Решение № 289 от 16.10.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. К., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100351 по описа за 2023 година

Производството е образувано по главен и евентуален иск – двата с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявени от Л. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. *****, съдебен адрес: гр. П., бул. *****, чрез адв. Д. М. против „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ******, представлявано от управителите И. В.а Д. и Д.а В.а Н..

Ищецът твърди, че на 30.06.2022 г. сключил със „Ф.Б.“ ЕООД Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1175678, по силата на който ответното дружество му предоставило парична сума в размер на 800,00 лева при лихва от 40.96 лева и срок на кредита – 45 дни. Твърди, че договорът бил нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В него не били посочени действително приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за цели срок за кредита, или е променлив. Нарушението било още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план имало отбелязване 1 какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на кредитополучателя и водела до недействителност на договора.

Налице било нарушение и на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК тъй като погасителният план не отговарял на изискванията на закона и в него липсвала задължителната информация по ЗПК. Това създавало невъзможност за ищеца да разбере заплащаните от него вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база.

Процесният договор не отговарял и на изискваният на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК. В настоящият случай не ставало ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант. Не ставало ясно дали същите са отразени в ГПР. Не ставало ясно изобщо какво все включва в ГПР. Кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочвал по разбираем за потребителя начин какво точно е включено в тях.

Наред с това Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а оттам и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1, т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира чрез Договор за гаранция/поръчителство в размер на 343.04 лева не била включена в ГПР и ГЛП. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал. 1 и ал.2 , т 1 от Закона за защита на потребителите.

С оглед изложеното ищецът счита, че процесният договор за кредит следва да бъде обявен за нищожен. В условията на евентуалност, счита че следва да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.5 от договора на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143, ал.1, и чл.146 от ЗЗП. Тази договорна клауза 2 предвиждала, че за да бъде отпуснат кредит на ищеца, било необходимо да сключи договор за поръчителство. Т.е сключването на договор за поръчителство било въздигнато в условие за отпускането на кредита.

Посочената клауза, водела до нееквивалентност на насрещните престации.

Клаузата на чл.5 от договора за кредит била нищожна, доколкото с нея се задължава кредитополучателят да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 100% от отпусната сума. В този смисъл клаузата на чл.5 противоречала на добрите нрави.

Наред с това, клаузата на чл.5 от договора за кредит била нищожна като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същата била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин са в ущърб на доверителя ми като потребител /чл.143 ал.1 ЗЗП/.

Клаузата на чл.5 от договора била нищожна и на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, защото, като неравноправна, тя не се явявала индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за кредит по безспорен начин се установявало, че клаузата на чл.5 от същия е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за нищожен сключения между страните Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1175678/30.06.2022г. на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

В условията на евентуалност, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1175678/30.06.2022г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение в полза на ответника, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/поръчителство.

В срока по чл. 131 ГПК „Ф.Б.“ ЕООД, чрез юрк. Г. Г. е подало отговор на исковата молба. Излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска. Моли съда да го отхвърли и да му присъди разноските по делото.

3

Ответното дружество предявява насрещен иск, с който моли да бъде осъден Л. С. С. да му заплати сумата от 840,96 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 1175678/30.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от депозирането на насрещната искова молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В насрещната искова молба се твърди, че на 30.06.2022 г. „Ф.Б.“ ЕООД и Л. С. С. сключили Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1175678, по силата на който ищцовото дружество отпуснало на ответника сума в размер на 800,00 лева. Уговорено било, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в договорения срок на вноски съгласно погасителния план към договора. Л. С. поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 5,12% на годишна база, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.93%.

Общата сума, която кредитополучателят трябвало да заплати на кредитодателя, била в размер на 840,96 лева.

Съгласно т. 2 от договора, кредитът следвало да бъде изплатен в срок до 45 дни. Към момента на предявяване на насрещния иск, Л. С. не заплатил нито една от вноските. Предвид неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя, с настоящия насрещен иск и на основание чл. 6 от Договора за предоставяне на потребителски кредит във вр. с чл. 13, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „„Ф.Б.“ ЕООД, прави изявление за обявяване на всички вземания по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Моли съда да уважи насрещния иск и да му присъди разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез адв. Д. М. оспорва насрещния иск. Не отрича сключването на процесния договор за кредит и усвояването на сумата по кредита. Счита, че не дължи плащане, поради нищожност на договора на основанията, изложени в исковата молба. Моли съда да отхвърли насрещния иск. Претендира разноските по делото.

Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.

4

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че на 30.06.2022 г. между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит от разстояние, при спазване на правилата на ЗПФУР и ЗЕДЕУ, по който ищецът е усвоил сумата от 800.00 лева. Видно от Договор №1175678/30.06.2022 г.

/л.21-22/, страните са се договорили сумата да бъде върната с еднократно плащане на падежната дата – 14.08.2022 г., при лихва от 40,96 лева, лихвен процент в размер на 5,12% и годишен процент на разходите 42,58%.

В чл.5 от Договора е уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Feratum bank в полза на дружеството.

Посочено е, че договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се отмени от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема.

По делото не се спори, че в изпълнение на чл. 5 от договора за заем ищецът е сключил договор за поръчителство с Фератум банк, със седалище и адрес на управление в Малта.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й 5 са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1 т.

10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,93 %, а възнаградителната лихва е 5,12%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Поради това съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от него води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга – към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 6 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.