Решение № 260030 от 20.12.2024, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ /20.12.2024 год., гр. В.В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ при секретаря ВЕСКА ПЕТРОВА изслуша докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2298 год. по описа за 2018 год. на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, против М.А.Ф. ЕГН ********** с адрес ***, СО „Добрева чешма" 510-1699 и Р.П.Ф. с ЕГН ********** с адрес ***, СО „Добрева чешма" 510-1699 обезщетение за вреди, с правно основание чл.45 от ЗЗД.

С Определение №

512/12.02.2019 год. по настоящото дело съдът е прекратил производството против ответника Р.П.Ф. с ЕГН ********** с адрес ***, СО „Добрева чешма" 510-1699. Определението е влязло в законна сила.

В исковата молба ищцата е изложила фактически твърдения относно предявените искове.

В исковата си молба ищцата е заявила следния петитум, с който моли съда да постанови решение, с което :

ОСЪДИ ответника М.А.Ф. да й заплати, сумата в размер на 37 353 лв., представляваща обезщетение на причинени имуществени вреди поради неосъщественото законно строителство на ап.6 с площ 93.13кв.м., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.

ОСЪДИ ответника М.А.Ф. да заплати на ищцата Т.Д.И., сумата в размер на 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за претърпените болки и страдания и оставане без работа и доходи в периода от 16.03.2013 год. до 16.03.2018 год. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на главницата.

Претендира разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание ищцата редовно призована, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани молят съда да ги отхвърли.

Претендират направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника редовно призован, не се явява но се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ищцата е съсобственик на дворно място в гр.В.Строителството в имота на ул."****" № 15 е започнато от ЕТ „Мари 92 М. Р. "- гр.В.през 1995г. въз основа на сключените от и останалите съсобственици на терена с фирмата на Предварителен договор от 24.01.1995 год., Договор за групов строеж от 22.08.1995г. и Нотариален акт № 2/1995 год. по силата на които ЕТ „Мари 92 М. Р. "- гр.Варна, е поела задължението да построи със свои средства сградата в имота по одобрен архитектурен план, да изгради със собствени, за които са си учредили право на строеж до вид-завършени по БДС, при условие срещу правото на строеж да изгради обективите на ищщцата.

През 1995 год. ЕТ

„Мари 92-М. Р. "- гр.В.построява основите на сградата / препис от Заповедна книга/.

През 1996-1997 год. настъпилите икономически условия ЕТ „Мари 92- М. Р. "- гр.В.спира в строителството.

През 1999г. ответницата М.Ф. получава Разрешение за строеж № 216/22.07.1999 год., а в Констативния акт за откриване на строителна площадка от 22.07.1999 год. е посочена за инвеститор.

На 27.07.1999 год., ответницата сключва договор за строителство на сградата с физическото лице Заид М.М..

Ответницата е сключила договор за групов строеж на 23.08.1999 год. в който е посочена за инвеститор на строителството, който не обвърза ищцата, защото не го е подписала.

В този договор условията за строителството на обектите на ищцата са различни от обектите и условията, договорени с нот.акт от 1995г. между нея и строителната фирма ЕТ ..Мари 92 М. Р. ".

Ответницата М.Ф. сключват и Допълнително споразумение от 25.08.1999г. към техния ДГС от 23.08.1999 год., в което което определят начина/формулата, по която да финансират разходите за строителството. Този анекс също не обвързва ищцата.

В полза на ответницата, заеднос други лица е издадено Разрешение за строеж № 216/ 22.07.1999г Кметство „Прогрес“.

Със Заповед №

272/09.03.2001 г. на ДНСК София, разрешението за строеж № 216/22.07.1999 г. е отменено като незаконно издадено, в нарушение на условията за строителство в съсобствен имот ( чл.56, ал.З ЗТСУ отм.), като тази заповед е потвърдена и оставена в сила в Решение № 10287/23.10.2006г. на Върховен административен съд.

Съставен

Констативен акт № 109/04.11.2002г. на район Одесос за констатиране на незаконно строителство и да бъде издадена Заповед № С-152/18.11.2002 год. на РДНСК В.за забрана за извършване на СМР по незаконния строеж и неговото запечатване.

Действията и усилията ма ищцата Т.И. за узаконяване на незаконния строеж:

С Искане вх. №

АГ2-9400-Т-50/ 18.08.2009г. до район „Одесос" ищцата е поискала от кмета на район „Одесос" да предприеме действия по узаконяване.

С Указание изх. №

ЗАО-35271/17.02.2010 г. Главният архитект на Община В.указва на съсобствениците на имо га какви са необходимите действия за узаконяване на незаконната сграда.

Във връзка с указанията от 17.02.2010 год., ищцата сключва с арх. Мирослав Сталев договор от 04 март 2010 год. за изготвяне на необходимите проекти за узаконяване на незаконния строеж.

С Искане вх. №

13641/14.04.2010 г. Т.И. подава до Главния архитект на Община В.инвестиционен проект за узаконяване, който с Писмо изх. № ЗАО-35271/27.04.2010г. определя шестмесечен срок за представяне на изискуемите по закон документи, за да може да се узакони сградата.

През месец юни

2010 год. ищцата изпраща по имейла на ответницата проект на Договор-споразумение.

Ищцата сключва през есента на 2010 год. предварителни договори с „Е.ОН" и „ВИК"- Варна.

Издаден е Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на главен архитект на район „Одесос“, тъй като не е изпълнено законовото изискване - сключване на договор по чл.183 ЗУТ със съгласие за узаконяване от всички собственици.

С Решение №

2539/06.11.2014 год по адм.дело № 1406/2014г. на Алм.Съд В.е потвърден отказа за узаконяване.

С

Искане вх. № АГУП 1300227 ОД/18.06.2013г. до Кмета на район „Одесос" ищцата Т.И. се е противопоставила да бъде издадено удостоверение за търпимост за незаконния строеж.

По искане на ответницата М.Ф. е издадено удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014 год. за цялата сграда.

С Решение №

МД-РIII-030/16.05.2018г. на Община В.е констатирано, че сградата е изградена на етап „груб строеж", необитаема и негодна за обитаване, без дограми и парапети по балконите, с железни решетки на първия етаж и видимо изоставена.

Издадено е

Удостоверение № 34 от 04.07.2014 год. за търпимост на сградата, което ищцата е обжалвала. С решение № 778 от 08.06.2022 г. по адм. д. № 560 по описа за 2020 г. на Варненския АдмС, потвърдено с решение № 925 от 26.01.2023 г. по адм. д. № 7433 по описа за 2022 г. на ВАС е отхвърлена жалбата й.

От разпита на Св.

Заид М. се установява, че ищцата не е знаела за договорните отношения между него и ответницата Свидетеля е бил нает от ответницата да продължи строителството след „първа плоча“ до етап „груб строеж". Документите за строителството бил получил от ответницата. С тях бил подписал договора и с тях контактувал през цялото време и те му били плащали. Грубият строеж бил завършен през 2000 година. След това не е извършвал довършителни СМР. На ищцата не е давал документи, които била искала, защото „той не бил човека, който да й дава документи".

Съгласно приетата по делото СОцЕ е установено, че обектите на ищцата са завършени на етап "груб строеж", без изградени електрически и ВИК инсталации и без довършителните работи.