Определение № 119 от 26.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. Ямбол, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500047 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Г. Д., действащ чрез настойника си Г. Д. Д., двамата от гр. *, против Определение № 25 от 19.01.2024 г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д. № 375/2023 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА с която е върната на основание чл.130 от ГПК исковата молба на И. Г. Д., действащ чрез настойник Г. Д. Д., с искане съдът да отмени и/или спре Заповед № 24 от 21 август 2023 година, издадена от Кмета на Община Елхово, като недопустима и производството по делото в тази му част е прекратено, както и В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на И. Г. Д., чрез настойник Г. Д. Д. по чл.95 от ГПК за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство.

Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на определението в обжалваните му части, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано.

Оспорени са изводите на ЕРС, че ищецът не е активно легитимиран да обжалва издадената заповед за прекратяване на трудов договор, тъй като не е страна по трудовото правоотношение, с доводи, че ищецът е лице с увреждания и желае брат му Д. Д. да му бъде личен асистент по Закона за личната помощ /ЗЛП/, което право му е гарантирано както в чл.11 от с.з., така и в други правни норми, вкл. и в ЕКПЧ. Счита се, че разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК гарантира правото на всеки да заведе допустим иск за нарушени права, като при противоречиви закони съдът, съгласно разпоредбата на чл.5 от ГПК, е длъжен да реши спора по общия разум и логиката на законите и създадените с тях обществени отношения, а при липса на закони- да реши спора по обичая и морала. Твърди се, че в случая е налице противоречие в законите, предвид предоставената възможност на кмета на общината да уволни личния асистент на ищеца без мотиви и без основание, т.к. по този начин се нарушават правата на ищеца по ЗЛП, вкл. и правото му чрез настойника си да посочи лице за свой асистент. Излагат се и доводи за нарушение на тристранното споразумение по ЗЛП, както и разпоредбите на чл.63 и чл.26 от ЗЗД. Жалбоподателят се позовава на ЗЗЛПСПОИН, като твърди, че както той, така и личния асистент се ползват със защита по този закон, като съгласно чл.34а от с.з. има право да искат от съда да отмени заповедта за уволнение докато трае делото. Жалбоподателят се позовава на пропуск от 1 страна на решаващия съд при постановяване на обжалваното определение, изразяващ се в това, че не е взето предвид постановеното решение от АС- Ямбол по адм. дело № 255/2023 г., с което е отменен мълчаливия отказ на ответника да назначи отново Д. Д. за личен асистент на запретеното лице. Определението на ЕРС е атакуване и с доводи за незаконосъобразност поради постановения отказ на съдията- докладчик да се отведе от разглеждане на делото при наличие на основанията за това, посочени в жалбата, като се прави искане въззивният съд да изпрати делото за разглеждане на друг районен съд, който е извън съдебния район на ЯОС с цел ограничаване на възможността за влияние върху съдията, разглеждащ делото.

Определението на ЕРС е обжалвано и в частта, с която на ищеца е отказано предоставянето на правна помощ, с доводи, че отправеното за това искане до ЕРС неправилно е възприето като искане за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, като се твърди, че това е само една от хипотезите на правната помощ, а заявеното искане е за предоставяне на такава, включваща и консултации с адвокат, в т.ч. и във връзка с изготвяне на въззивната частна жалба и организиране на защитата на ищеца по възникналия казус.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС установи следното:

Производството пред Елховския районен съд е образувано по заявление на Д. Г.

Д. в качеството му на личен асистент на лицето И. Г. Д. и от Г. Д. Д.- настойник на И. Г. Д., поставен под пълно запрещение, подадено пред Административен съд- Ямбол и образувано в адм. дело № 229/2023 г. по описа на АС- Ямбол, производството по което е прекратено с Определение №324/21.08.2023 година и делото е изпратено по подсъдност на РС – Елхово, като със същото определение е оставено без разглеждане искането за спиране изпълнението на Заповед № 24 от 21 август 2023 година на Кмета на община Елхово.

За да постанови този резултат, Административен съд- Ямбол е приел в мотивите си към прекратителното определение, че в случая е налице трудов спор по смисъла на чл.357, ал.1 от КТ, който следва да се разгледа по реда на ГПК от РС- Елхово, като функционално и родово компетентен съд по аргумент на чл.360, ал.1 от КТ, във вр. чл.103, във вр. чл. 104 от ГПК.

След образуване на гр.д. № 375/2023 г. по описа на ЕРС, с Разпореждане № 812/01.09.2023 година, съдията- докладчик е оставил исковата молба, именувана заявление, като нередовно и е указал на Д. Г. Д. и Г. Д. Д., последният действащ като настойник на И.

Г. Д., да отстранят констатираните нередовности по нея, като заявят с посочената молба /заявление/, изпратено по подсъдност от АС – Ямбол: 1./предявяват ли иск във връзка с гражданско– правен спор, вкл. трудовоправен пред РС – Елхово; 2./ предявяват ли иск пред РС– Елхово за спиране изпълнението на Заповед № 24/21.08.2023 година, издадена от Кмета на Община Елхово, респ. уточнят искането си; 3./изложат обстоятелствата, на които се основава иска им и 4./ посочат ответна страна по иска. С горното разпореждане съдът е указал на заявителите- ищци неблагоприятните последици от неизпълнението в срок на дадените от съда указанията. В дадения срок по делото е постъпила искова молба от И. Г.

Д., действащ чрез настойника си Г. Д. Д., в която като ответник е посочен кмета на кмета на Община Елхово. Със същата е направено искане съдът да отмени и/или спре изпълнението на Заповед № 24 от 21 август 2023 година, издадена от Кмета на Община Елхово, с която незаконно е прекратено трудовото правоотношение на личния асистент Д. Д.. В подадената искова молба ищецът е изложил твърдения, съгласно които трудовото правоотношение между асистента и община Елхово е възникнало след подаване на заявление от ищеца по реда на ЗЛП и Наредба № РД- 07-7 от 28.07.2019 г. за включване в механизма лична помощ, 2 като ищецът изрично посочил, че желае за негов личен асистент да бъде назначен брат муД. Д.. Въз основа на заявлението между ищеца, действащ чрез настойника си, кмета на община Елхово и асистента Д. Д. е било подписано тристранно споразумение, въз основа на което е бил сключен трудово договор между община Елхово и Д. Г. Д.- асистент. Твърди се че Д. Г. Д. е бил освободен от ответника неоснователно и в нарушение на чл.63 от ЗЗД като асистент на брат си със Заповед № 24/21.08.2023 г., с която е било прекратено трудовото му правоотношение, тъй като от страна на асистента и ползвателя не са били отправяни искания до доставчика за освобождаване на асистента. Ищецът счита, че тъй като тристранното споразумение продължава да е в сила, в сила е и сключеният въз основа на него трудов договор, който е бил прекратен с оспорената заповед.

С исковата молба е заявеното, че асистентът Д. Г. Д. желае да бъде „отстранен от иска“, като във връзка с това към молбата е представено и заявление, подписано с КЕП от асистента Д. Д.. След оттеглянето на последния като страна по делото, ищецът счита, че спорът, с който е сезиран ЕРС, не е трудово- правен по смисъла на чл. 357 КТ.

Представените от ищеца писмени доказателства, релевантни към спора и взети предвид от ЕРС при постановяване на обжалвания акт, са Заповед № 24 от 21.08.2023 г.

Експертно решение № 92019 от 20.06.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД гр. Ямбол, като са направени искания за служебно изискване и събиране на доказателства по делото. След образуване на делото пред въззивния съд, с допълнителна молба от страна на жалбоподателя е представено тристранно споразумение от 17.07.2023 г.

С исковата молба ищецът И. Д. чрез настойника си Г. Д., е направил искане съдиите от ЕРС да преценят, по какъв начин са в служебна и финансова зависимост със съпругата на ответника, която е Председател па PC -Елхово и изпълнят задълженията си по чл. 22, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, за да се приложи при необходимост чл.

23, ал.3 ГПК, както е формулирано искане съдиите да разкрият дали са зависими от съпругата на ответника по отношение на назначение и уволнение от работата им; изготвяне на референции, препоръки и оплаквания от работата им; повишаване и понижаване в чин длъжност, ранг, степен и други подобни; определяне на размера на заплати и бонуси; влияние върху работните условия и атмосфера; като и всякакъв друг начин, по който не биха могли да изпълнят условията на принципите, залегнали в етичния кодекс на българските магистрати.

С молба вх. № 2816 от 02.11.2023 г. подадена чрез ССЕВ, ищецът чрез настойникът си е направил искане до ЕРС за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП, тъй като ищецът е поставен под пълно запрещение, на същия е определена пожизнено 95 % ТНР с чужда помощ, получава социална пенсия за инвалидност и няма други доходи. По отношение на настойника е посочено, че е семеен, с 50 % ТНР, съпругата му е пенсионер, получават социални помощи за отопление, за което с молбата са представени доказателства.

С Определение № 24 от 19.01.2024 г., постановено по делото, поставяйки на разглеждане исковата молба, съдията- докладчик е приел, че със същата е направено искане за отвод от разглеждане на делото, което искане е оставено без уважение с мотиви, че не са налице предпоставките на чл. 22, ал.1 от ГПК.

С Определение № 25 от 19.01.2024 г. ЕРС е приел, че депозираната искова молба /заявление/ от Д. Г. Д., депозирана пред Административен съд- Ямбол и изпратена по подсъдност на ЕРС е нередовна, в срок не са отстранени нередовностите на същата и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК исковата молба /заявление/ следва да бъде върната на Д. Г.

Д.. ЕРС е приел, че исковата молба, депозирана от И. Г. Д., чрез настойника Г. Д. Д., е недопустима, поради което производството следва да бъде прекратено. Изложил е правни изводи, съгласно които с оспорената Заповед № 24/21.08.2023 година, издадена от Кмета на община Елхово, на основание чл.71, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение по трудов договор № 32/24.07.2023 година, считано от 22.08.2023 година с Д. Г. Д. на длъжност 3 личен асистент на И. Г. Д. по механизъм за лична помощ преди изтичане на срока на изпитване, по инициатива на работодателя. Приел, е че актовете на работодателя във връзка с възникването и прекратяването на трудово правоотношение не са едностранни волеизявления на административен орган при осъществяване на изпълнителноразпоредителна дейност, издадената заповед няма белезите на индивидуален административен акт, а по същата издателя й действа в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, заповедта касае права, възникнали по трудово правоотношение, страни по което са работникът и работодателят. ЕРС е приел, че липсва правен способ за спиране или отмяна на обжалвания акт извън производство по възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение. Ищецът И. Г. Д., действащ чрез настойник Г. Д. Д. не е активно легитимирана страна да обжалва издадената заповед за прекратяване на трудов договор, тъй като не е страна по трудовото правоотношение. Макар и същия да е страна по тристранно споразумение, активно легитимиран да предяви иск срещу прекратяване на правоотношението е работникът. Ако работникът не обжалва прекратяването на трудовото правоотношение, какъвто е и настоящият случай, дори да се приеме, че И. Г. Д. има право на иск, то при постановяване на положително за ищеца решение, последното няма да влезе в сила спрямо работника.