Определение № 491 от 13.10.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Търговище, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500365 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на адвокат Н. Л. Т., АК – Търговище, гр. Т., ул. „П.”, № *, офис ***, процесуален представител на Б. З.

Б., ЕГН **********, от (населено място) против Определение № 796/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 39/25 г. на Районен съд – Търговище, с което е отхвърлена молбата и за изменение на постановеното по делото решение № 198 от 05.05.2025 година, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

В жалба се излагат съображения, че определението на съда е неправилно.

Против постановеното решение е била депозирана въззивна жалба в частта относно присъдените разноски. Вместо да администрира жалбата, съдът е приел, че по същество е молба за изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

Произнасяйки се по този начин е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е бил сезиран с такава молба. В същото време съдът неправилно е отказал изменение на решението, с оглед на това, че адвокат Л. първо е извършила проучване на делото, доколкото е встъпила в него като представител на покъсен етап и съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа се дължи възнаграждение за проучване и даване на становище, което е в размер на 450 лв. Отделно за 1 процесуално представителство по делото се дължи възнаграждение, определено по правилата на чл. 21 от Наредба № 1 от 2004 г. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се измени решението, като се присъди адвокатско възнаграждение, в пълния претендиран размер. Претендират се и разноски в настоящото производство.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, счита, че подадената частна жалба е допустима, но неоснователна.

По фактите съдът съобрази следното:

Гражданско дело № 39/25 година по описа на РС – Търговище е образувано по постъпила молба от Б. З. Б., ЕГН ********** против Ю. Д. Х. ЕГН ********** с която е отправено искане до съда да бъде издадено разрешение за пътуване на детето на страните извън пределите на Република България, заместавйки волята на неговия баща, като в тази връзка се издадат и съответните документи на детето- молба с правно осн.чл.127а от СК.

Първоначално молителката е била представлявана от друг процесуален представител, а адвокат Н.Л. е упълномощена от молителката след произнасянето на съда с определение по чл. 140 от ГПК. Пълномощията, които адв. Л. е получила съгласно приложеното пълномощно са: „запознаване с материалите по делото и процесуално представителство“. И това е логично, поради факта, че е поела защитата след образуване на производството по делото.

С решение № 198 от 05.05.2025 година, съдът е уважил молбата, като е издал разрешение, детето на страните да пътува, както и да му бъде издаден паспорт. С решението, съдът е присъдил в полза на молителката Б. З. Б., разноски по делото, в размер на 625 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Съгласно договора за правна помощ, сключен между молителката Б. и адв. Л., страните по него са договорили възнаграждение на адвоката в размер на 1 000 лв. Предмет на договора е процесуално представителство по делото. Поради направено от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът е намалил същото от 1 000 лв. на 600 лв.

2

С молба наименована от молителата „въззивна жалба“, последната е направила искане решението да бъде изменено, като и бъдат присъдени сторените разноски в пълен размер. Въз основа на молбата съдът е постановил Определение № 796 от 24.06.2025 година, с което е приел молбата за неоснователна.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Хипотезата чл. 248 от ГПК предвижда възможност за страните, да поискат от съда да ревизира решението, в частта в която е присъдил разноските по делото. Компетентен да се произнесе по молбата е съдът, постановил решението. Описаното оплакване във „въззивната жалба“, по същество представлява искане за изменение на решението, постановено от съда, тъй като молителката не атакува съдебния акт, в частта в който е разгледан спора по същество, а единствено в частта относно присъдените разноски. В този смисъл са неоснователни изложените в настоящата въззивна жалба възражения, за допуснато от съда процесуално нарушение, разглеждайки молбата. Съдебната практика е категорична в становището си, че когато страната по делото е недоволна от решението в частта, в която са присъдени разноски в нейна полза, може да поиска изменението му по реда на чл. 248 от ГПК. Едва след произнасянето по тази молба, може да атакува съдебното определение, с което молбата е била отказана.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че това е молба по чл. 248 от ГПК, а не въззивна жалба и я е разгледал.

Съдът не споделя възраженията във частната жалба относно неправилно приложение на закона при присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Твърденията са, че процесуалният представител е поел защитата на молителката след образуване на производството по делото, поради което на него му се следва и възнаграждение по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа и възнаграждение по чл. 21 от същата наредба. Чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата регламентира възнаграждение за адвокат извършил проучване и даване на становище. Даването на становище по казуса не обвърза адвоката и клиента със задължение за сключване на договор за процесуално представителство. От друга страна хипотезата на чл.

6, т. 3 касае извършването на съвсем други действия и то не по съдебни 3 производства, каквото е производството по чл. 127а от СК. Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела са регламентирани с чл. 7 и следващите, а за дела образувани по молби с правно основание чл. 127а от СК- чл. 21 от Наредбата, който е приложим в случая.

Що се отнася до проучването на делото, съдът намира, че тази дейност имплицитно се включва в правната защита и съдействие, които адвокатът оказва в производството, особено когато поема защитата на страната след образуването му.

По отношение на размера на определеното и присъдено възнаграждение настоящия състав споделя изводите на първоинстанционния за прекомерност, с оглед правната и фактическа сложност на делото. При определяне цената на адвокатската защита, следва да се съобразят извършените процесуални действия, положените усилия при упражняване на процесуалните права, с оглед интереса, проведените съдебни заседания. В конкретния случай молбата е изготвена от друг адвокат, към нея са били представени относимите към спора доказателства, направени са и доказателствените искания, т.е . били са извършени по-голямата част от процесуалните действия по защитата на интереса на молителката. Действително адв. Л. е представила допълнителни доказателства, но това е било по указания на съда. Проведено е едно съдебно заседание, в което са събрани гласни доказателства, не се е налагало назначаване на експертизи, което от своя страна би утежнило и усложнило процеса. Спорът не касае родителските права, режима на личен контакт, издръжката, което също би обусловило висока правна сложност, а само правото на детето свободно да пътува, като с оглед трайната и безпротиворечива съдебна практика наложена по такива спорове, известна и на съда и на страните, не е нужно допълнително проучване. Такава не е издирвана и приложена от страна на адвоката на молителката. С оглед изложеното и при съобразяване на мотивите към т. 3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС съдът приема, че настоящия спор не се отличава с правна и преди всичко фактическа сложност, които да обусловят присъждане на възнаграждение в претендирания размер.

С оглед на горното, настоящата инстанция намира, че постановеното определение е правилно, постановено в съответствие със закона, поради което жалбата против него следва да бъде оставена без уважение.

4

С частната въззивна жалба се претендират и разноски в настоящото производство. Такива на страните не се следват и това е обусловено от характера на производството по чл. 248 от ГПК. Производството по чл.248 от ГПК, по същество то не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на спора. Предмет на проверка е съдебен акт, с който вече съдебни разноски са присъдени и за това в това производство не се следват нови съдебни разноски. В тази насока е трайната съдебна практика, част от която е Определение № 50470 от 07.12.2022 година на Първо търговско отделение на ВКС по ч.т. д. № 1888 по описа за 2022, съгласно което, разноски се присъждат със съдебния акт, с който приключва спора по същество в съответната инстанция, а производството по чл. 248, ал. 1 от ГПК има за свой предмет заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. С оглед на което изходът от производството по чл. 248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Н. Л., процесуален представител на Б. З. Б., ЕГН **********, от (населено място) , против Определение № 796 от 24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 39/25 г. на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Търговище, 13.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500365 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на адвокат Н. Л. Т., АК – Търговище, гр. Т., ул. „П.”, № *, офис ***, процесуален представител на Б. З.

Б., ЕГН **********, от (населено място) против Определение № 796/24.06.2025 г., постановено по гр.д. № 39/25 г. на Районен съд – Търговище, с което е отхвърлена молбата и за изменение на постановеното по делото решение № 198 от 05.05.2025 година, в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение.

В жалба се излагат съображения, че определението на съда е неправилно.

Против постановеното решение е била депозирана въззивна жалба в частта относно присъдените разноски. Вместо да администрира жалбата, съдът е приел, че по същество е молба за изменение по реда на чл. 248 от ГПК.

Произнасяйки се по този начин е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е бил сезиран с такава молба. В същото време съдът неправилно е отказал изменение на решението, с оглед на това, че адвокат Л. първо е извършила проучване на делото, доколкото е встъпила в него като представител на покъсен етап и съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа се дължи възнаграждение за проучване и даване на становище, което е в размер на 450 лв. Отделно за 1 процесуално представителство по делото се дължи възнаграждение, определено по правилата на чл. 21 от Наредба № 1 от 2004 г. Поради горното моли, атакуваното определение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да се измени решението, като се присъди адвокатско възнаграждение, в пълния претендиран размер. Претендират се и разноски в настоящото производство.