Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1251 от 31.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1362/2023
Вид
Решение № 1251
Подписан
31.10.2023
В сила
09.07.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. Варна, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100501362 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.272 от ГПК и е образувано по жалба от страна на „***“ ООД, ЕИК ***, чрез адв.Г. /АК-Ямбол/ против Решение № 260032 от 22.03.2023 година, постановено по гр.дело № 11688/2020 година, по описа на ВРС, с което е било прието за установено по предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес с. М., ***, срещу „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.90, ал. 1, пр.1 вр. чл. 88 от ЗКИР, че в Служба по вписванията при Районен съд – Е., е вписано несъществуващо обстоятелство – Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх.рег. №1016, акт №79, том IV и с което е било отменено, на осн. чл. 532 ал. 2 ГПК, извършеното от Агенция по вписванията, Служба по вписванията при Районен съд – Е., вписано несъществуващо обстоятелство – Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут от 18.03.2009 г. с вх.рег. №1016, акт №79, том IV , както и в частта, с която е осъдено „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес с. М., ***, сумата 1932 лв. /хиляда деветстотин тридесет и два лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

1

Съобразно изложеното във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.Твърди се, че трите ел централи генерират ток ниско напрежение, и се присъединяват в към БКТП в имота на „***“ ООД, към което въззивника няма никакво касателство.Излага се още, че въззивника няма никакъв кабел, посочен в експертното заключение, както и че самата експертиза се произнася по правни въпроси.Излага се, че съответно на практиката на ВКС съдът се произнася единствено по законността на вписването, а не по отношение на нищожността и / или унищожаемостта на сделката.Според жалбата възникването на сервитута и заплащането на обезщетение не оказват влияние върху вписването на самия сервитут, като оспорения Договор отговаря на изискванията на чл.64 ал.1 т.4 от ЗЕ, т.к. закона не забранява вписването му към съответната дата.Излага се още, че не става ясно от мотивите на съда по какви съображения той е приел оспорения Договор за нищожен, като по същество се настоява въззивния съд да отмени атакуваното решение и да отхвърли претенцията.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв.В., която намира решението за правилно и моли съдът да го потвърди.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява, но е постъпило писмено становище по съществото на спора.

Въззиваемата Страна „***“ ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.В., която настоява съдът да потвърди решението.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Не е спорно между страните, а и съдът приема, че съобразно н.а. №85 от 24.09.2008 г. се установява, че дружеството - и щец е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, представляващ Поземлен имот 026100 от КВС на землище на селото, в местността „***", с площ 3.667 дка, с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия, при граници:

***.

Също е видно от н.а. №86,том.6,рег.№6901, н.д. №889/24.09.2008 год. на Нотариус Ж.Райчева №452, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, представляващ Поземлен имот 026101 от КВС на землище на селото, в местността „***", с площ 3.667 дка, с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия, при граници: ***.

2

От постъпилото писмо с вх. № 304337/23.12.2021 г. от Община Е. се установява, че към 18.03.2009 г. в община Е. няма започнато производство по процедиране на ПУП на основание чл.64 от ЗЕ, за имот, находящ се в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, представляващ Поземлен имот 026101 от КВС на землище на селото, в местността „***", с площ 3.667 дка, с начин на трайно ползване - производство на ел.енергия. съгласно писмото няма извършена процедура по чл.210 и чл. 211 ЗУТ за процесния имот. Идентичен отговор е получен и с писмо от 08.04.2022 г. за периода от 18.03.2009 г. до 2022 г.

От служба по вписванията с писмо с вх. №303008/29.11.2021 г е представената цялата преписката по вписване на процесния договор.

По делото също така е наличен и Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура от дата 18.03.2009 г., нотариално заверен от Нотариус Сергей Пройчев рег.№326, с район на действие Районен съд Пловдив ,с нотариално удостоверени подписи о.р.№2011/18.03.2009 год. по отношение на който е извършено вписване с вх. рег.№1016, акт №79, том IV извършено на 27.06.2019 г. в Сл. по вписванията при Районен съд Е. по отношение на имот с местонахождение в землището на ***, ЕКАТТЕ ***, и представляващ Поземлен имот 026101 от КВС на землище на селото , в местността „***", с площ 3.667 дка, , с начин на трайно ползване производство на ел.енергия, при граници: ***.

Видно от писмо с вх. № 302917/26.11.2021 г. на нотариус Жанета Райчева рег. № 452, с район на действие РС Е., в архива на нотариуса не се установява удостоверяване на подписи или други действия, касаещи извършване на договор за безвъзмездно учредяване на сервитут или такъв акт за вписване акт №79, том IV, извършено на 27.06.2019 г. в Сл. по вписванията при Районен съд Е..

Съгласно разрешение за ползване от 22.05.2012 г. е разрешено ползване на «фотоволтаична електроцентрала с 126,36 КВ, находяща се в УПИ 26101 землището на с. М..

Изслушана и приета е и Съдебно техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че при учредяване на процесния сервитут досежно имот, представляващ поземлен имот 026100 от КВС на землище на село М., община Е., в местността „***", с площ 3,667дка, от които 1,811 дка шеста категория, а 1,856 дка - пета категория, с начин на трайно ползване производство на ел. енергия, при граници: ***, придобит съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том IV, рег. № 6900, нотариално дело № 888 от 2008г. не е проведена предвидената в Закона за енергетиката процедура. В конкретния случай процедурата е проведена в съответствие с изискванията на ЗУТ /Приложение 1/, без да е съобразена с изискванията на ЗЕ. Има съответно и издадена заповед № РД 342/03.06.2009г. на кмета на община Е. с която се учредява право да се прокара електропровод съобразно одобрения ПУП /парцеларен план/. Тази заповед е издадена на основание чл. 193 от ЗУТ. Изградения електропровод се явява част от електроенергийната система на страната, свързана с производството и преноса на електрическа енергия и представлява част от 3 техническата инфраструктура. Самия поземлен имот 026100, за който се учредява процесния сервитут, е с начин на трайно ползване - производство на ел. енергия. Изграденият електропровод служи да пренесе (транспортира) генерираната от соларна електроцентрала електрическа енергия до електропреносната мрежа, поради което това е електроенергиен обект и към него следва да се прилага ЗЕ. Вещото лице констатира, че в конкретния случай няма еднократно изплатено обезщетение, а е посочен Договор за безвъзмездно учредяване на сервитут - право на прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура.

При тези данни решаващия съд е стигнал до извода за основателност на претенцията.

Виждането на настоящата инстанция е следното:

Приемайки , че спорът между страните не е по фактите, а по приложимия закон, съдът намира, че съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие.

Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Според чл. 67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична 4 собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл.

64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи.

Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите - публична собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС , т. е. са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ.

Съобразно тълкувателната практика на ВКС на Р България, конкретно Определение № 2 от 04.01.2021 година, по гр.дело № 3541/2020 година на ВКС предвидените в чл. 64, ал. 2 ЗЕ сервитути, както е предвидено в тази разпоредба, се учредяват само при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти, т. е. на обекти, които съгласно § 1, т. 31 б от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката представляват подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за: а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт 5 или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи; б) производство на електрическа и/или топлинна енергия; в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти. Тези права, уредени под формата на сервитути, по същността си представляват, както е прието в Решение № 47 от 02.04.2013 г. по гр. д. № 217/2012 г. на IV г. о. на ВКС, ограничения на собствеността за благоустройствени цели, т. е в обществен интерес.