Решение № 638 от 21.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20245300500301 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,ЕИК-***чрез процесуалния представител юрск.П.П. против решение № 5195/20.12.23г.,постановено по гр.д.№ 9961/23г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявения от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,ЕИК-***против А. И. К. ,ЕГН-**********,***иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 306,81лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление,находящ се в ***,за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2022г., както и сумата от 36,84лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2021г. до 10.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.05.2023г., до пълното й изплащане.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението и се иска неговата отмяна изцяло ,като се постанови друго,с което да се уважат исковите претенции.Ангажират се доказателства.Претендират се разноски за инстанциите.

Въззиваемият А. И. К.,ЕГН-**********,*** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира разноски.

1

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.

При разглеждането на въззивната жалба по същество въззивната инстанция приема за установено следното:

Жалбоподателят е бил ищец в производството пред първоинстанционния съд,сезиран от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД с положителен установителен иск да се установи в отношенията му с ответника К.,че сумите по заповед за изпълнение,издадена по ч.гр.д. № 6618/2023г.на ПдРС,са дължими.Приложено е посоченото дело,с което се установява наличието на правен интерес от водене на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД против А. И. К..

Твърденията в исковата молба са,че ищцовото дружество е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл.43,ал.2 от ЗЕ за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот,топлинна енергия,а „Бруната" ООД като топлинен счетоводител е разпределил за имота на ответника ТЕ за периода 01.10.2021г. до 31.10.2022г.Поради неплащане на топлоенергията от страна на ответника,за събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6618/2023г.на ПРС ,издадена е заповед по чл.410 от ГПК,срещу която е постъпило възражение в срок,което е наложило предявяването на иска по чл.422 от ГПК.

Ответникът е оспорил иска,като е отрекъл съществуването на облигационни отношения между страните.Твърди,че топлоснабдения имот има други ползватели.Посочва, че доставяната услуга „сградна инсталация“ е по неравноправна клауза по договор за потребление.Няма искане от страна на ответника за доставката и цената не се дължи.В имота не се живее и не се ползват уреди за отопление.Поддържа,че е приложена неправилна методика за определяне на задълженията и неправилно отчитане на потреблението.

По делото са представени Декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 1998г.и препис извлечение от сметка.От декларацията е видно,че ответника е посочил пред данъчна администрация, че е собственик на процесния недвижим имот, в резултат на правна сделкадарение от 1985г.,за което е съставен нотариален акт ,а от препис-извлечението се установява,че за периода 01.10.2021г.- 31.10.2022г.ищец ът е определил на ответника задължение в размер от 306,38 лв.Поради неплащане на същото е начислена и лихва за забава за периода 02.12.2021г. до 10.05.2023г.в размер на 36,84лв.Други доказателства пред първата инстанция не са събирани,като съдът е отказал искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССЕ.

Въз основа на само тези събрани доказателства районният съд е стигнал до извод за неоснователност на претенциите.Приел е,че ответникът има качеството „потребител“,като 2 същият е собственик на топлоснабдения имот за исковия период,въобще не се е произнесъл по възраженията на ответника относно твърдяната неравноправност на клаузата за дължима сградна инсталация и неправилно изчисляване на топлоенергията по отменена методика и е приел за недоказана претенцията за главницата по размер,доколкото не се установявало какви видове консумация на топлоенергия е осъществена и как същата е остойностена.

Пред въззивната инстанция са допуснати по искане на жалбоподателя и след констатирано от настоящия съд процесуално нарушение на първоинстанционния съд,две съдебни експертизи-СТЕ и ССЕ.

От СТЕ се установява,че в процесния период в блока,в който се намира жилището на ответника,е ползвана топлоенергия за отопление и БГВ,в имота на ответника няма монтирани отоплителни тела тип радиатор,като през жилището преминава само щранг-лира с мощност 756 W,която не се отчита.Има монтирано водомерно устройство за топла вода,което е пломбирано и компонента ТЕ за БГВ не се начислява.Посочено е,че ТЕ,отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител „Бруната“ООД по формула към т.6.1.1 на „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“,приложение към чл.61,ал.1 от Наредба № Е-РД-04-1 за топлоснабдяването.Изчислено е количеството топлинна енергия,разпределено в имота на ответника за процесния период по компоненти и е посочено,че начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика.

ССЕ е остойностила потребената топлинна енергия,както и е изчислила мораторната лихва,като посочените в заключението суми за главница и обезщеттение за забава съвпадат със сумите по исковите претенции.

Въззивната инстанция намира изводите,до които е стигнал ПдРС за изцяло неправилни.Споделят се единствено изводите досежно качеството „потребител“ на ответника предвид представената декларация по чл.14 от ЗМДТ и липсата на доказателства от страна на К. за ползването на имота от други лица.След като ответникът е собственик на имот,присъединен към абонатната станция,следователно има качеството потребител на топлинна енергия.

По отношение на възражението на ответника,че липсвал сключен договор межу страните за доставяне на топлинна енергия,следва да се отбележи,че съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия,като в ал.2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им,без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.По делото са представени доказателства за публикуването им в един национален и един местен ежедневник,както и че са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им.

По отношение на възражението,че услугата „сградна инсталация“ е неравноправна клауза в договора за потребление между страните,съдът намира възражението за неоснователно.Европейското законодателство допуска национална правна уредба,която предвижда,че собствениците на апартаменти в сграда-етажна собственост,присъединени към 3 системата на централно отопление,са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,въпреки че не са поръчвали доставка на отопление и не го ползват за своя апартамент.(Решение на СЕС по присъединени дела С708/17 и С-725/17).Според българското законодателство сградната инсталация представлява обща етажна собственост (чл.140,ал. 3 от ЗЕ и чл.38,ал.1 от ЗС) и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,но и ограждащите стени на имотите,подове,тавани и пр., т.е.налице е топлообмен,в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.Именно за това всички собственици на имоти,находящи се в сграда в режим на етажна собственост,следва да участват и в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения им имот.В този смисъл е и изричната разпоредба на чл.153,ал.6 от ЗЕ,която гласи,че потребителите в сграда-етажна собственост,които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,остават потребители на топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.Не се създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,произтичащи от договора за потребление на ТЕ,както се твърди в отговора на исковата молба на ответника.

От заключението на СТЕ се установява,че в процесния период е доставяна топлинна енергия до жилището на ответника.Не се приема възражението на същия,че е неправилна методиката,по която е изчислено определянето на количеството топлинна енергия,отдадена от сградната инсталация,тъй като с решение № 7276/03.07.23г.на ВАС по адм.д.№ 746/21г.се отменяла Методиката от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.20г.и задълженията на ответника били формирани на база методика от отменен нормативен акт.Цитираното решение на ВАС не е влязло в сила,поради което и съдебния акт не е станал задължителен.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира исковете за доказани както по основание,така и по размер.Установи се,че ищцовото дружество е доставяло ТЕ до жилището,собственост на ответника,който има качеството на потребител,потребената ТЕ е правилно остойностена за отопляемия обем на имота в размер на 306,81лв. и К. не я е заплатил в предвидените срокове,поради което дължи и обезщетение за забава в размер на 36,65лв.за периода 02.12.21г.-10.05.23г.

Поради горното обжалваното решение следва да се отмени изцяло и вместо това следва да се постанови друго,с което да се уважат изцяло исковите претенции.

Разноски:

При този изход на спора на жалбоподателя-ищец в първоинстанцинното производство се дължат всички направени от него разноски в заповедното,в първоинстанционното и въззивното производство.Същите са в общ размер на 950лв.,от които в заповедното производство-75лв.(25лв.за ДТ и 50лв.юрск.възнаграждение); пред Пловдивския районен съд-175лв.(75лв.за ДТ и 100лв.юрск.възнаграждение) и пред въззивния съд-700лв.(50лв.за ДТ+100лв.юрск.възнаграждение+550лв.за СТЕ и ССЕ).

4

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5195/20.12.23г.,постановено по гр.д.№ 9961/23г.по описа на ПдРС,19-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявения от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,ЕИК- ***против А. И. К. ,ЕГН-**********,г** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 306,81лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия,доставена в обект на потребление,находящ се в ***,за периода от 01.10.2021г. до 31.10.2022г.,както и сумата от 36,84лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2021г. до 10.05.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.05.2023г.до пълното й изплащане,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,че А. И.

К.,ЕГН-********** от *** дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,със седалище и адрес **** сумата в размер на 306,81(триста и шест лв.и 81 ст.) главница,представляваща стойност на топлинна енергия,доставена в обект на потребление,находящ се в *** ,за периода от 01.10.2021г.до 31.10.2022г.,както и сумата от 36 ,84(тридесет и шест лв.и 84 ст.),представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.12.2021г.до 10.05.2023г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението-11.05.2023г.,до пълното й изплащане ,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3110/15.05.23г.по ч.гр.д.

Разпечатката съдържа 38 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb7132cc-4441-46c1-9b3f-02778baf092f