договор за покупко-продажба от ***г. и установеното давностно 2 владение от родителите му, е придобил собствеността на целия имот. Подробно обсъжда събраните гласни доказателства, като счита, че съдът следва да даде вяра на водените от него свидетели, т.к. показанията им са последователни и взаимосвързани, а в показанията на водените от ответната страна свидетели са налице противоречия както вътрешни такива, така и помежду им. Отделно от това счита, че част от свидетелите не говорят на процесния имот, а за съвсем различен, т.к дават като ориентир стопанския двор, който обаче се намира в противоположния край на селото.

Отделно от това счита, че тези показания противоречат на събраните писмени доказателства по делото – квитанции за заплатени данъци. Моли съда да отмени решението в тази обжалвана част и да постанови ново такова, с което уважи предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. М. е подала отговор, в който оспорва тази въззивна жалба. Поддържа, че изложените от съда мотиви са правилни и законосъобразни и ги споделя, както и че поддържа изложеното в писмената защита пред първата инстанция. Счита, че ищецът по този иск не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че тя не е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот. Счита, че оспорването на нотариалния акт от ***г., с който се легитимира като собственик е неуспешно.

Поддържа, че жалбоподателят превратно интерпретира доказателствата по делото в своя полза, като всъщност не се установява твърдението му за придобиване по давност на имота. Моли съда при преценка на гласните доказателства да има предвид и ги съпоставя с писмените такива по делото, както и в тяхната взаимовръзка. Повтаря тезата си, че наследодателите на двете страни са станали собственици най-рано към датата на двата констативни нотариални акта – ***г. и ***г. Прави анализ на писмените доказателства, съставляващи изходяща от общината кореспонденция и записвания, като счита, че в тях липсват данни към някой момент жалбоподателя или праводателите му да са заявявали изключителни права на собственост. В обобщение счита, че жалоподателят не доказва да е станал собственик на целия имот на основание давностно владение и наследяване. Счита обжалваната част на решението за правилна и моли за потвърждаването й.

Останалите въззиваеми страни М. Н. Н. и Н. Х. Н. не са подали отговор и на двете въззивни жалби.

По делото е постъпила и частна жалба от Н. С. М. против Определение № 260021/04.05.2023г., пост. по същото дело, с което е отхвърлена молбата й за изменение на Решение № 260010/ 27.03.2023г. в частта му относно разноските, като й се присъдят такива по отхвърления насрещен иск в размер на общо 1400лв. Счита, че аргументите на съда, че не може да се разграничи кои разноски по отношение на кой иск са извършени / главния или инцидентния/ са несъстоятелни, доколкото двата иска имат съвсем различен предмет. Моли съда да отмени обжалваното определение и да 3 присъди претендираните разноски.

Ответната страна Н. Г. Д. е подал отговор, в който оспорва същата. Поддържа становището си, изложено пред първата инстанция, че сторените по делото разноски не могат да бъдат разграничени, доколкото има два предявени иска. По отношение на разноските за СГЕ счита, че същите следва да бъдат понесени от жалбоподателката, доколкото именно върху нея е била тежестта да докаже направеното от самата нея оспорване. Същото е било неуспешно, поради което и разноските в това производство следва да понесе сама. Моли за отхвърляне на частната жалба.

Ответните страни М. Н. Н. и Н. Х. Н. не са подали отговор.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица – страни, останали недоволни от различни части на атакуваното съдебно решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, произнесъл се е в законен състав и по предявените искове.

Съдът е бил сезиран с иск за разпределение реалното ползване на ПИ с идентификатор ***.233, в частта в която попада имота по предходния план, съставляващ УПИ ***-***, кв.*** по плана на с. ***, общ. ***, с площ от 630кв.м., незастроен, който по актуалната КК и КР на с. ***. Твърди се, че страните са съсобственици на посоченото УПИ, като имотът по КККР е образуван от процесното УПИ и съседното - УПИ ***-***, от кв.***по плана на селото, по отношение на което не се претендират собственически права. Като основание за исковата претенция ищцата е посочила, че е съсобственик по наследство и давностно владение с ответниците, за което право на собственост им е издаден и нотариален акт по обстоятелствена проверка. Претендира, че притежава 1/2ид.ч. от процесния имот, а ответниците – по ¼ от него, като за М. и Н. Н. – в общ дял, съставляващ СИО.

Правната квалификация на всеки иск се извежда от твърденията наведени в исковата молба и от формирания петитум в същата, като в настоящият случай предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, съгласно който съдът може да разреши спора за ползването на обща съсобствена вещ при невъзможност да се формира мнозинство или при настъпване на нови обстоятелства, при които решението 4 на мнозинството не отговаря на правата на съсобствениците.

Предявен е и насрещен иск от В. Д. / починала в хода на процеса и заместена от наследника си Н. Д./ и от Н. Д. против останалите страни в производството за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. М., М. Н. и Н. Н. не са собственици на имот с идентификатор ***.233 по КККР на с. *** с адм. адрес с. ***, *** с площ от 1210кв.м.

Предявеният насрещен иск представлява отрицателен установителен иск за собственост, като разрешаването му е преюдициално на иска за разпределение на ползването, доколкото, за да се постанови разпределение, е необходимо предварително да се установят правата на страните в съсобствеността. Ето защо първо следва да бъде разгледан този иск и едва ако той бъде отхвърлен като не бъдат отречени собственическите права на ответниците по него, то следва да се пристъпи към разпределение на ползването на имота.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е подходил по описания начин, като първо е разгредал отрицателния установителен иск за собственост. За да го отхвърли е приел, че се установява ответниците да са придобивали право на собственост върху имота в разултат на наследсвено правоприемство и давностно владение, респ. че наследодателят на ищеца не е придобил изключителна собственост върху него чрез транслативна сделка, наследяване и давностно владение. Приел е, че страните са съсобственици по наследство и давностно владение и е отхвърлил иска.

По иска с чл.осн. чл.124 от ГПК съдът намира следното :

Ищецът по този иск Н. Д. твърди, че ответниците Н. С. М., М. Н. Н. и Н. Х. Н. не са собствници на ПИ ***.233. Сам навежда твърдения, че имот, съставляващ УПИ ***-***по регулационния план, който участва в процесния ПИ е бил обект на покупкопродажба между С.М. и Н. М. /дядо на Н. Д./ като помежду им е сключен предварителен договор за това, след който е установено давностно владение, което е продължило от баща му Г. Д. и е владян единствено от него и съпругата му, а след смъртта им от самия ищец. В исковата молба са изложени пространни твърдения относно предварителния договор на покупко-продажба и давностното владение, упражнявано първо от праводателя Н. М. и съпругата му Н., а в последствие от прекия наследодател на Н. Д. – Г. Д.. Оспорва и материалната доказателствена сила на НА №***, т.***, д.№***/***г. на нотариус при АсРС, с който Г. Д., М. Н., Н. М. и Л. М. са признати за собственици по наследство и давностно владение на УПИ ***-***, кв.***по плана на с. ***. При тези фактически твърдения предявява отрицателен установителен иск за собственост.