Решение № 64 от 13.02.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Ямбол, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20242330102601 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от И. В. И. от с.Д. обл. Я. срещу В. Й. Г. от с.Д. обл. Я., и П.

И. Г. от с.Г. А., обл. С., в която се твърди, че ищцата и ответниците са съсобственици на недвижим имот в с.Д. обл. Я., *******, съставляващо поземлен имот УПИ ******* с площ от 2100 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м., при граници на имота: улица и УПИ *******. Ищцата е призната за собственик върху 1200/1850 ид.ч. от дворното място с нотариален акт от 2024 г.. Сочи, че притежава и ½ ид. ч. от жилищната сграда, построена в него, която не е предмет на исканото разпределение на ползването. Твърди, че ответницата препятства ползването от нея на двора в пълния обем на притежаваната й идеална част, т.е. ищцата ползва по-малка площ от призната й с документа за собственост. Ответната страна притежава 650/1850 ид.ч. от двора съгласно нотариален акт от 2020 г.. Поради това, че съсобствениците не са могли да се споразумеят за разпределение на ползването на дворното място, се иска постановяване на съдебно решение за разпределяне на ползването му. Допълнително искът е насочен и срещу П. И. Г. в качеството му на съпруг на първата ответница, по време на чийто брак е придобит имотът от нея.

В с.з. искът се поддържа, като процесуалният представител на ищеца пледира за разпределяне на ползването на дворното място съобразно вариантна, отразен на приложение 3.1. към заключението на вещото лице. С допълнителна молба е уточнено, че се иска разпределяне на целия УПИ *******, нанесен в регулационния план на селото, действащ към момента на подаване на исковата молба, а не само част от УПИ, като не е известно, кой е собственик на УПИ *******, включен в новосъздадения имот по одобрената след образуване на делото кадастрална карта. Претендират се и разноските по делото. Исковата молба е допълнена с твърденията, че ицата е придобила собствеността върху целия имот от 1995 г. срещу задължението за издръжка и гледане. Със съдебно решение по гр.дело, 1 заведено през 2001 г. от страна на бащата й, е развален договорът, сключен с нотариален акт за гледане и издръжка до ½ ид.ч. или 650 кв.м.. От 1995 г. имотът е с площ от 1850 кв.м., за който е отреден УПИ с площ 2100 кв.м. В него е продължил да живее бащата, а и ищцата, която въпреки че работи в Г., се връща в него два пъти в годината, тъй като няма друг имот и всичките й лични вещи са в процесния. Бащата е прехвърлил на сестра й-праводателка на ответницата- само 650 кв.м. Към настоящ момент И. И. не си е прекъснала владението, владяла е имота повече от 10 години.

С отговорите и насрещната искова молба ответниците В. Г. и П. Г.-съпрузи, сключили граждански брак през 2016 г., претендират, въз основа на сключените от тях сделки за дарение и продажба, собствеността върху ½ ид.ч. от дворното място, колкото считат, че притежава и първоначалната ищца, а именно 925/1850 ид.ч. Оспорват правото й на собственост по давност върху 275/1850 ид.ч., предмет на отрицателния им установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 вр. чл.212 от ГПК и искат отмяна на констативния й нотариален акт за право на собственост по давност върху 550/1850 ид.ч. на осн. чл. 537 ал.2 от ГПК. Твърдят, че не е осъществено давностно владение, като ищцата не живее в имота.

Ответниците не оспорват липсата на съгласие между страните относно ползването на двора, като твърдят, че има сключен договор от 2010 г. за това, но е неприложим поради несъответствие на техническите параметри в него на действителното положение.

Ответниците чрез пълномощниците си в с.з. уточняват насрещните претенции. Искат отмяна на нотариален акт №***, том *** рег.№ ****, дело №*** от 24.07.2024 г. в частта за разликата над 275/1850 ид.ч. до 550/1850 ид.ч. Оспорват твърдените от ищцата квоти на собствениците. Твърдят, че са придобили ½ ид.ч. от 1850 кв.м. С нотариален акт са придобити 650 кв.м. чрез сделка между сестрата на ищцата от една страна и ответницата В.

Г. и Д. В.-от друга.. Целият имот се владее първоначално от ищцата и нейната сестрадарител по сделката, сключена на 21.12.2020 г. Оттогава го владеят само ответниците.

Ищцата не го е посещавала допреди делото. Сестра й го е придобила от баща си и го е владяла от смъртта му през 2007 г.. Разликата от 650 кв.м. до 925 кв.м. ответниците са придобили чрез владение на имота, предадено им от прехвърлителката им заедно с идеалните й части от него и етажа от сградата. Ищцата не ги е придобила, защото не ги е владяла. Сестра й е придобила по давност нейната част от останалата площ над 1300 кв.м..

Ответниците са съсобственици с ищцата върху 1850 кв.м., от които притежават половината или 925 кв.м. Излагат доводи за недопустимост на производството, тъй като е влязла в сила Кадастрална карта на селото, в която има грешка, която е свързана със спор за материално право. Според картата, процесният недвижим имот вече е част от един общ поземлен имот с идентификатор № ***. Не е известен съсобственикът на другия УПИ, обединен с процесния в един кадастрален имот. Сочи се, че първо трябва да се пристъпи към поправка на грешката в кадастъра на основание чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, да се отделят двата имота, и тогава да се извърши разпределение на ползването, или да бъде конституиран като страна в процеса съсобственикът на другия УПИ.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено 2 от фактическа страна следното:

Не са спорни факти снабдяването на ищцата с нотариален акт за собственост върху 1200/1850 ид.ч. от дворното място, за което е представила Нотариален акт № *** том 4, рег. № ****, дело № ***/2024 г., както и със Нотариален акт за собственост на недвижими имот, придобит по давност №***, том *** рег.№ ****, дело №*** от 24.07.2024 г., представен от ответниците, удостоверяващ право на собственост върху 550/1850 ид.ч., придобито чрез давностно владение. Самото нотариално дело № ***/2024 г. е приложено като заверено копие. Освен с последния нот. акт пред нотариуса ищцата се е легитимирала като собственик и с нот.акт № ***, том 1, рег.№*****, дело №***/2010 г., съставен въз основа на писмени документи, относно 650/2100 ид.ч. от имота.

Не е спорно прехвърлянето на ответницата и на Д. В. на 650/2100 ид.ч. от УПИ ******* чрез Нотариален акт за дарение № *** том II, рег. № **** дело № ***/21.12.2020 г., извършено от сестрата на ищцата- свидетелката М. В. Д.- и още две лица, съответно последвалата продажба с Нот. акт № *** том I, рег.№ ****, дело №***/01.12.2022 г. от Д. В. на ответницата на 325/2100 ид.ч., сключена по време на брака й с ответника П. Г. (според Удостоверение за граждански брак на Кметство с.Г. А. бракът е сключен на 22.01.2016 г.). В нотариалните актове е записано, че за имота е извършено разпределение на ползването, поради което приобретателите ще ползват югозапазната част от двора и ще влизат през общата дворна врата от улицата, както и първия етаж от двуетажната жилищна сграда.

Не са спорни и фактите, заявени от страните, относно извършеното през 1995 г. прехвърляне на ищцата от родителите й на дворното място с площ от 1300 кв.м. с жилищната сграда чрез договор за издръжка и гледане, за който е прездставен нотариален акт № ***, том II дело № ***/1995 г., развален до ½ ид.ч. с Решение от 11.05.2002 г. по гр.д.

№ ****/2001 г. на ЯРС, влязло в сила на 22.04.2004 г. съгласно отбелязването върху документа от адм.секретар.

Представен е и Нотариален акт № ***, том *** дело № ***/2007 г., съгласно който В.

И. В.в е сключил с М. В. Д. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка относно 650/3110 ид.ч. от дворното място, цялото от 3110 кв.м., за което е отредено УПИ ******* от 2100 кв.м. и УПИ ******* от 1010 кв.м., заедно с ½ от жилищната сграда от 80 кв.м. в УПИ *******.

По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза, съгласно което първоначално одобреният регулационен план на с.Д. е от 1971 г., изменен само веднъж със Заповед № ***31.08.1995 г., с която е променена уличната регулация на кв.***, като регулационните граници се изменят така, че да се доближат до кадастралните граници на имотите (в случая на ПИ ***). От графичната част на плана се вижда, че приложената към делото скица отразява именно това негово изменение от 1995 г.

УПИ ******* по действащия регулационен план е с площ 2100 кв.м., от които 1850 кв.м. са от ПИ ***. Към ПИ *** по регулация се придават площи откъм улицата-от изток и откъм дерето - от запад. Разликата от 250 кв.м. (2100 кв. - 1850 кв.м.) реално представлява придаваеми площи по регулация, разположени от изток и от запад на имота. За изясняване 3 на въпроса в.л. е заснело съществуващата на място ограда, явяваща се граница на ползване от страните, при което е установило, че част от тези 250 кв.м. се ползват от страните. В с.з. вещото лице допълва, че регулацията относно придаваемите от улицата и дерето площи е приложена, като е налице придаване на общинска собственост към имота, няма данни за придаване на части от съседни имоти. На скицата по делото се вижда, че южният съседен имот е отразен като УПИ ***, т.е. ПИ *** попада в повече от един УПИ. Южната граница на процесния УПИ ******* не е материализирана на място и за нуждите на експертизата, при разпределянето на площите е приета границата по регулационен план. Общата използвана площ от страните към момента на заснемането в границите на УПИ *** е 1 956 кв.м., а графично определената му площ, след оцифряване на регулационния план е 2068 кв.м. В кадастралната карта, одобрена със Заповед № *******/09.12.2024 г. от изпълнителния директор на АГКК, имотът е отразен като ПИ *** в с. Д., общ. Т., *******, и е с площ 2918 кв. м., понеже обхваща и площта, попадаща в УПИ ***, в кв.***.

В с.з. в.л. допълва, че от изток ограда на имота има откъм улицата. Улица има само от едната страна на имота– от изток. От север и от запад има дере. Придаването на части от общински имоти всъщност се отнася за придаване откъм улицата от изток и на част от дерето от запад. По новата кадастрална карта съседният имот №*** от юг има материализирана на място ограда. Кадастралните граници по кадастралния план от 1971 г. на имот *** продължават и на юг, като включват и този имот ***. Площта на самия имот *** по Кадастралния план от 1971 г. е доста по-голяма от 1850 кв.м. 1850 кв.м. е само площта, която попада в урегулирания поземлен имот. На място няма ограда между *** и ***. В.л. е разпределило урегулирания поземлен имот ***, защото не е налице възможност за разпределяне по кадастралния план, доколкото владението явно се различава от неговите предвиждания. По-същественото е, че ако се разпредели ползването на имота по кадастрален план, страните няма да имат излаз към улица, което не е логично. В момента действащи са кадастралната карта от 2024 г., одобрена след предявяване на иска, и регулационният план. Урегулираният поземлен имот ******* съществува като предмет на регулация по действащия регулационен план. В.л. не е изследвало собствеността на площта, която се намира между нанесените на комбинирата скица синя –южна регулационна линия на процесния имот и южната кадастрална гланица на ПИ *** по кадастралната карта, нанесена с червен цвят, защото не е обект на експертизата. Площта, която е северно от жилищната сграда и паянтовите постройки, които са в западната част на имота, е значително по-запусната, обрасла с дива растителност и имотът не изглежда да е поддържан. В южната част се ползва, където е и кладенецът- там е разчистено, утъпкано. Единствено утъпкани предни площи има само до жилищната сграда и плочника отпред. Има куче в северозападния ъгъл на жилищната сграда.

Вещото лице е изготвило по 2 възможни варианти за разпределение на ползването на дворното място (в рамките на УПИ ***, в кв. *** по регулационния план, с мотив, че реално се използват части от него и само по този начин може да се осигури достъп до улицата), като е съобразило квотите на съсобствениците, посочени в исковата молба и претендираните от 4 ответниците. По заключението на разпределение подлежи по-голяма площ от 1850 кв.м. 2068 кв.м. При посещението на място в.л. е установило, че ищцата използва втория етаж от жилищната сграда а ответниците - първия й етаж и пристройка към къщата. Освен жилищната сграда в имота има стопански сгради, както и външна тоалетна. В южната част на имота има кладенец. В заключението е изложено, че собствеността и ползването на тези стопански сгради не е уточнена изрично и не са предявени претенции за тях. Освен това същите не са в особено добро техническо състояние, поради което не подлежат на разпределяне за ползване, и в разпределението са включени като свободна площ, с цел оформяне на площи с по-правилна форма и минимализиране на площите за общо ползване.