Акт от 08.07.2020, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 716/2019
- Подписан
- 08.07.2020
- В сила
- 08.04.2021
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "г" · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 1, т. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 142, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 144 · Закон за устройство на територията
- чл. 147, ал. 1, т. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 148, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 169 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 · Закон за устройство на територията
- чл. 214 т. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 223, ал. 1, т. 8 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 225а, ал. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 44, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 46, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 48, ал. 8 · Закон за устройство на територията
- § 4, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 38 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 42 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ гр. Русе,
08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, VI-ти състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 716 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 214 т.
3 вр. чл. 225а от ЗУТ (Закон за устройство на територията), вр. с чл.
145 и сл. по глава X от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила е жалба от К.П.Ч. ***, против Заповед № РД 01-2984/03.10.2019 г. на кмета на Община Русе, с която е разпоредено на жалбоподателя в качеството му на извършител, да премахне незаконни строежи V (пета) категория: "Основен ремонт на помещенияв североизточна част на жилищна сграда“ и „Пристройка северозападно от жилищната сграда“, находящи се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ-859, кв. 64, по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с адрес: ***.
Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения и несъответствието му с материалния закон и целта на закона. Твърди се, че процесният строеж е търпим, тъй като е изграден през 2000 г. и не подлежи на премахване. През 2012 – 2013 г. е извършено единствено саниране на жилищната сграда, което не касае описаните в заповедта строежи.
Иска се от съда да отмени заповедта и да присъди направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Кметът на Община Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н.Г., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че всички процесуални правила и норми са спазени в хода на административното производство, при което са безспорно установени всички релевантни за произнасянето на административния орган факти, въз основа на които е направен обоснован извод за наличието на незаконни строежи в процесния имот.
Иска от съда да остави жалбата без уважение, както и да присъди на ответника направените по делото разноски.
Като заинтересована страна в производството е конституиран В.К.Ч. – собственик на УПИ VІІІ-859 в кв. 64 по регулационния план на с. Червена вода, който чрез пълномощника си адв. Е.К. поддържа становище за основателност на подадената жалба.
След преценка на всички събрани по делото доказателства съдът установи следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспорва се индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл. 214, т. 3, във вр. с чл. 225а от ЗУТ. Подадена е в предвидения законов срок видно от приложената по преписката разписка (л. 5 от преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на административния орган (л. 3 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, назначена строително-техническа експертиза и извършен оглед на място, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № РД 01-2984/03.10.2019 г. на кмета на Община Русе. Със заповедта на основание чл. 225а, ал.1 и ал. 2, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8, чл. 48, ал.
8, чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1, чл. 142, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и Констативен акт № НС-12/19.07.2019 г., съставен от служители на Община Русе и декларации от лицата Г.А., С.П. и К.Ч., е наредено на последния в качеството си на извършител да премахне два незаконни строежа V (пета) категория - "Основен ремонт на помещения в североизточна част на жилищна сграда“ и „Пристройка северозападно от жилищната сграда“, и двата находящи се в урегулиран поземлен имот (УПИ) VІІІ-859, кв. 64, по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с адрес:
***. С оглед на това, че оспорената заповед има за предмет премахване на незаконни строежи V категория същета е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кметът на общината.
Заповедта е издадена в писмена форма като съдържа фактическите и правните основания, на които се позовава административният орган при постановяването й. Налице е мотивираност на административния акта, която позволява извършването на съдебна проверка за законосъобразност на административния акт. Съответствието между изложените от органа мотиви – фактически и правни и направените въз основа на тях изводи е въпрос на материалната законосъобразност на оспорваната заповед.
Съдът намира че, в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, водещи до невъзможност да се установи дали правилно е приложен материалния закон.
Спазено е изискването на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ относно процедурата, която следва да бъде проведена преди издаването на заповедта, като в хода на административното производство е съставен Констативен акт № НС-12/19.07.2019 г. (л. 75-77 от преписката), който е връчен на жалбоподателя по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ (л. 96 от преписката).
В оспорената заповед, както и в съставения преди това констативен акт се посочва, че процесните строежи са изградени без изискващите се строителни книжа, съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и са недопустими, съгласно изискванията на чл.
169, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУТ. При това позоваване очевидно се приема, че за процесните строежи от една страна липсва разрешение за строеж (обстоятелство, което не се оспорва от страните и е изрично посочено в съставения констативен акт), а от друга страна административният орган очевидно е приел, че строежът не отговаря на изискванията за механично съпротивление и устойчивост, безопасност в случай на пожар и достъпност и безопасност при експлоатация на строежа, като аргумента за този извод се състои в това, че липсва одобрен инвестиционен проект и становище от инженер конструктор.
Според съставения Констативен акт, констатациите от който са изцяло възприети от административния орган в оспорената заповед, имот УПИ VІІІ-859, кв. 64 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе е собственост на В.К.Ч. съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198, том ІІІ, дело № 451 от 2006 г. на нотариус с район на действие РРС (л. 19 от преписката). Според отразеното в констативния акт, в имота от жалбоподателя К.П.Ч. са извършени следните два строежа: „Основен ремонт на помещения в североизточната част на жилищна сграда“ и „Пристройка, северозападно от жилищната сграда“, представляващи строеж по смисъла на § 5, т. 38 и т. 42 от ДР на ЗУТ, от V категория.
Първият строеж е описан като събаряне на съществуващи стари помещения, изграждане на нови помещения, с нови основи, нови тухлени зидове, без стоманобетонови колони в тях и нов дървен покрив със стар и нов дървен материал, покрит със стари керамични керемиди. Посочено е, че новоизграденото помещение е с размери в план около 12,00 м/3,00 м и височина до най-високата точка на покрива около 3,40 м. Строежът се намира на североизточната фасада на къщата.
Вторият строеж според констативния акт и заповедта се състои в изграждане на изцяло нови основи и изпълнение на нова дървена носеща конструкция от колони и греди, с покривно покритие от ламарина като между дървените колони са изпълнени ограждащи стени от плътна част и дограма. Постройката е с размери в план около 8,40 м/4,40 м и височина в най-ниската точка на покрива около 2,20 м. Строежът се намира на северозападната фасада на къщата.
Въз ооснова на декларации от К.Ч. и С.П. е установено, че описаните строежи са извършени в периода 2010 г. – 2012 г.
В раздел ІІ "Представени строителни книжа и документи" от констативния акт е отразено, че няма представени: одобрени инвестиционни проекти в т. ч. съгласувани и одобрени части на проекта; разрешение за строеж; протокол за определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга на строежа. Изведен е извод, че строежите са изпълнен без изискващите се строителни книжа и не са допустими по правилата и нормативите, действащи по време на извършването му и изискванията на ЗУТ. Като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 137, ал. 3, чл. 142, ал. 1, чл. 144, чл. 148, ал. 1, чл. 169, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ЗУТ.
Прието е, че се касае за незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за които следва да започне производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Изрично в констативния акт е посочено, че за строежа не е приложим § 127, ал. 1 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че строежът е изграден през периода 2010-2012 г.на база представените декларации.
В хода на настоящото съдебно производство за изясняване на спорните обстоятелства е назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от приетото и неоспорено заключение в УПИ VІІІ-859, в кв. 64 хо плана на с. Червена вода до североизточната фасада на намиращата се в имота жилищна сграда е разположена пристройка с размери в плав 8,30 м/3,30 м и височина в най-ниската част – 2,20 м. Пристройката представлява едно помещение, в което са изпълнени СМР, които не са завършени. Според вещото лице в посочената пристройка няма изградени нови помещения с нови основи, нови тухлени стени и нова дървена покривна конструкция или замяна на конструктивни елементи. Вложени са нови елементи в покривната конструкция, представляващи греди с дължина около 1,00 м, с които са удължени съществуващите ребра и е оформена стряха. Според експертизата Пристройката в североизточната част на жилищната сграда е елемент от плана, одобрен със Заповед № 1336/07.07.1964 г. При ремонта не е извършвана замяна на конструктивни елементи, но е увеличена експлоатационната годност на сградата. До северозападната част на жилищната сграда е изпълнена нова дървена конструкция от колони и греди. Дървените колони стъпват върху бетонов зид. Между колоните е монтирана ПВЦ дограма с ролетни щори. Към момента на огледа на имота от вещото лице върху гредите няма положено покривно покритие. Вещото лице посочва в експертизата още, че при огледа в имота и от прегледа на приложените по делото скици-извадки от устройствени планови не установява наличие на съборени помещения , както и изградени нови на тяхно място.
По делото са разпитани като свидетели лицата, подписали декларации в хода на административното производство. Налице са две групи свидетелски показания. В първата група са показанията на свидетелите на жалбподателя, които посочват, че от североисточната страна на къщата от много отдавна съществува стопанска постройка – дам и сайвант, в който родителите на жалбоподателя са отглеждали крави. Този дам е бил с кирпичени стени от към границата със съседния имот и около 2000 година жалбоподателят го е ремонтирал като е подменил кирпичната стена с тухлена без да разпокрива постройката и без да променя покрива. Относно постройката в северозападната страна на жилищната сграда свидетелите посочват, че там винаги е имало лятна кухня, която е била покрита с ламалина върху винкелови подпори, които жалбоподателят е заменил с дървена конструкция. В показанията си свидетелите на ответника също посочват, че от североизточната страна на жилищната сграда е съществувал дам с кирпичени стени, но твърдят (св.
Петров), че е бил покрит с ламарина. Освен това тези свидетели сочат, че цялата пристройка – дам е била съборена през 2010 г. и построена отново с тухли и покрив с керемиди като дори била разширена. Построената от северозападната страна лятна кухня била нова, тъй като там не било имало никакви постройки.
За изясняване на противоречията в показанията на свидетелите съдът проведе изнесено съдебно заседание на 11.06.2020 г., в което извърши лично оглед на процесния имот като констатациите са отразени в съставения протокола от заседанието (л. 113-114).
Анализирайки всички събрани по делото доказателства, включително огледа на процесните строежи съдът намира, че издадената заповед за премахване на незаконни строежи не съответства на релевантните фактически обстоятелства. Административният орган е индивидуализирал строежите, предмет на заповедта, по следния начин: