Решение № 348 от 04.03.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 348

Ямбол, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - III състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА и с участието на прокурора РЕНИ ТОДОРОВА ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА административно дело № 20257280700247 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, вр чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по исковата молба от М. Н. Д. [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], срещу Областна дирекция „Земеделие“ — [населено място], [населено място], [п.к.], [улица], [ет.]. Претендират се суми в размер на: 1 500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменена Заповед № РД-07-2972-169 от 13.10.2017 г. на ответника, за периода от 13.10.2017 г. до 18.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменена Заповед № РД-25-1 от 01.07.2020 г. на ответника, за периода от 01.07.2020 г. до 26.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; 2 500 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди спрямо отменено Писмо № ЧР-14-32-2 от 27.04.2022 г. на ответника, за периода от 27.01.2022 г. до 18.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Посочва се, че в резултат на незаконосъобразните три индивидуални административни актове на Директора на ОДЗ-[област] ищцата е търпяла вреди, изразяващи се в изпитан от нея срам, обида, стрес, притеснения за бъдещето и депресивно състояние през целия период. Изтъква се, че с оглед възрастта на ищцата при първото прекратяване на правоотношението й (53 години) тя е била стресирана от възможността да остане без работа за дълъг период от време, а впоследствие и от обстоятелството, че не би могла да натрупа необходимия й стаж за пенсиониране. Твърди се, че обидата е изпитана вследствие недопускането й до работното място след отмяната на актовете като незаконосъобразни и от самото отношение на ответника в тази връзка. Изпитаният срам се обосновава с това, че в продължение на три месеца ищцата се е явявала, за да заеме длъжността, на която е била възстановена, но това не се случвало, като у нея възникнало усещането, че се моли и проси нещо, което й се следва по закон, а именно да й бъде позволено да изпълнява служебните си задължения. Твърди се, че с поведението си ответникът е накърнил доброто име, което Д. е имала в обществото. Твърди се също, че за този тримесечен период, в който не е допускана ищцата до работното й място е била силно депресирана заради неясния си статут, не е могла да ползва отпуск по болест, а здравословното й състояние рязко се е влошило предвид силния емоционален стрес от неизвестното; не е било ясно дали се счита, че е здравно осигурена, поради което е било изключително трудно да потърси необходимата медицинска помощ дори за обикновена настинка. Сочи се, че Д. е изпитала силно чувство на безпомощност поради факта, че не може да повлияе положително на ситуацията, поради което и се е отказала да предприеме последващи действия по завръщането си на работното място. Твърди се, че проведените производства във връзка с постановените незаконосъобразни актове и недопускането й да заеме длъжността, на която е възстановена, са допринесли за преживения от нея силен емоционален стрес и вълна от негативни емоции, мисли и депресивни състояния. Иска се съдът да уважи исковата претенция като изцяло доказана по основание и размер. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцата своевременно и редовно призована, участва лично, като поддържа исковата молба. Редовно упълномощеният процесуален представител адвокат Н. И. в депозирани по делото молба и писмена защита иска съдът да уважи предявения иск като основателен и доказан по подробно изложени съображения. Претендират се разноски по списък.

Ответната страна Областна дирекция „Земеделие“ – [област] се представлява в процеса от Главен юрисконсулт Е. К., която оспорва иска като изцяло неоснователен с твърдения, че не е доказано по несъмнен начин ищцата да е претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди - изпитан стрес, обида, притеснения за бъдещето, както и други депресивни състояния. Иска се съдът да отхвърли иска изцяло. В отговора на исковата молба са развити подробни съображения по съществото на спора. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.

Представителят на ЯОП намира предявените искове за основателни и доказани. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че процесните актове на ответната страна (въпросните заповеди и писмо), са отмени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения. В резултат на издаването им ищцата е претърпяла емоционален стрес, психически дискомфорт, чувство за уронване на личното и професионалното й достойнство. Иска съдът да уважи изцяло заявената искова претенция в размер съобразно доказателствата по делото и съдебната практика по подобен вид дела.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приобщени към доказателствения материал са адм. д. № 278/2019 г. и адм. д. № 177/2020 г. – и двете по описа на ЯАС, както и служебно изготвена справка за местонахождението на адм. д. № 150/2022 г. по описа на Административен съд – Ямбол. Съобщени на страните в проведеното о.с.з. на 10.02.2026 г. са съдебните актове по адм. д. № 150/2022 г. по описа на ЯАС и по адм. д. № 1082/2023 г. по описа на ВАС, които са служебно известни на съда. Разпитани са и четирима свидетели, които дават показания за емоционалното състояние на ищцата. Свидетелят С. В. Д. заявява, че познава ищцата от повече от 30 години и сочи, че през 2018 г., след първото дело тя се е сринала изцяло; била останала сама по това време и се наложило да я превозва неколкократно до родителите й в [населено място], за да не стои сама. Свидетелят твърди, че след делата, които се водели срещу нея, Д. била много притеснена и депресирана, поради което няколко пъти се наложило да посети на лекар. В. заявява, че през 2022 г. назначил М. Д. в неговата фирма като секретар на минимална заплата, тъй като била останала без работа и без доходи. Свидетелят твърди, че независимо от силния характер на ищцата, след съдебните производства тя била срината. Според показанията на свидетеля Ж. Т. Т. през 2012 г. М. Н. постъпила на работа в ОД „Земеделие“ – [област] - „човешки ресурси“, от където се познават служебно; свидетелят по това време заемал длъжността „главен експерт в ОДЗ“, а през 2018 г. бил повишен до Началник на Общинска служба по земеделие „[община] – [област]“. Т. твърди, че е бил свидетел на връчването на заповедта за освобождаване от работа през 2017 г., когато ищцата била в предпенсионна възраст; първото прекратяване било на служебно правоотношение, а впоследствие било прекратено и трудово такова. Свидетелят сочи, че ищцата му е разказала за освобождаването и че се е тревожела, че на тези години трудно ще си намери работа; за освобождаването й научил и в службата от други колеги. Свидетелят заявява, че след многократното й освобождаване и възстановяване на служба, през 2020 г. – 2021 г. ищцата била принудена да замине за Русе и да работи на друго място. Т. сочи още, че е заварвал многократно М. Д. да стои пред кабинета на директора и да чака, за да я възстановят на работа, включително и след последното освобождаване и възстановяване; това продължило дълъг период от време. Свидетелят твърди, че през този период на дела М. Н. имала оплаквания, увреждане на вестибуларния апарат, дори пролежала в болницата в Сливен. Т. е категоричен, че през периода от време, когато не била на работа, ищцата се притеснявала, не се чувствала добре, било й неприятно, но не е забелязал някакви психологически отклонения, ексцесии или психопатии - емоционално се чувствала зле, била разтревожена, имала затруднения в движенията, когато се засегнал вестибуларният апарат. Свидетелят С. К. К. сочи, че от 2015 г. до 2021 г. бил Директор на ОД „Земеделие“ – [област] и в това си качество познава М. Д.. Към началния момент на назначението му като директор ищцата вече работила в дирекцията като специалист, а впоследствие той я назначил на длъжност „младши експерт“. Свидетелят потвърждава, че е прекратил служебното й правоотношение по причина, че бройката била съкратена; запознат е с водените в тази връзка съдебни производства и за изхода на споровете. Свидетелят заявява, че след отмяна на акта ищцата била възстановена на заеманата от нея длъжност, впоследствие пак била освободена по същата причина - нямало такава бройка, когато я възстановили. К. твърди, че М. Д. била адекватна, работела, опитвала се да си изпълнява задълженията; не е имало оплаквания от нея; никой не я е засягал или обиждал; не е забелязал да е била притеснена, включително и около възникналите около нея казуси. Свидетелят потвърждава, че след неговото освобождаване на 21.06.2021 г. именно ищцата е заела длъжността „Директор на ОДЗ“, от което била изключително радостна и щастлива; не е забелязал да е била депресирана; изпълнявала длъжността до 30.01.2022 г., когато бил назначен друг директор, по чието време свидетелят се явил на конкурс за заемане длъжност в дирекцията, където работи и до момента. Свидетелят посочва, че по времето на новия директор В. В. е засичал ищцата в сградата на дирекцията, която чакала пред кабинета, за да бъде възстановена на работа; при явяването си, за да заеме длъжността „младши експерт“ през 2022 г. била усмихната, разговорлива, поведението й било нормално като на човек, който иска да бъде възстановен и да започне работа, не е била подтисната; свидетелят твърди, че никога не я е виждал да плаче или в други подобни състояния. К. посочва също, че М. Д. е получавала от бюджета на областната дирекция всичко, което й се е полагало като обезщетения във връзка с отменено нейно прекратено правоотношение; заявява, че не е ставал свидетел на разговори, че заради тези обезщетения служителите няма да получат допълнително материално стимулиране; че при явяването й, за да бъде възстановена (около две седмици), са се подписвали протоколи за присъствие, част от които самият той в качеството си на Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ в ОД „Земеделие“ е подписвал; сочи, че и към момента ищцата не е възстановена на предишната длъжност „младши експерт“, тъй като същата не съществува. Свидетелката Д. В. А. сочи, че от 2018 г. е назначена като главен счетоводител в ОД „Земеделие“ – [област], а в момента е Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ и познава ищцата служебно, когато е била Директор на ОД „Земеделие“ – [област]; преди това я е засякла през 2020 г., когато М. Д. дошла, за да бъде назначена след влязло в сила решение на съда за възстановяване на работа. Свидетелката сочи, че след освобождаването на Д. от длъжността „директор“ тя не е заемала друга длъжност в дирекцията; че вследствие на влезли в сила съдебни решения е получавала обезщетение от бюджета на ОД „Земеделие“ – [област] за оставане без работа; че поради заеманата длъжност няма да търси обезщетение въз основа на решението от 2021 г., но след освобождаването й като директор е заявила претенции, както и се явявала многократно, за да заеме длъжността „младши експерт“, от която била незаконно уволнена, за което са попълвани протоколи, основно подписвани от свидетелката. А. е категорична, че през това време според нея ищцата не е била депресирана и притеснена, поведението й не било на човек, който стои някъде, където е нежелан, да го обиждат; не ставала свидетел на обиди спрямо М. Д..

ЯАС, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено следното от фактическа страна: