Определение № 315 от 03.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Враца, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200447 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437 и сл. НПК и е образувано по молба на лишения от свобода Д. Г. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

В молбата осъденият сочи, че по време на изтърпяване на наказанието се е променил, станал е добър човек и вярва в Бога. Излага и обстоятелства, свързани със семейното му положение - има дете, на което предстои да бъде ученик в първи клас, съпругата му не е българска гражданка, семейството не разполага с близки, които да му оказват помощ, и се намира в тежко материално положение. Моли да бъде освободен предсрочно, за да се грижи за съпругата и детето си.

В съдебно заседание участието на лишения от свобода Д. Р., със съгласието му, е осигурено чрез видеоконферентна връзка със затвора. Същият поддържа молбата си и моли да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС, изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП-Враца също е на становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на лишения от свобода, с оглед на което прави 1 искане за оставянето й без уважение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства, становищата на страните и данните за цялостното поведение на осъдения в хода на изпълнение на наказанието, приема следното:

Молбата е процесуално допустима. С определение по ЧНД № 536/2025 г. по описа на Окръжен съд-Враца предходна молба на Р. за условно предсрочно освобождаване е оставена без уважение. Настоящата молба е подадена след изтичането на предвидения в чл. 441 НПК шестмесечен срок от влизане в сила на това определение, поради което няма процесуална пречка за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Д. Г. Р. изтърпява наказание 7 години „лишаване от свобода“, наложено по НОХД № 132/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, при първоначален „специален“ режим, за престъпление по чл. 199 НК. Началото на наказанието е 17.01.2022 г.

Към 20.08.2026 г. осъденият е изтърпял фактически 4 години, 7 месеца и 3 дни, от предварителното задържане са зачетени 1 година, 6 месеца и 14 дни, а от работа - 7 месеца и 7 дни, или общо 6 години, 8 месеца и 24 дни, като неизтърпеният остатък е 3 месеца и 6 дни. Към датата на постановяване на настоящото определение - 03.09.2026 г. актуалният остатък е 2 месеца и 23 дни.

Следователно формалната предпоставка на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК фактическото изтърпяване на не по-малко от две трети от наложеното наказание - е изпълнена, тъй като е осъден за деяние в условията на опасен рецидив.

За уважаване на молбата обаче законът изисква кумулативното наличие и на втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 НК - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Именно тази предпоставка съдът не намира за осъществена.

Съгласно чл. 439а НПК преценката за поправянето не се основава единствено на отделни положителни прояви или на заявеното от осъдения намерение за законосъобразен живот, а се извършва въз основа на цялостното му поведение при изтърпяване на наказанието, участието в корекционните дейности, отношението към извършеното престъпление, дисциплинарния статус и оценката на риска.

Данните по делото не установяват трайно и необратимо положително изменение в поведението и нагласите на Р..

От актуалната оценка на риска е видно, че рискът от рецидив е с високи стойности - 85 точки, като спрямо предходни периоди не е налице благоприятна 2 устойчива динамика, а са отчетени и негативни промени. Като дефицитни продължават да се отчитат зоните, свързани с отношението към правонарушението, управлението на финансите и доходите, начина на живот и обкръжението, междуличностните проблеми и уменията за мислене. Рискът от вреди за обществото остава висок, а рискът от вреди спрямо служители и други лишени от свобода е повишен до среден.

Особено съществено за преценката на съда е поведението на осъдения в сравнително близък до настоящото производство период.

През изтеклия едногодишен период на Р. са наложени пет дисциплинарни наказания, четири от които през 2026 г. - със заповеди от 16.02.2026 г., 27.04.2026 г. и 26.06.2026 г. Нарушенията са от различен характер и включват нерегламентирани взаимоотношения с други лишени от свобода, държане на неразрешени вещи, включително мобилни телефони, неспазване на установените правила, притежание на вещи без документ за собственост, отказ да се изпълни разпореждане на служител и опит да бъде погълната неразрешена вещ - карта памет. Значението на тези нарушения не се изчерпва с формалния факт на налагане на дисциплинарни наказания. Същите са извършени след продължителен период на пенитенциарно въздействие и в близост до момента, в който осъденият отново претендира, че процесът на поправянето му е приключил. Многократността и характерът им сочат на неприемане и несъобразяване с установените ограничения и недостатъчно развити умения за самоконтрол, поради което не позволяват да се направи извод за устойчиво законосъобразно поведение.

Наред с това по делото са отчетени прояви на неподчинение и случаи на отказ за изпълнение на разпореждания на надзорно-охранителния състав.

Посочени са враждебни и мнителни нагласи към администрацията, склонност към необосновани претенции и към ултимативно поведение при неудовлетворяване на личните му искания. Отбелязано е и наличие на индикации за участие в затворническата субкултура.

В хода на изпълнение на наказанието режимът на Р. е бил и утежнен. С определение № 144/26.03.2025 г. по ЧНД № 163/2025 г. на Окръжен съд-Враца режимът на изтърпяване е заменен от „строг“ на „специален“, като от 07.04.2025 г. осъденият е настанен в зона с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение, където се намира и към момента. Това развитие също не кореспондира с твърдението за трайно приключил поправителен процес.

Съдът отчита и наличните положителни данни. Р. е бил включен в корекционната програма „Управление на гнева-моделът Брьосет“, в която е 3 участвал активно и е проявил мотивация и постоянство. В резултат на положителното му участие в нея през 2025 г. е бил награден чрез отмяна на наложено дисциплинарно наказание. Бил е включен и в учебен процес - IV клас, макар посещаемостта му да не е била постоянна, а впоследствие обучението да е прекратено поради настаняването му в зоната с повишена сигурност.

Тези положителни обстоятелства се вземат предвид от съда, но преценени наред с всички останали данни те не са достатъчни, за да обосноват извод за настъпило поправяне. Още повече, че участието му в част от предложените корекционни програми не е било устойчиво - от програмата „Толерантност в затвора, толерантност в живота“ се е отказал веднага поради липса на мотивация, а от програмата „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“ се е отказал още след първата сесия.

Според актуалния доклад по чл. 155 ЗИНЗС заложените в плана на присъдата цели и задачи не са изпълнени и набелязаните корекционни цели не са постигнати. Продължават да се установяват обвинителни нагласи относно извършеното престъпление и убеждение, че осъденият е жертва на правосъдната система. Не е налице обективно осъзнаване на високата обществена опасност на извършеното, липсва пълноценно разпознаване на факторите, довели до престъпното поведение, и критичното им преосмисляне. Мотивацията за промяна е оценена като лабилна и към настоящия момент не е подкрепена от достатъчно ясни и устойчиви поведенчески прояви.

Именно поведението на осъдения след предходното произнасяне по молба за условно предсрочно освобождаване е от особено значение за настоящата преценка.

След като с предходното определение (постановено на 03.09.2025 г.) молбата му е била оставена без уважение, от него би следвало да се очаква последващо поведение, което ясно да демонстрира настъпила положителна промяна. Вместо това през 2026 г. са регистрирани нови и многократни дисциплинарни нарушения, последното от които е от 26.06.2026 г. Това обективно опровергава твърдението, че след предходното произнасяне е настъпила такава съществена промяна, която да налага различен извод относно поправянето му.

Съдът обсъди и изложените от осъдения Р. доводи за тежкото положение на неговото семейство, необходимостта да подпомага съпругата и детето си, както и предстоящото постъпване на детето му в първи клас. Без да подценява житейската значимост на тези обстоятелства, съдът намира, че те не представляват самостоятелно законово основание за условно предсрочно освобождаване и не могат да заместят изискуемите от чл. 70 НК доказателства за поправянето на 4 осъдения. Институтът на условното предсрочно освобождаване не е средство за преодоляване на неблагоприятни семейни или материални обстоятелства, а форма на предсрочно прекратяване на реалното изтърпяване на наказанието, допустима само когато поведението на осъдения дава достатъчно надеждна основа за извода, че целите на наказанието спрямо него са постигнати и по-нататъшното му изтърпяване не е необходимо.

По същите съображения заявената от осъдения лична убеденост, че се е променил, че е станал „добър човек“, както и посочената от него вяра в Бога, са обстоятелства от личната му ценностна сфера, които съдът уважава, но сами по себе си не могат да бъдат доказателство за поправяне по смисъла на чл. 70 НК.

Тази преценка трябва да намери обективно потвърждение в трайното поведение на осъдения, а такова в случая липсва.

Не променя извода и сравнително малкият неизтърпян остатък от наказанието. Размерът на остатъка не освобождава съда от задължението да установи наличието и на двете кумулативни предпоставки на чл. 70, ал. 1 НК.

Фактическото изтърпяване на преобладаващата част от присъдата изпълнява количествения критерий на закона, но не замества качествения критерий доказателствата за поправяне.

При така установеното съдът приема, че към настоящия момент корекционният процес при Д. Р. не е приключил. Налице е необходимост от продължаване на индивидуалната корекционна работа, насочена към формиране на критично отношение към извършеното престъпление, повишаване на самоконтрола, спазване на установените правила, преодоляване на проблемните нагласи и изграждане на устойчив модел на законосъобразно поведение.

Следователно, въпреки изпълнението на формалната предпоставка за изтърпяна част от наказанието, не е изпълнена втората кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1 НК - осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Поради изложеното и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Окръжен съд-Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д. Г. Р., ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание 7 години „лишаване от свобода“ по НОХД № 132/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик.

5

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на началника на Затвора-Враца.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 6