Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 24.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 550/2022
Вид
Решение № 78
Подписан
24.03.2023
В сила
24.03.2023
Състав
Татяна Андонова, Петър Пандев, Божана Манасиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Благоевград, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Божана Манасиева при участието на секретаря Илиана А.ова в присъствието на прокурора С. Й. А. като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600550 по описа за 2022 година Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. К. Д., защитник на подс.Н. Г., с ЕГН:**********, срещу присъда №906505/05.05.2022 г., постановена по НОХД №821/2020г., по описа на PC – гр.Б..

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал неправилен, незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществено нарушение на процесуалните правила. Обвинението не било доказано по несъмнен начин, но независимо от това подсъдимият бил признат за виновен и му било наложено съответно наказание. РС не обърнал достатъчно внимание и не изложил съображения относно редица съществени противоречия в доказателствения материал по делото. Тенденциозно били обсъждани обясненията на подсъдимия и част от показанията на свидетелите Р.и и А.. Като артернативна позиция се поддържа това, че първата инстанция не била приложила 1 текста на чл.132, ал.1, т.1, във вр. с чл.128, ал.2, пр.последно, във вр. с ал.1 от НК независимо от обстоятелството, че деецът бил в силно раздразнено съС.ие. Наказанието, наложено на подсъдимия, не било определено съобразно чл.55, ал.1, т.1 от НК независимо от това, че били налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства.

Отделно от това при разглеждане на делото и постановяване на присъдата били нарушени принципите, изведени с нормите на чл.13, чл.14, чл.107, ал.3 и ал.5, чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК. Моли се съда да отмени присъдата на РС и признае подсъдимия за невиновен в извършване на престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, а при условията на алтернативност: да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, респ. да измени атакувания съдебен акт, като приложи състав на по-леко наказуемо престъпление ( по чл.132 от НК) и/или намали размера на наложеното наказание с приложение на чл.55 от НК.

В съдебно заседание защитникът поддържа изцяло жалбата.

Развити са допълнителни съображения.

Представителят на ОП – Благоевград намира жалбата за неоснователна. Счита, че по делото са били изяснени всички обстоятелства, като обвинението било доказано по несъмнен начин въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, и приетите експертни заключения. Наложеното наказание се явявало справедливо и адекватно на стореното от подсъдимия. Ето защо моли ОС да потвърди изцяло първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Страните не сочат нови доказателства.

Въззивният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните в съдебно заседание, при съобразяване с доказателствата по делото, закона и всички обстоятелства, имащи 2 значение за случая, намира следното :

С присъдата, отмяна или изменение на която се иска, РС е признал подсъдимия Н. В. Г., с ЕГН-**********, за виновен в това, че за времето от 09.00 часа до 11.00 часа, на 22.05.2019 г., пред магазин за хранителни стоки, находящ се в центъра на с. Р., пл.“В.“, чрез нанасяне на удар с метален стол в областта на лявата част на главата(слепоочието) на С. М. Р. му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, съпроводена с вътрешночерепен кръвоизлив(епидурален хематом), реализирало медико-биологичния признак „поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота" на пострадалия С. М. Р., поради което и на основание чл.128, ал.2, пр. последно, вр. ал. 1 НК, във вр. с чл.54 НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим съгласно чл.

57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На подсъдимия били възложени сторените по делото разноски, вкл. и тези на пострадалия.

За да постанови присъдата си, РС приел за установено следното във фактическо и правно отношение:

Подсъдимият Н. В. Г. е роден на ****г. в гр.Б., българин, с българско гражданство, със средно образование,безработен, с адрес в с.Б.П., общ.Б., ул. „В.Б.“, ****, осъждан, неженен, с ЕГН **********.

Подсъдимият и свидетелката Ж. Р.а имат дългогодишна връзка, като към 22.05.2019 г. били във фактическо съжителство.

Пострадалият С. Р. и подсъдимият са приятели от деца, а Ж. Р.а и пострадалият С. Р. са роднини.

Вечерта на 21.05.2019 г. пострадалият и свидетелят И.К. били в заведение в с. Р. на празненство по случай рожден ден. По- късно вечерта, на празненството дошли подсъдимият и свидетелката Ж. Р.а, като всички употребявали алкохол. Докато били в заведението, между подсъдимия и Р. възникнал лек конфликт, свързан със свидетелката 3

Ж. Р.а, но създалото се напрежение се уталожило. Около 01.30 ч. на 22.05.2019 г. подсъдимият, Р.а, пострадалият и свидетелят К. отишли в дома на подсъдимия в с. Б.П., където и четиримата продължили да употребяват алкохол, като К. си тръгнал около 05.30 ч. Същата вечер пострадалият, подсъдимият и Ж. Р.а употребявали и наркотични вещества.

Около 09.00 часа на същата дата подсъдимият, Ж. Р.а и пострадалият отишли пред магазин за хранителни стоки, находящ се на центъра на с.Р., пл.“В.“, където по това време на работа като продавач била свидетелката С.ка А.. Тримата седнали на маса пред магазина като продължили да пият бира, която си закупили от магазина. Около 11.00ч. подсъдимият отишъл до тоалетната, като на масата останали само пострадалият и Ж. Р.а. Р.а започнала да се оплаква на пострадалия от Н. Г., като му споделила, че Г. иска от нея да простититуира в РГърция. Малко след това Г. се върнал на масата и пострадалият започнал да го критикува за отношението му към Р.а, вследствие на което между двамата възникнал конфликт.

Подсъдимият казал на Р. да спре да говори и му ударил един шамар по лицето. Пострадалият продължавал да говори неразбираемо, при което Г. взел един от намиращите се до масата столове с метални крака и с него нанесъл удар в областта на лявата част на главата(слепоочието) на пострадалия Р.. Последният усетил силна болка и паднал на земята, като от лявото му ухо започнало да тече кръв.

Свидетелката А., която през това време се намирала в магазина видяла, че подсъдимият удря с ръце пострадалия Р. и излязла отвън, за да провери какво се случва. А. видяла, че от лявата страна на главата на Р. има много кръв и попитала какво се е случило. Р. й обяснил, че Г. го е ударил със стол по главата. В присъствието на А., Г. заплашвал пострадалия и замахвал да го удари, но А. и Ж. Р.а го задържали, като го хващали за ръцете. А. предупредила подсъдимия, че ако не си 4 тръгне от магазина ще извика полиция, при което той и Ж. Р.а напуснали магазина.

Свидетелят К. Г. и съпругът на собственичката на магазина – Г.Г. забелязали, че Р. не се чувства добре, поради което телефонирали на свидетеля Н. Г. и го помолили да отиде и прибере Р. до дома му, като му обяснили, че последният бил ударен от подсъдимия със стол.

Когато пристигнал на място И. видял, че пострадалият има кръв по главата, като Р. също му казал, че бил ударен от Г.. Свидетелят К., който по това време бил там обяснил на И., че подсъдимият с метален стол ударил Р. по главата, след което го удрял с юмруци.

Свидетелят И. отвел Р. до дома му в с.Б.П., който веднага легнал да спи. Майката на пострадалия забелязала,че Р. е замаян, но го отдала на употребения от него алкохол. В продължение на два дни пострадалият въобще не ставал от леглото си, поради което майка му се притеснила и се обадила на свидетеля М. Р. – баща на пострадалия, като му разказала за съС.ието на сина им. М. Р. настоял пред жена си незабавно да бъде извикана линейка, за да проверят здравословнот съС.ието на сина им.

На 24.05.2019г. бил извикан екип на спешна помощ, който констатирал общото тежко съС.ие на пострадалия С. Р.. От направените образни изследвания/скенер/ било установено наличието на черепно-мозъчна травма, поради което на същата дата пострадалият бил транспортиран до болница УМБАЛ „Света Анна“АД в гр.София, където бил настанен за лечение в Клиниката по неврохирургия. Р. е приет в тежко общо съС.ие, като с проведената компютърна томография на главата е установено линейно счупване на черепа в лявата слепоочна област, голям кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка - епидурален хематом, разположен в лявото слепоочие, съответстващ на установеното линейно счупване на черепните кости, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки – субарахноидален хематом. Установеният епидурален хематом 5 притискал значително мозъка и измествал значително всички мозъчни структури, поради което още на същата дата по спешност било проведено оперативно лечение за отстраняване на вътречерепния кръвоизлив – епидурален хематом.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза № 03/2020г., изготвена от д-р Камен Аврамов, установеният вътречерепен кръвоизлив е причинил на пострадалия поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота. Изяснено било, че големите вътречерепни кръвоизливи предизвикват притискане и изместване на мозъчната тъкан и структури и без провеждането на оперативно лечение и отстраняването им неминуемо настъпва смърт.

В проведеното в хода на съдебното следствие изслушване експертът пояснил, че нанесената травма е възможно да бъде получена от удар с ръбестата част на стол. Сочи, че риск за живота на пострадалия е съществувал до отстраняването по оперативен път на хематома, като без провеждането на оперативно висококвалифицирано и високоспециализирано лечение крайният изход би бил смърт. Категорично е отречена възможността за възстановяване на здравето без извършена хирургична интервенция, тъй като при големите вътречерепни кръвоизливи, какъвто бил причиненият на Р., излялата се в черепната кухина кръв започва да притиска и измества мозъчните структури, което води до затрудняване на основни жизнени функции. Сочи, че причиненото увреждане е необратимо и ще продължава до края на живота на пострадалия, като неотстраняването на хематома причинява неизбежна смърт и опасността от настъпване на летален изход съществува във всеки един момент до отстраняването на хематома. Вещото лице разяснява, че причинената на пострадалия телесна повреда е преценена към момента на причиняването, без да се отчита лекарската намеса.

Съгласно заключението на назначената в хода на съдебното 6 следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от съдебен лекар и лекар със специалност „неврохирургия“, пострадалият

Р. е получил следните травматични увреждания:Черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти:Мозъчна контузия; Остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка(епидурален хематом) в лява челнослепоочно-теменна област на черепа; Изразен компресионнодислокационен синдром с изместване надясно на срединните мозъчни структури; Мозъчен оток; Травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивики (субарахноидален кръвоизлив) и в базалните цистерни; Импресионно (вдадено към черепната кухина) многолинейно счупване на левите слепоочна /темпорална/ и теменнна (париетална) кости на черепа; Контузия с подкожен травматичен кръвоизлив в лява слепоочна (темпорална) област на главатапропиване с кръв на слепоочния мускул; Линейна по форма разкъсноконтузна рана в лява скулна (ябълчена) област на лицето.

Причинената на Р. черепно-мозъчна травма е реализирала медикобиологичния критерий „поС.но общо разстройство на здравето, опасно за живота“, като без своевременна и специализирана неврохирургична помощ травмата неминуемо би довела до летален изход. Разяснено е, че образувалият се остър травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лява челно-слепоочно-теменна област на черепа е довел до развитие на компресионно - дислокационен мозъчен синдром с повишено вътречерепно (интракраниално) налягане. Кръвоизливът и мозъчният оток са причинили изместване на срединните мозъчни структури надясно. При компресионния мозъчен синдром на базата на остър травматичен кръвоизлив операцията е необходимо да се извърши преди да е настъпила фазата на стволова декомпенсация-тахикардия (значително учестен пулс), артериална хипотония (силно понижено кръвно налягане), разширени и нереагиращи на светлина зеници (и двете), тежки нарушения на 7 дишането до пълното му отпадане. При неотстраняване на хематома би настъпило херниране на части от слепоочния мозъчен дял в тенториалната изрезка с притискане на мозъчния ствол и летален изход. Вещите лица сочат, че причинената на Р. травматичната увреда на черепа е настъпила по контактен механизъм-удар с твърд, тъп и тъпоръбест предмет в лява слепоочна област. Експертите описват, че в мястото на нанасянето на удар се е получила локална деформация на костта- в случая слепоочната сквама, с вдаването й навътре, причинено от притискането (компресията) върху външната костна пластинка (ламина екстерна), а вътрешната костна пластинка на слепоочната кост е подложена на сили на разтегляне (ламина интерна). Тъй като черепната кост е по-слабо издръжлива на сили на разтегляне, отколкото на притискане, достатъчно вдлъбване причинява счупване, което започва от вътрешната пластинка - ламина интерна. Счупването след това пропагира по линията на най-малкото съпротивление от мястото на приложение на удара. Като според вещите лица по този механизъм е настъпило импресионното многолинейно счупване на лявата слепоочна кост на черепа на пострадалия. Допълват, че разположението на артериални и венозни кръвоносни съдове по черепа обуславя голямата ранимост на артериалните и венозни клонове при счупване на слепоочната кост и набиране на кръв в епидуралното пространство.