Решение № 260083 от 15.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И E

№

9 15.02.2021 година гр.Бургас

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ:

Секретар:

Станка Чавдарова прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 1040 по описа за 2020 година.

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София. бул.

„Драган Цанков“ № 37, представлявано заедно от изпълнителните директори Никола Бакалов и Светозар Попов, чрез пълномощника юрк. Мирослав Димов, със съдебен адрес: гр.

Бургас, ул. „Александровска“ № 58, против З.Д.К., ЕГН ********** и К.В.К., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, чрез адв. Петя Колева, АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ №5, вх.А, ет.1, ап.2, за приемане за установено спрямо ответниците – солидарни длъжници, че съществува вземане на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор № 002LD-R-000901/25.04.2012 г. за банков кредит и общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица и удостоверено в извлечение от счетоводните книги на банката, въз основа на което са издадени заповед № 4487/26.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист № 4940 от 27.11.2019 г. по ч.гр.д. № 10023/2019 г. по описа на Районен съд - Бургас, в размер на общо 15 504,61 евро, както следва: 6 941,09 евро просрочена главница; 5 414,46 евро просрочена договорна лихва за периода от 15.07.2013 г. до 13.11.2019 г.; 3 103,31 евро просрочена наказателна лихва за периода от 15.08.2012 г. до 13.11.2019 г.; 21,21 евро законна лихва за периода 14.11.2019 г. до 24.11.2019 г. (от обявяване на кредита за предсрочно изискуем до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК); 48 лв. разноски по събиране на вземането за периода от 10.09.2019 г. до 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2019 г. до окончателното изплащане на задълженията. Претендира се и присъждане на съдебно-деловодните разноски в заповедното и настоящото производство.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че съгласно договор № 002LD-R-000901/25.04.2012 г. за банков кредит и общите условия на банката за кредити на физически лица, банката-ищец предоставила на З.Д.К. банков кредит в размер на 7 050 евро с годишна лихва, в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, който към датата на договора бил 7.99 % увеличен с надбавка от 8,51 пункта. Било уговорено, че неизвършените в срок плащания поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката-ищец, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорния лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден.

Крайният срок за погасяване на задълженията по кредита бил 15.04.2022 г.

Кредитът бил усвоен изцяло еднократно на 27.04.2012 г. по банковата сметка на кредитополучателя в банката-ищец. Твърди се още, че с подписването на договора – в последния абзац, кредитополучателят декларирал, че е запознат с общите условия. За обезпечаване вземанията по договора за банков кредит бил сключен договор за поръчителство от 25.04.2012 г. с ответницата К.В.К..

Ответниците не изпълнявали задълженията си по договора въпреки писменото предизвестие от банката, поради което последната упражнила правото си по т.10.1.2 от общите условия и обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем и се снабдила със заповед № 4487/26.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист № 4940 от 27.11.2019 г. по ч. гр. дело № 10023/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с които ответниците били осъдени да заплатят солидарно на банката горепосочените суми. За събиране на вземането било образувано изпълнително дело № 20208050400064 по описа за 2020 г. на ЧСИ Станимира Николова.

Според твърденията на ищеца, длъжниците са в просрочие от 15.08.2012 год., а предсрочната изискуемост е настъпила на 14.11.19 год. В табличен вид са представени извършените от ответниците погашения по договора за главница и лихва, както и непогасените просрочени вноски до обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 14.11.2019 г., от които 87 за главница – в общ размер на 3998,33 евро и 76 за договорна лихва – в общ размер на 5374 евро, а считано от 14.112019 г. – 5414,46 евро. С последната вноска по кредита от 26.11.2013 г. в размер на 250 евро били погасени договорна и наказателна лихва съответно от 211,44 евро и 38,56 евро. Кредитът бил в просрочие, считано от 15.08.2012 г. – 2658 дни към 14.11.2019 г. Предсрочно изискуемата главница била в размер на 2 942,76 евро.

Ответниците са депозирали съвместен отговор, с който оспорват претенцията като неоснователна. Считат, че по отношение на поръчителя - втората ответница, 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, тече от падежа на всяка отделна вноска по кредита, а обявяването на кредита за предсрочно изискуем не променя този срок за вече падежиралите вноски. В извлечението от счетоводните книги било посочено, че кредитът е в просрочие от 15.08.2012 г., както и че с писмени предизвестия, връчени на ответниците на 19.09.2019 г. чрез ЧСИ Станимира Николова и след изтичане на дадения с тях срок, кредитът е станал предсрочно изискуем на 14.11.2019 г. Същевременно в т.10.3 от общите условия било предвидено, че кредитът става незабавно изцяло предсрочно изискуем без банката да уведомява кредитополучателя и без допълнителен срок за изпълнение при забава за срок по-дълъг от 150 календарни дни. В извлечението от счетоводните книги е посочено просрочие от 2658 дни, като банката е бездействала в продължение на 8 години. Предвид това, считат иска срещу поръчителя за недопустим.

Оспорват претенцията по основание и размер. На първо място се оспорва обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Позовават се на ТР № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.

Оспорват действителността на процесния договор за банков кредит. Посочват, че договорените лихви, такси и комисионни многократно надхвърлят предвидените в Закона за потребителския кредит. Позовават се и на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съгласно който договорът е недействителен, ако не са посочени приложимия лихвен процент и условията за прилагането му. Посоченият в договора лихвен процент не бил фиксиран, а се формирал от базов лихвен процент и надбавка от 8,51 пункта, като липсвали условията за прилагането му. Била посочена и общата дължима сума 14 660,35 лева. Сочат и липсата на яснота за базата, върху която се начислява лихвата – върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Не било спазено и изискването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, като не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишната лихва в размер на 16,5% и на годишния процент на разходите /ГПР/ в размер на 18,82%. В договора били посочени само абсолютни стойности, като липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Посочва се и че лихвата за десетгодишния период възлизала на 7 448,89 евро или с 398,89 евро повече от главницата, а посоченият ГПР не отговарял на действително изчисления в погасителния план.

В нарушение на чл. 11, ал. 1, т.8 (в хипотезата на свързани договори за кредит) от ЗПК в договора не били посочени данни за задължението по договор за кредит № 002LD-R-000241/03.02.2010 г. с предмет кредит в размер на 6 400 евро, което се погасявало с процесния договор. С договора от 2010 г. също се погасявали съществуващи задължения към банката, като изобщо липсвала яснота за задълженията, дали същите включват и лихви, предвид което правят възражение за анатоцизъм. Считат, че чрез сключването на нови договори банката е заобиколила закона и по-специално разпоредбата на чл. 21 от ЗПК. Твърди се, че в исковата молба не били посочени договор за банков кредит № КР-АА-0664/26.11.2003 г. (единствено по който първият ответник бил получил заемни средства) и договор № 114 КР-АА-0127/10.08.2007 г. за банков кредит в размер на 10 000 лева. Посочва се, че през 2007 година поради финансови затруднения първият ответник бил принуден да изтегли нов кредит, за да погаси оставащите само няколко вноски по предходния кредит. При договарянето му била предоставена кредитна карта с договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №02РКО-А-3278/19.08.2007 г.

Договорът от 2003 г. не бил прекратен поради връщане на заетата сума, а банката начислявала наказателни лихви и неустойки, вследствие на което от действително получения кредит сумите нараснали до настоящата претенция. Към тях била прибавена и част от изискуемата сума по кредитната карта. Считат, че договорите от 2010 и 2012 г. са недействителни, тъй като по тях банкови карти в действителност не били представени, а служели за заобикаляне на закона. Счита, че действително дължимата сума би била тази по договора от 2007 г., но тъй като същият е с краен срок 20.08.2012 г., задължението било погасено по давност.

Считат, че банката се е обогатила неоснователно и приложение следва да намери разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.

Позовават се на съдебна практика на ВКС, съгласно която в самия договор, а не във вътрешните правила на банката, следва да е ясно и точно разписан методът за изчисление на лихвения процент, като се посочва относителната тежест на всеки от компонентите – пазарни индекси и индикатори. Такива не се съдържали в процесния договор, поради което считат правилото на чл. 144, ал. 3, т.1 от Закона за защита на потребителя за неприложимо. Позовават се на практиката на СЕС.

Считат, че договорът противоречи и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца. Пояснява, се че претенцията е за установяване на солидарните задължения на двамата ответници. Претендират се разноски както в заповедното, така и в настоящото производство. Ангажират се доказателства.

В съдебно заседание оспорването на иска се поддържа от ответниците, ангажират се доказателства.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че на 25.04.2012 год. между ищеца като кредитор и ответника З.К. като кредитополучател е сключен договор за банков кредит № 002LD-R-000901, по силата на който банката се е задължила да предостави кредит в размер на 7 050 евро със срок на погасяване до 15.04.2022 г. На същата дата с договор за поръчителство ответницата К.К. се задължила към банката да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по посочения договор за кредит.

Видно от представения по делото договор, ведно с погасителен план и общи условия, страните уговорили отпускането на кредит в размер на 7 050 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 002LD-R-000901/03.02.2010 г., със срок на усвояване до 30.04.2012 г. и срок на погасяване до 15.04.2022 г. Съгласно чл. 5.1 от общите условия погасяване на кредита се извършва чрез разплащателна сметка на равни месечни вноски, определени в погасителния план. В чл. 5 от договора страните са уговорили годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за кредити в евро, който към датата на сключването на договора е в размер на 7,99%, увеличен с надбавка от 8,51 пункта, изчислявана върху дълга по главницата (чл. 4.1 от общите условия). Към датата на сключване на договора годишният процент на разходите е 18,82%, като общата дължима сума е в размер на 14 660,35 евро (чл.5). Уговорени са още такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 40 лева (чл. 6) и комисионна за отпускане на кредита в размер на 2% от разрешения кредит в деня на усвояването му (чл. 7). Предвидено е още неизвършените в срок плащания да се отнасят в просрочие и да се олихвяват с договорената лихва плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Уговорено е също кредитополучателят да погаси задълженията си и да закрие договор за кредит № 002LD-R-000901/03.02.2010 г. (чл. 11, б. „б“). Съгласно чл. 16 от договора, кредитът става незабавно и изцяло предсрочно изискуем при забава в плащането с повече от 90 дни. От погасителния план приложение №1 към договора за кредит се установява, че кредитът се погасява на 120 месечни вноски на 15-то число, като за всяка вноска са посочени начална и крайна дата, дължима главница в началото и края на периода, общ размер на вноската и размер на лихва, и на главница. Съгласно чл.3.5 от Общите условия кредитът се счита за усвоен със заверяване на разплащателната сметка. Кредитополучателят заплаща и такси съгласно действащата Тарифа към датата на плащането. В чл. 10 от договора, както и в чл. 4.2, 4.4, 4.7 и 4.8 и от ОУ е предвидена възможност банката едностранно да променя базовия лихвен процент и лихвената надбавка.