Решение № 337 от 22.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Перник, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20251700500127 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 984 от 08.11.2024 г., постановено по гр.д. № 532/2024 г., Районен съд – гр. Перник е осъдил С. Б. Б., с адрес: *** и Г. В. М., с адрес: *** да заплатят солидарно на „ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, ЕИК121718407, гр. София 1000, бул.

„Витоша" № 89Б, сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/ - частичен иск от сума в общ размер на 54056,60 лв., представляваща регресно вземане по щета ***, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба – от 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на присъдената сума. С решението, съдът се е произнесъл и по отношение отговорността за разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от С.

Б. Б. с адрес: ***, с която първоинстанционното решение обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. С жалбата се твърди, че съдът е приел, че за да възникне регресното право на застрахователя по имуществена застраховка по чл. 410, ал. 1,т. 1 от КЗ следва да са налице кумулативно няколко предпоставки: 1. валиден към датата на застрахователното събитие договор за застраховка, 2. извършено плащане от 1 застрахователя на обезщетение за причинените вреди, 3. всички предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно- следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира до доказване на противното. Сочи се, че съдът в случая е приел, че са налице двете предпоставки, а именно: наличието на договор за имуществена застраховка “Каско плюс“ между собственика на автомобила и застрахователя към датата на произшествието и изплащане на застрахователно обезщетение по регистрирана щета.

В продължение, сочи че съдът е приел, че е налице и третата предпоставка, а именно: влязла в сила присъда по НОХД 662/2022г. по описа на Районен съд - Перник, с която ответниците по делото са признати за виновни за извършеното престъпление – вещно укривателство. Твърди се, че съдът се позовал на заключението на вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза след извършената дейност по разкомплектоване на автомобила, където същото е отбелязало, че неговото състояние е класифицирано като „тотал щета“, тъй като ремонта му не е икономически нерентабилен, а причинената вреда на собственика е оценена от вещото лице на 56 480 лв. Твърди, че е оспорена автотехническата експертиза като необоснована, тъй като вещото лице е определило оценката на запазените части, спрямо това, което е видяло на снимките и няма лични впечатления какви са тези части и тяхното състояние. Сочи, че вещото лице нямало как да опише точно кои са запазените части, защото имало липси и заключението е съставено на базата на приложения снимков материал, който е черно-бял. Оспорва също така и отговорът на задача № 3 от заключението, където е дадена крайната стойност- сумата в размер от 71 937лв. Излага съображения, че щетите са отбелязани в таблицата на стр. 4 в 25 пункта и няма нито една отбелязана стойност на новите части и така формираната стойност на новите части за автомобила е скалъпена и нагодена с оглед интереса на ищеца. Оспорва и стойността на запазените части. Сочи, че вещото лице е определило размера на запазените части в проценти, като е определило като запазени части двигател, скоростна кутия и съединител, окачване и други, като не става ясно какви са тези други, какви части детайли и каква е тяхната стойност.

Направено е доказателствено искане да бъде назначена повторна автотехническа експертиза, която да определи действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и да определи размера на запазените части, след като отправи официално запитване за тяхната стойност до фирма „М КАР СОФИЯ“ - лицензиран представител на България за марката ВМW, с адрес: София, бул. “Черни връх“ № 53, както и да определи налице ли е „ тотал щета“ за въпросния автомобил.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ДЗИ - Общо застраховане“ 2

ЕАД, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 89 Б, чрез адв. А. Б., е депозирал отговор на въззивната жалба, като се сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а първоинстанционния съд е обсъдил по отделно и съвкупност всички събрани доказателства. Сочи се, че възраженията на ответника в въззивната жалба са неоснователни. Излагат се съображения, относно неоснователността на същите, предвид че от събраните по делото доказателства безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско+“ за увредения автомобил, възникнало застрахователно събитие, причинноследствена връзка между причинените вреди и механизма на уврежданото, размерът на вредите изплатено от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение по процесната вреда, както и виновното и противоправното поведение на двамата ответници, в резултат на което са настъпили вредоносните резултати. Твърди се, че е доказано по несъмнен начин укриването, разкомплектоването и унищожаването до степен на „тотална“ щета по застраховка „Каско+“ автомобил марка “***“, извършено в съучастие от С. Б. и Г. М.. В продължение се твърди че, по делото е представена влязла в сила присъда по НОХД № 662/2022г. по описа на РС Перник, която има задължителна сила за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Сочи се, че имуществените вреди и техния размер не са част от състава на престъплението по чл.215 от НК и че от страна на дружеството е проведено пълно и главно доказване, че същите са в пряка причинно-следствена връзка с деянието извършено от горепосочените лица. Излагат съображения, че по делото е изготвена и приета съдебно-автотехническа експертиза, която по категоричен начин потвъждава, че с оглед липсващите, повредени и унищожени части на автомобила, възстановяването на същия е икономически нецелесъобразно и е налице „тотална щета“. Оспорват се твърденията на въззивника относно изготвеното заключение по съдебно-автотехническа експертиза, като се сочи, че същото е изготвено на базата на всички събрани по делото доказателства и годните доказателства средства събрани в досъдебното производство. Сочи се, че по отношение на действителната стойност на автомобила вещото лице определил възможно най-ниската цена с М-пакет оборудване, което, видно от доказателствата по делото, автомобила е бил снабден. Излагат се съображения, че относно запазените части, вещото лице е определило същите на 20 % от действителната стойност на автомобила въз основа на снимковия материал и писмените доказателства, като опис на вреди. Сочи, че в съдебно заседание, вещото лице е разяснило, че размерът на запазените части е възможно да бъде и по-малък, доколкото няма яснота дали тези части са годни или функционират правилно. Изразено е становище за недопускане на доказателствено искане на въззивника за назначаване на повторна автотехническа експертиза. Въз основа на изложеното, моли съда да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на 3 първоинстанционния съд. Прави искане за присъждане на сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателя С. Б.о Б., редовно призован, не се явява, представлява се от служебен защитник – адв. С. Д..

Последният заявява, че поддържа въззивната жалба и направените с нея искания.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява от адв. Л. И., която оспорва въззивната жалба и поддържа изложените в отговора съображения.

Въззивният ответник Г. В. М., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

С разпореждане от 17.04.2025 г. настоящата инстанция е оставила без уважение направеното от страна на въззивния жалбоподател доказателствено искане за допускане изслушването на повторна съдебно-техническа експертиза, като неоснователно.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.

269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК - подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Производството по гр.д. № 532/2024 г. на Районен съд - Перник е образувано по искова молба от „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК121718407, гр. София 1000, бул.

„Витоша" № 89Б, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.В. срещу С.

Б. Б., с адрес: *** и Г. В. М., с адрес: ***, с искане да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, ЕИК121718407, гр. София 1000, бул. „Витоша" № 89Б, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и Б.В. сума в размер на 5 000,00 лева /пет хиляди лева/ - частичен иск от сума в общ размер на 54 056,60 лева - регресно вземане по щета ***, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.01.2024 г. до окончателното изплащане на присъдената сума, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение.

По така предявената искова претенция не е депозиран отговор от насрещната страна.

4

Безспорно е, а и от приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява наличието на валидно сключена към датата на въпросното застрахователно събитие застраховка "Каско +" по договор сключен между ДЗИ – Общо застраховане" ЕАД, ЕИК121718407 и собственика на лек автомобил марка „***" модел „***" с peг. № ***, за която застраховка е съставена полица № ***.

В производството пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че от описаните в Опис - заключение по щета ***/06.08.2019 г. на ЗК „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД липси, деформации и увреждания по процесния лек автомобил - марка: ***, модел:

*** с peг. № ***, РАМА ***, то при всички положения може да се направи изводът, че са в пряка и непосредствена зависимост с механизма на получаването им според приложените по делото доказателства. По мнение на вещото лице оценката на процесното МПС с марка: ***, модел: *** с рег. № ***, РАМА *** с година на производство *** г. е съобразена с интериорното и екстериорното му оборудване и е на база лично проучване. Действителната стойност на процесният автомобил към датата на застрахователното събитие е определена съгласно Приложение №1 към чл.15, ал. №4 от Наредба 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, като е приложен коефциент за остатъчна стойност в размер на 52% за автомобили немско производство на 4 години от датата им на производство. Експертът определя действителната стойност на застрахованото имущество към дата на застрахователното събитие в размер на 70 600.00 (седемдесет хиляди и шестстотин) лв. Процента на запазени части на процесният лек автомобил се определя в размер на 20% от стойността на същия или левовата им равностйност е в размер на 14 120.00 (четиринадесет хиляди сто и двадесет) лв. Стойност на частите необходими за възстановяването на процесният лек е 71937.00 лв. Направено е лично проучване за възстановяване на процесния от което става ясно, че само стойността на част от липсващите агрегати и части от екстериора и интериора на процесното МПС (без да е калкулиран труд за монтаж и бояджиски операции на отделните детайли) надхвърлят стойността на същия към датата на застрахователното събитие - т.е. на лице е тотал щета или икономически тотал. Специалистът определя левовата стойност на обезщетението в условията на тотална щета, на база по-горе направените изчисления от настоящата САТЕ в размер на 80% от действителната стойност на процесното МПС марка: ***, модел: *** с рег. № ***, РАМА *** към дата на застрахователното събитие или в размер на 56 480.00 (петдесет и шест хиляди четиристотин и осемдесет) лева.