Решение № 1185 от 19.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. Перник, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720103485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, срещу Д. Р. К., предявена по реда на чл. 422 ГПК, да се признае за установено между страните съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит № ************* от 19.05.22 г. за следните суми: главница в размер на 2819,20 лева; договорно възнаграждение в размер на 939,92 лева, дължимо за периода от 25.04.2023 г. до 05.01.2024г. и законна лихва в размер на 465,56 лева, дължима от 05.01.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост до 26.06.2025 г.

Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Доколкото заповедният съд е отхвърлил заявлението, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение за сумата 861,70 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и 1638,45 лева– за закупена услуга „Флекси“, ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати посочените суми.

Ищецът твърди, че на 19.05.22 г. между него и Д. Р. К. бил сключен договор за потребителски кредит № *************, по силата на който на ответницата била отпусната в заем сумата от 3300 лв., със срок на погасяване 36 месеца, при месечна вноска 160,69 лв., ГПР 48,85 %, ГЛП 41%, лихвен процент на ден 0,11 %, като по този начин общото задължение по кредита възлизало на 5785,16 лв. Уговорено било и заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1155 лв. и „Флекси“ в размер на 2145 лв., като вноската по тези услуги била в размер на 91, 66 лева и съответно общата месечната вноска станала 252, 35 лева , а общото задължение по кредита в размер на 9085, 16 лева.

Твърди се, че сумата била преведена, на 19.05.22 г. по банкова сметка на ответницата.

Твърди се, че погасителният план е бил променян по молба на кредитополучателя, за което бил сключен допълнителен анекс към договора, с който били намалени три вноски № 3- 5 и 1 подписан нов погасителен план с 38 вноски. Твърди се, че кредитополучателят е извършвал частични плащания – в общ размер 3551,40 лв., в резултат на което частично били погасявани част от главницата и лихвите за забава и такси по Тарифа на дружеството.

Твърди се, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, договорът е прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 05.01.2024 г., за което обстоятелство Д. Р. К. е уведомена, чрез уведомително писмо, на посочения от нея адрес в договора. След обявяването на предсрочна изискуемост е начислено обезщетение за забава върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги).

Обосновава се, че дори съдът да приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост, то погасителният план е изтекъл на 25.07.25 г. и всички суми са станали изискуеми.

Претендират се разноски.

Ответната страна, в депозиран в срока по чл. 131 ГПК отговор, чрез адв. М., оспорва исковете. Счита договорът за недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, поради противоречие с чл. 21, ал.1 ЗПК, чл. 10, ал.4 чл. 11, чл. 19, ал.4 и чл. 33 ЗПК, за което излага подробни съображения, като моли за прогласяване на нищожността на целия договор, евентуално на клаузите на чл. VI и чл. V от същия . Потвърждава, че е заплатена сумата от 3551, 40 лева, както е посочено от ищеца, като същевременно посочва, че е заплатена и сумата от 200 лева, на 24.09.25 г., за което представя платежно нареждане. Моли се за отхвърляне на предявените искове.Претендира сторени разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал.5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД Доколкото исковата претенция е предявена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, след указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в хода на производството по ч. гр. дело № 2510/2024 г., за ищеца е налице интерес от търсената защита. По отношение осъдителните искове за заплащане възнаграждение по пакет за допълнителни услуги, съдът намира, че същите следва да бъдат разгледани, тъй като се касае за последващо обективно съединяване на искове в рамките на производството по чл. 422 ГПК.

Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания за главница и лихва е обусловено от установяване на: 1) валидно облигационно правоотношение по договор за заем, предаването на заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора, респективно настъпване на предпоставките и надлежно съобщаване на обявената предсрочна изискуемост; 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за заплащане на договорно възнаграждение; 3) настъпване на падежа и 4) размера на вземанията.

От представения договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ************* от 19.05.2022 г. се установява, че на посочената дата „Профи Кредит България“ като кредитодател и Д. Р. К. като кредитополучател са постигнали съгласие на кредитополучателя да бъде предоставена парична сума в размер на 3300 лв., която следва да бъде върната на кредитора в срок от 36 месеца на равни месечни вноски от 160,69 лева.

Уговорен е ГПР 48,85 % и годишен лихвен процент 41,00%, като по този начин общата сума, която подлежи на връщане, възлиза на 5785,16 лева. Видно от погасителния план, крайния падеж на 36-та вноска е 25.05.2025 г.

В договора е уговорен закупен пакет от допълнителни услуги „ Фаст“ на стойност 1155 лева и „ Флекси“ на стойност 2145 лв., с размер на вноската по закупения пакет 2

„допълнителни услуги“ -91,66 лева. По този начин общото задължение по кредита възлиза на 9085,16 лева.

Към исковата молба са приложени Общи условия на Профи Кредит към Договор за потребителски кредит, подписани на всяка страница на мястото за подпис на „клиент“. В същите няма изписано името на кредитополучателя, нито препратка към конкретен номер на договор, а единствено продължение на номерацията на страниците на договора за кредит. В чл. 4.3 е уговорено при закупуване на допълнителна незадължителна услуга същатада се погасява като част от погасителния план на основното кредитно задължение за главница и лихва. В чл. 15 от Общите условия е разяснено какво обхващат допълнителните услуги по кредита, а именно – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на вноски при определени предпоставки и начина им на установяване, намаляване на погасителни вноски при определени условия, промяна на датата на падеж.

Към договора за приложени и Декларация по образец, информация относно обработката на личните данни, както и Стандартен европейски формуляр – подписани от Д.

Р. К..

Представен е и Анекс № 1 от 04.10.2022 г., видно от който страните са постигнали съгласие за намаляване на погасителни вноски № 3,4,5, като по този начин крайния падеж на договора е променен на 25.07.2025 г., на ГПР е станал 44,89%, ТЛП не се е променил.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя", като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието "общи разходи по кредита на потребителя" обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, също се включват в тези разходи.

В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите е 48, 85 %, но не е отразено по какъв начин е формиран и какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на годишния процент на разходите обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се образува, и дали те са в съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите е посочен като процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Възнагражденията за допълнителни 3 услуги "бързо разглеждане и "динамично плащане" по договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

При формирането на този си извод съдът съобрази и задължителния характер на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква "ж" от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48, предвиждащ, че държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква "ж" от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му. Същевременно при включване на тези разходи ГПР ще възлиза на 124, 49% според заключението на вещото лице, което е противоречие с ограничението, предвидено в чл.19, ал.4 ЗПК.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb6de230-65d3-45b8-bae4-0a86525df567