Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 02.12.2016, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 842/2015
Вид
Решение № 166
Подписан
02.12.2016
В сила
15.05.2017
Състав
ПЕНКА БОРИСОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138б · Закон за енергетиката
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 139в ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
  • § 190 · Закон за енергетиката
  • §1 т. 2а · Закон за енергетиката
  • § 1 т.2а · Закон за енергетиката
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 166 гр. Свищов, 02.12.2016 год.

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 04.11.2016 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА при секретаря

В.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 842/2015 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК и с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация –

София“ЕАД, представляван от Г.Б. -

Изпълнителен директор, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К.И. твърди, че 27.05.2015г. подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч.гр.дело № 633/2015 по описа на РС Свищов, по издадената заповед за изпълнение по което ответницата възразила в срока по чл. 414 от ГПК.

Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие № Б.7.4, находящ се в гр. ***************** за периода м. 04.2012г. – м. 04.2014г.. Твърди, че като собственик на процесния имот, ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно § 1 т.2а от ЗЕ, битов клиент е клиент, който купува електрическа и топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ са собствени битови нужди.

Посочва, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. . Посочва, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕВР. Сочи, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008г. , Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „24 часа“ и в-к „19 минути“ в сила от 14.03.2014г. .Твърди, че съгласно раздел VII от Общите условия, чл. 32 ал. 1, заплащането на топлинна енергия било в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в размер посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до края на месеца, следваща месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същата изпаднала в забава за тази сума. Сочи, че с Общи условия, приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. били регламентирани задължения на битовите клиенти – чл. 33 ал. 1 от ОУ , а именно, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 30 –дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Дружеството за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително в присъствието на нотариус , като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал на посочената уеб страница на дружеството. Твърди, че според представено извлечение от сметка за аб. № 415514, ответницата използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за процесния период и не била погасила задължението си. Посочва, че според чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребители в сгради-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а . В случая, сградата- етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ЕАД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ.

Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 , сумите за топлинна енергия за процесния период били начисляване от „Т.С.“ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за топлоснабдяване и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Заявява, че за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, а съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. Сочи, че в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочени задължения, като се започне от най-старото. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД сумата 273,19 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2012г. – 04.2014г., 53,18 лева – законна лихва за забава от 31.05.2012г. до 14.05.215г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират разноски. В писмено становище по делото поддържа предявените искове, като моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

Ответницата И.Ц.Н. ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва исковете по основание . Твърди, че на 27.10.2009г. между дружеството-ищец и етажната собственост на сграда, находяща се на адрес *******************, е сключен договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на гр. София, при договорени индивидуални условия. Сочи, че според чл. 2 от този договор, собствениците на процесния имот, не се считат за потребители на топлинна енергия. С договора процесния имот бил изключен от обхвата на ОУ на дружеството и начисляването на задължения към Т.С. ЕАД, в качеството на потребител на топлинна енергия не се придибивало автоматично с притежаването на правото на собственост или вещно право на ползване. Счита, че за да бъде налице такова качество, следвало собственикът , респективно ползвателят да изрази съгласие за встъпване в договорни отношения с ищеца, като това съгласие се обективирало в подаване на заявление-декларация за откриване на партида. Според приложен по делото нотариален акт за покупко-продажба, ответницата била лице с учредено вещно право на ползване по отношение на този имот, и за да придобие качеството потребител на топлинна енергия, последната следвало да изрази изрично съгласие за встъпване в договорни отношения с ищеца. Такова заявление обаче същата не била подписвала и не била депозирала при ищеца следователно не е изразявала съгласие за встъпване в договорни отношения с ищеца.

Заявява, че в представеното заявление-декларация били изписани имената на собственика на процесния имот – Ц.Т., но същата не е подписвала документа, не била подавала заявление-декларация за встъпване в договорни отношения с ищеца. Дори да се приемело, че заявлението е подадено от Т., вещното право на ползване по отношение на имота било предоставено на ответницата и само тя можела да изрази валидна воля за встъпване в договорни отношения с ищеца, каквото в случая не било налице.

Твърди, че в имота нямало отоплителни тела, които използват топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, нито се използва топлоенергия за климатизация и горещо водоснабдяване. През имота не преминавали и тръби, отдаващи топлинна енергия от сградна инсталация и мощност, като било невъзможно в имота да се потребява топлинна енергия. В тежест на ищеца било да установи наличие на отоплителни тела, ползващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление или използването на топлоенергия за климатизация и горещо водоснабдяване, както наличието на тръби, отдаващи топлинна енергия от сградна инсталация и мощност в имота. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия, нито твърди, че е налице плащане на задължения. Оспорва основателността на исковете, по съображения за недоказаност на облигационна връзка между страните и липса на правно основание за претендираните суми от ответницата по отношение процесния имот. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по изложени в отговора на исковата молба съображения. изация и горещо водоснабдяване, както наличиетоВ хода на устните състезания не взема становище.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 633/2015г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Т.С.“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за доставена и неизплатена топлинна енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 376/04.09.2015г. в полза на ищцовото дружество за сумата 273,19 лева (двеста седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки) - главница – доставена но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в ******************, лихва в размер на 53,18 лева за периода от 31.05.2012г. до 14.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.05.2015г. до изплащане на вземането. Присъдени били и разноски в размер на 25,00 лева – за ДТ. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

Приложен по делото е Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост ******************, с решение от което е избрана фирма за топлинно счетоводство Brunata, не е прието решението отчитането на топломерите да е месечно, като е избран вид топломер – ултразвуков. Неразделна част от протокола е списък на всички собственици, присъствали на събранието. В списъка на ред 34 фигурира ателие Б7.4, но не е отразено име на собственик, присъствал на събранието.

Видно от договор от

27.10.2009г. между „Т.С.“ЕАД и етажна собственост на сграда, находяща се в ******************, представлявана от „София Билдинг Пропърти“ЕООД и управители Г.П.Г. и С.Е.Е., е, че ищецът присъединява сградата в *************** към топлопреносната мрежа на гр. София при условията на решенията на ОС на етажната собственост, неразделна част от договор. Изрично е посочено в договора, собствениците на кои апартамент нямат да се считат потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, сред които и собственика на ателие ********* – Ц.С.Т.. Уговорили задължение за осъществяване на контрол относно неправомерно ползване на топлинна енергия в имотите по т. 2 сред които и процесния имот. С договора потребителите се задължили да заплащат дела от топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общи част и др. за имотите по т. 2 от договора, сред които и процесния имот, като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на всички потребители на топлинна енергия в сградата етажна собственост.