Решение № 256 от 01.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Ангел Д. Гагашев

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора Н. П. К. като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно наказателно дело № 20261100600309 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на глава ХХІ от НПК, вр. чл. 341 ал.1, вр. чл. 306, ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдения Ч. Й. Ч., ЕГН **********, подадена чрез защитника му – адвокат Е. М. от САК, срещу протоколно определение на Софийски районен съд от 10.11.2025 г., постановено по НОХД № 3312/2025 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 343Б, ал.5, вр. ал.1 от НК Ч. е бил осъден да заплати сумата от 15 375 (петнадесет хиляди трита седемдесет и пет) лева, като левова равностойност на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****, послужил му за извършване на престъпление по чл. 343Б, ал.3 от НК.

Посоченото съдебно определение е атакувано от жалбоподателя като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се в жалбата, че първостепенният съд е постановил съдебния си акт в нарушение на процесуалния и материален закон. Жалбоподателят оспорва възприетата от съда равностойност на процесния автомобил, като твърди, че в действителност тя е била много по1 ниска към момента на извършване на престъплението. Районният съд е упрекнат, че не е изслушал в съдебно заседание вещото лице, изготвило оценителната експертиза, затова с жалбата се прави доказателствено искане за разпит на експерта. Иска се още, на същият да бъде поставена задача да извърши оглед на автомобила и въз основа на него и приложените по делото снимки на превозното средство, да даде ново заключение относно стойността му. В заключение, от въззивната инстанция се иска да измени атакуваното съдебно определение в частта относно равностойността на превозното средство, послужило за извършване на престъплението.

Въззивният съд прецени като допустимо и основателно искането на защитата за разпит на вещото лице, изготвило оценителната експертиза, поради което проведе въззивно съдебно следствие и изслуша експерта.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват. По делото е постъпило писмено становище от тях, с което те заявяват, че поддържат въззивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивиня съд представителят на СГП изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че при разпита му в съдебното следствие вещото лице е потвърдило заключението си, като не са установени основания за изменяне или допълване на същото. Предлага атакуваното съдебно определение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

Софийски градски съд, като обсъди изложените от страните доводи, анализира приложените по делото доказателствени материали и провери обосноваността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, направи следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от лице, което има надлежна активна процесуална легитимация, като с нея се иска допустима от закона въззивна проверка на не влязъл в сила първоинстанционен съдебен акт, въздействащ неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

Производството по НОХД № 3312/2025 г. на Софийски районен съд е било образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен 2 акт против подсъдимия Ч. Й. Ч., ЕГН **********, за престъпление по чл.

343Б, ал.3 от НК. Съдебното производство е приключило на 12.05.2025 г. с одобрено от съда споразумение, по силата на което Ч. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343Б, ал.3 от НК – за това, че на 07.11.2024 г. около 02:10 ч. в гр. София, по бул. „Петко Ю.Тодоров“ с посока на движение от кръстовището с ул. „Бяла черква“ към кръстовището с бул.

„България“, управлявал моторно превозно средство – товарен автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ****, след употреба на наркотично вещество – амфетамин, включен в Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични към ЗКНВП, което обстоятелство е било, установено по надлежния ред чрез техническо средство "Drug test 5000" с № ARRМ-0038, проба № 273. За престъплението му е било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

Впоследствие районният съд, в нарочно открито съдебно заседание, проведено в хипотезата на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК с участието на подсъдимия Ч. и представител на СРП, разгледал въпроса за приложението на чл. 343Б, ал.5 от НК. След изслушване на страните, които заявили пред него, че нямат доказателствени искания, първоинстанционният съд се произнесъл с мотивирано определение (обжалваното определение), с което осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата сумата от 15375 лева, явяваща се равностойността на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ****. В проведеното заседание не е била прочетена експертна оценка за стойността на превозното средство, нито е било призовано и разпитано вещото лице, което я е изготвило.

Видно от приложената по делото справка за регистрация на МПС (л. 46 от ДП) процесният автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ****, е собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД и се ползва от „Примосал“ ООД – София.

Видно от експертното заключение, изготвено в хода на назначената на досъдебното производство оценителна експертиза, което бе прочетено във въззивното съдебно следствие и поддържано от изготвилото го вещо лице, пазарната стойност на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег.

3

№ ****, към датата на извършване на престъплението – 07.11.2024 г., след приспадане на разходите, необходими за отстраняване щетите по автомобила, възлиза на 15 375 лева.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Атакуваното съдебно определение е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди. Налице е основание за прилагане разпоредбата на чл. 343Б, ал.5 от НК, като правилно подсъдимият е бил осъден да заплати равностойността на лекия автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ****, определена от вещото лице по оценителната експертиза.

Съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, определението на първоинстанционния съд, с което е одобрено постигнатото между страните споразумение за приключване на воденото срещу Ч. наказателното производство, се приравнява по последици на влязла в сила присъда, като същото не подлежи на въззивен контрол. Следователно подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 343Б, ал.3 от НК, а то попада в предметния обхват на приложение на разпоредбата на чл. 343Б, ал.5 от НК.

Видно от съдържанието на одобреното споразумение, подсъдимият е признат за виновен, че е извършил престъплението, като си е послужил с лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“ с рег. № ****. Същевременно, видно от приложените по делото писмени доказателства, Ч. не е собственик на това превозно средство. Следователно, предвид правилата на чл. 343Б, ал.5 от НК, правилно районният съд е преценил, че следва да осъди подсъдимия да заплати на държавата паричната равностойност на процесния автомобил.

В принципен план правилни са възраженията на подсъдимия и неговия защитник относно процесуалните действия на първостепенния съд в производството по чл. 306, ал.1, т.1 от НК. Доколкото стойността на процесния лек автомобил не е съставомерно обстоятелство и същинското наказателно производство приключва при условията на глава 29 от НПК без да се провежда съдебно следствие, процесуалните правила изискват от районния съд да призове вещото лице и да приобщи към делото експертното заключение чрез прочитането му в съдебно заседание, дори и при бездействие на страните (както е било в конкретния случай), тъй като това изисква от него служебното начало. Това процесуално бездействие на съда обаче, макар и процесуално нарушение, не е от категорията на съществените и бе санирано 4 от въззивната инстанция чрез прочитане на писменото заключение и разпит на експерта в проведеното въззивно съдебно следствие.

Неоснователни са възраженията на подсъдимия и неговия защитник срещу изготвената съдебна оценителна експертиза. Приложеното по делото писмено експертно заключение, прочетено и защитено от вещото лице във въззивното съдебно следствие, е изготвено в съответствие с правилата в НПК.

То съдържа ясни и конкретни отговори на поставените за изследване въпроси и дава необходимата за целите на производството информация, която е и достатъчна за правилното решаване на конкретния правен спор. Стойността на лекия автомобил правилно е била изчислена към датата на престъплението, като вещото лице е използвало за целта метода на пазарните аналози, т.е., т.нар. „пазарен подход“, който е обичаен за такъв вид експертизи. Експертът е посочил и описал и конкретната информация, събрана и използвана от него при прилагане на този метод. Вещото лице е съобразило и наличието на щети по автомобила, използван от подсъдимия, като е изчислило стойността им – отново използвайки пазарният подход, след което е приспаднало получената сума от установената от него пазарна стойност на самия автомобил. Предвид тези обстоятелства и доколкото въззивният съд няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта, настоящият съдебен състав кредитира изцяло приложеното по делото писмено заключение на съдебно- оценителната експертиза.

В обобщение, след извършената цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното съдебно определение, въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговото изменение или отмяна, поради което прие, че следва да го потвърди като законосъобразно и правилно.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 3, вр. чл. 334‚ т.

6 от НПК, вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски районен съд от 10.11.2025 г., постановено по НОХД № 3312/2025 г. по описа на същия съд, с което на основание чл. 343Б, ал.5, вр. ал.1 от НК подсъдимият Ч. Й. Ч., ЕГН ********** е бил осъден да заплати сумата от 15 375 (петнадесет хиляди 5 трита седемдесет и пет) лева, представляваща левовата равностойност на управлявания от него при извършване на престъпление по чл. 343Б, ал.3 от НПК лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, рег. № ****, като правилно и законосъобразно.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6