Решение № 108 от 04.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Дупница, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Д. при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №

20251510102627 по описа за 2025 година

Д. К. Й., ЕГН **********, е предявила срещу А. Б. В., ЕГН **********, В. Й. К., ЕГН **********, Р. К. К., ЕГН **********, Б. К. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.34 ЗС и чл.341, ал.1 от ГПК. Производството е във фазата по допускане на съдебната делба и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

В исковата молба се сочи, че страните са наследниците по закон на К. К. Н., починал на 06.12.1978 г. и В. П. Н.а, починала на 24.11.2007 г. К. К. Н. притежавал право на собственост върху двуетажна масивна къща и паянтово перде, построени в дворно място, образуващо имот планоснимачен номер 59, за който е отреден парцел I-59 в квартал 10 по регулационния план на село Джерман, Кюстендилски окръг с урегулирана площ от 1039 кв.м., при съседи за имота: улица, В. М. Д., С. М. Д. и улица, предвидена за високо напрежение с осови точки 13-26, а по скица представлява УПИ I-59 в кв. 10 по регулационния план на с. Джерман, община Дупница с площ 976 кв.м., при съседи: улица, улица, УПИ VIII- 60. В откритото наследство правата на ищцата са в размер на ½ ид. част, като тя дала съгласие за безвъзмездно ползване на имота от брат й Б. К. К. и семейството му.

Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят имотите. Поради това искането е за допускането до делба на описаните имоти, при права: ½ ид. част за ищцата, за А. Б. В. – ¼ ид. част и по 1/12 ид. част за В. Й. К., Р. К. К. и Б. К. К..

В постъпилия писмен отговор от ответниците В. Й. К., Р. К. К. и Б. К. К. се оспорва основателността на иска, като се твърди, че през 1977 г. К. Н. учредил право на строеж на сина си Б. К. К. за масивна жилищна сграда с площ 80 кв.м. и му дарил 450 кв. м. от дворното място. Вместо нова сграда, Б. К. К. извършил пристрояване на съществуващата сграда с площ 62 кв. м., която понастоящем е с площ 82 кв. м.; изградил до нея и гараж. През 2009 г. К. К. – племенник на ищцата, категорично й заявил, че къщата е негова и й забранил да стъпва в имота. В продължение на 11 години тя не е идвала в процесния имот, като едва през 2020 г. дошла за погребението на К. К.. Поради това К. Б. К. и семейството му са 1 придобили имота на основание давност, текла в периода 19.05.2009 г. – 30.10.2025 г. /датата на завеждане на исковата молба/. През този период ищцата и А. Б. В. не са оспорвали владението върху целия сънаследствен имот, не са разполагали с ключ, не са пребивавали в него.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответницата А. Б. В. не е подала отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Между страните не е спорно, че К. К. Н. е притежавал право на собственост върху описаните в исковата молба УПИ I-59 в кв.10 по регулационния план на с. Джерман и построените в него двуетажна масивна къща и паянтово перде до 1977 г., когато дарил на сина си Б. К. К. 450 кв. м. от дворното място и му учредил право на строеж за масивна жилищна сграда с площ 80 кв. м.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 164/08.10.2025 г. на община Дупница, К. К. Н. е починал на 06.12.1978 г., като негови наследници по закон са В.

П. Н.а /съпруга, починала на 24.11.2007 г./, Д. К. Й. /дъщеря/ и Б. К. К. /син, починал на 18.05.2009 г. и оставил за наследници дъщеря си А. Б. В. и сина си К. Б. К., починал на 08.07.2020 г., като негови наследници са останалите ответници - В. Й. К., Р. К. К. и Б. К. К./.

С нотариален акт № 123, том III, дело № 1335/1977 г. на 23.12.1977 г. К. К. Н. дарил на сина си Б. К. К. 450 кв. м. идеални части от процесния урегулиран имот, като дареният следвало да ползва реално определена незастроена част от имота /видно от изрично посочената пазарна цена на незастроено дворно място/. С нотариален акт № 124, том III, дело № 1336/1977 г. на 23.12.1977 г. К. К. Н. учредил на сина си Б. К. К. правото да построи в имота масивна жилищна сграда с площ 80 кв. м., която следвало да е разположена в определената му за ползване незастроена част от имота с площ 450 кв. м.

На въпроси по реда на чл.176 ГПК ответницата А. Б. В. е отговорила, че след смъртта на Б. К. К. ищцата е посещавала процесния имот и е влизала в къщата в него; не й е известно К. Б. К. да е заявявал на ищцата, че няма нищо в процесния имот, но бил заявявал на ответницата, че ищцата ще си иска дела; тя и ищцата не разполагат с ключ за имота, но знаят къде стои, като ответницата никога не е влизала самостоятелно в имота и няма вещи там, не е нощувала в къщата в имота след смъртта на Б. К. К..

От показанията на свидетеля Р. В. /съпруг на ответницата А. Б. В. от 1992 г./ се установява, че страните са поддържали нормални роднински отношения, в негово присъствие не е имало разговори за собствеността върху процесния имот. След смъртта на Б. К. К. ищцата е посещавала процесния имот, както и свидетелят и неговата съпруга.

Свидетелят подчертава, че винаги посещенията им са били «на гости» и поради това са отивали, само когато живеещите в имота са си вкъщи; никога не са имали ключове за имота, знаели са къде стои ключа за дворната врата, но не са го ползвали; не им е известно място, на което да е оставян ключ за къщата. На свидетеля е известно, че К. Б. К. е съдействал при покупката на автомобил за дъщерята на ищцата.

От показанията на свидетелката Д. С. се установява, че по нейни впечатления ищцата се счита за сънаследник на процесния имот и го посещава, но не знае, дали при посещенията нощува там, както и дали е давала съгласие някой да ползва нейния дял.

От показанията на свидетеля Г. К. се установява, че в разговор с него К. Б. К. споделил за разговор с ищцата на погребението на Б. К. К. относно собствеността върху процесния имот. При този разговор К. Б. К. заявил на ищцата: «Ти един пирон не си забила тука, а търсиш дял». Впоследствие К. Б. К. и ищцата постигнали споразумение за изплащане на дела й, посредством дарение на автомобил от К. Б. К., който да се ползва от дъщерята на ищцата. За целта К. Б. К. купил автомобил, собственост на свидетеля, който бил свидетел на 2 предаването на автомобила и изявлението на ищцата, че няма претенции за собственост върху имота.

От показанията на свидетеля С. Х. се установява, че е възприел спречкване между К.

Б. К. и ищцата на погребението на Б. К. К. относно собствеността върху процесния имот.

От показанията на всички свидетели се установява, че Б. К. К., а впоследствие и К. Б.

К. са живели в процесния имот и са извършвали подобрения в него, като са пристроили и допълнителни помещения към съществуващата жилищна сграда /баня, тоалетна и стая върху площадката на съществувало външно стълбище/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за съдебна делба на застроен имот с правно основание чл.34 ЗС вр. с чл.341 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.34 ЗС, всеки съсобственик може да иска делба на обща вещ, освен ако законът разпорежда друго или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съществуването на правото на съдебна делба е предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществената общност.

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.

В. Й. К., Р. К. К. и Б. К. К. са възразили, че такава имуществена общност липсва, предвид придобиването от техния наследодател на собствеността върху целия имот по давност.

Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.

Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Между страните не е спорно, че приживе собственикът на процесния недвижим имот К. К. Н. прехвърлил с гореописаните сделки правото на собственост върху част от имота на сина си Б. К. К. и му учредил право на строеж за самостоятелна жилищна сграда. Не е спорно, че ищцата още през ученическите си години се преместила да живее в друго населено място, а процесния имот продължил да обитава Б. К. К. със семейството си; след сключването на граждански брак през 1992 г. А. Б. В. също се преместила в друго жилище, а в процесния имот продължил да живее Б. К. К. и К. Б. К. със семейството си.

Предвид описаната прехвърлителна сделка, основанието, на което е установена фактическата власт от К. Б. К. след смъртта на Б. К. К., показва съвладение – започнал е да владее собствената си идеална част, но по отношение на идеалната част на другите 3 съсобственици е бил държател.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.

Видно от показанията на свидетелите Г. К. и С. Х., още при самото погребение на Б.

К. К. е възникнал спор между ищцата и К. Б. К., който се възпротивил на претенцията й за собственост. Впоследствие двамата постигнали споразумение за даване на автомобил вместо изплащане в пари на дела на ищцата, възприето от свидетеля Г. К.. Останалите гласни доказателства не опровергават установеното от показанията на тези свидетели, като Р. В. и Д. С. не са присъствали на разговори между страните за собствеността върху процесния имот.

От показанията на свидетеля Р. В. /разпитан по инициатива на ищцата/, както и от отговорите на ответницата А. Б. В. по реда на чл.176 ГПК се установява, че от продължителен период от време /поне от 1992 г./ другите съсобственици не разполагат с ключ както за дворната врата, така и за жилищната сграда; нямат лични вещи в имота, посещавали са го само с предварително уведомление на К. Б. К., впоследствие – на неговото семейство. Тези посещения са били израз на нормални роднински отношения, не на своене на имота – изрично свидетелят Р. В. уточнява, че са отивали на гости, както и, че съпругата му няма претенции за имота. Тези обстоятелства не се опровергават от показанията на свидетеля К. относно наличие на «багаж» на ищцата в нейна стая – свидетелят сочи, че тя имала стая още от времето, когато нейната майка била жива, т.е. преди 24.11.2007 г.; не се установиха каквито и да е конкретни вещи, принадлежащи на ищцата, които да продължават да се намират в жилищната сграда, а от соченото от ответницата А. Б. В. се установява единствено наличие на снимки от детството на ищцата, които очевидно са свързани с отдавна отминал период на пребиваване в имота.

Поради това съдът счита, че по делото са събрани доказателства за извършването на такива действия от К. Б. К., с които той е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.